Всеки ден "дабавала" правят стотици хиляди доставки на храна пеша и с колело. На всичкото отгоре това се случва в един от най-натоварените градове в Индия. За да достигнат до всички хора навреме обаче те трябва да го пресичат многократно, като този успех остава загадка за новата вълна "модерни" доставчици.
Все пак дабавалите правят това от 125 години, а навлизащите компании в областта наистина има какво да научат от тях.
Всяка сутрин, шест дни в седмицата, Киран Гаванде обикаля с колело квартал Долен Парел в Мумбай, събирайки от своите клиенти кутии с топло приготвен домашен обяд, наречени "дабба", за да ги достави до работното им място по-късно.
Въпреки че дабавала разчита на неквалифицирана работна сила, двустепенна система на управление и нищо по-високотехнологично от влаковата мрежа на града, този кооператив от 5000 души е признат за една от най-ефективните логистични системи в света (дори Ричард Брансън е прекарал известно време с тях, в опит да научи тайната им).
Услугата е не само надеждна, но и евтина. На месец тя струва приблизително 800 рупии, което се равнява на по-малко от 10 паунда.
"Хората смятат за лукс доставката на храна до офиса им, но ние правим така, че услугата да бъде достъпна до всички - от охранителя до изпълнителния директор", казва един от координаторите на дамбавалите в Мумбай, които все още не могат да възприемат появилите се нов вид доставчици като конкуренция.
Това твърдение е наистина трудно да да бъде оспорено, тъй като проучване от 2010 г. на Harvard Business School сочи, че традиционните индийски доставчици правят по-малко от 3,4 грешки на милион доставки. Това означава, че при 200 хил. клиенти на ден случаите със забравени или изгубени кутии за храна се равняват на малко повече от 400 на година.
Топлият обяд трябва да достигне до клиента точно в 13 ч., на което дабавала много държат, въпреки че за някои локации това може да отнеме до 3 часа. Тук на помощ се включва както обществеността, така и пътната полиция, които незабавно им правят път, щом ги видят.
Организацията на доставките всеки ден следва строги правила - всеки доставчик има своя зона, която сутрин обикаля пеша или на колело и събира средно 30 кутии с храна. Те се сортират в местен офис и от там се товарят на влак, за да достигнат до централния офис, където да бъдат финално разпределени. След това доставките могат да започнат.
Въпреки че тази професия се смята за нискоквалифицирана, заплащането е относително добро за страната - 1200 рупии на месец, равняващо се на около 140 паунда. Доставчиците имат и известни привилегии, като по-нисък абонаментен план за мобилни услуги и стипендии за техните деца.
За отдадеността на тези доставчици има и по-дълбока причина - почти всички принадлежат на общността "Вакари", която се прекланя на индуиския бог Витала, а според вярванията даването на храна е едно от най-големите дарения, които човек може да направи.
Дори това да е така, удобството от услугите за доставка чрез мобилни приложения наистина набира скорост и дали това не застрашава бъдещето на дабавалите?
Много пари, инвестирани в познатия на света начин на доставка, потъват в подобни апликации и търсене на пазарен дял, вместо да се направи опит в изграждането на надеждни вериги за доставки и добър бизнес план.
Съоснователят и изпълнителен директор на инвестиционната мрежа Pankaj Jain, Мохит Кумар, казва, че са се свързали с дабавалите, за да получат насоки, когато през миналата година влязат на пазара в Мумбай. Компанията също е привлякла около 200 от тези доставчици да работят за нея на непълно работно време, след като приключат с доставките си за обяд.
Един от много ценните уроци от дабавала според Кумар, е начинът на ориентация в града. Нито едно приложение за трафик не може да се справи така добре с определянето на задръстванията, както дългогодишния опит на дабавалите. Това знание помага на компанията да намали времето за доставка.
За да се доближат до качеството на старата индийска система за доставяне на храна, работниците биват добре обучавани, като едно от най-важните условия е спазването се строг график.
Кумар смята, че възприемането на повече нови технологии може да помогне на дабавалите. В съчетанието им с местните традиции в областта, може да се помогне за създаването на по-добри маршрути за доставка.
Все пак очакваният за големи промени в тази сфера на услугите в Индия не се очаква. Духовната връзка на дабавалите с работата им винаги ще им дава предимство. За тях да обслужват клиентите си е все едно да служат на своя бог, което винаги ще им дава причина да приемат работата си като нещо повече от бизнес.
