Да се разбере как работи в политиката в Русия не е лесна работа. Тя е пълна с противоречия.
Уж има политически плурализъм, но от години само една партия управлява, a останалите служат за пълнеж. Уж има парламентарна опозиция, но всъщност истинската опозиция е забранена, репресирана и преследвана.
Уж има избори, но някак си винаги се знае кой ще спечели.
Реалността е, че в Русия съществува фасадна демокрация. Там и не претендират да е нещо друго.
Откакто идва на власт през вече далечната 2000 г. Владимир Путин налага един режим на управление, който е децентрализиран - с постове, роли, длъжности и институции, които в повечето случаи са просто формалност.
Не съществува разделение и баланс между власти, а съдилища, правоприлагащи и законодателни органи представляват единствено и само продължението на волята на един кръг от хора.
Путин не стои съвсем сам на върха. Той има приближени и съветници, които му помагат да се издигне и поддържат неговата власт. Не са задружна или сплотена група. Даже напротив - в повечето случаи са начело на различни фракции, които се борят за разпределение на властта, докато Путин най-често служи като арбитър.
Някои от тях са с него от самото начало, докато други се издигат впоследствие благодарение на най-важните качества в тази система - лоялност, прагматизъм, сила и достатъчно умения да се поддържат свои собствени клиентелистки мрежи.
Известни са като "силовики", защото в повечето случаи произхождат от средите на силовите служби, но и защото най-често използват силата, за да се разправят със своите противници.
Част от най-приближените хора на Путин вече ви представихме тук:
А ето и продължението на темата:
Николай Патрушев
Това е секретарят на Съвета за сигурност на Русия, за който се предполага, че се познава с Путин още от 70-те години, когато започват кариерите им в Ленинградското подразделение на КГБ. Дори го замества на поста началник на Федералната служба за сигурност (ФСБ) през 1998 г.
Смята се, че именно Патрушев е една от основните движещи сили, които задкулисно спомагат за издигането на Путин като подходяща фигура от средите на КГБ с достатъчно възможност да върне контрола на силовите структури над държавата на фона на турбулентното десетилетие след края на Студената война.
Ръководи ФСБ до 2008 г., след това взима ръководна роля в Съвета за сигурност към президента във функция, която представлява еквивалент на американския Съветник по националната сигурност. В действителност обаче Патрушев има далеч по-широко влияние, най-вече заради личното си приятелство с руския държавен глава.
В своите възгледи Патрушев е считан за краен "ястреб" и част от старото поколение в службите за сигурност, искащо на всяка цена да се възвърне мястото на Русия в международните отношения от времето на Студената война.
Синът му Дмитрий е една от изгряващите фигури на руската политическа сцена и в момента служи като министър на земеделието.
Виктор Золотов
Золотов може да бъде определен и като кучето-пазач на Путин. Двамата се запознават в Санкт Петербург в началото на 90-те, когато Золотов работи като началник на охраната на кмета Анатолий Собчак, а бъдещият президент е дясна ръка на градоначалника.
Разбира се, Золотов е бивш кадър на КГБ и след като отговаря за охраната на Елцин, наследява тази си роля и по отношение на Путин. От 2016 г. насам застава начело на новосъздадената Росгвардия.
Това може да се каже, че е личната гвардия на Путин и сила с численост между 200 000 и 400 000 души (до началото на войната в Украйна), чиято цел е да защитава режима от външни или вътрешни врагове. Золотов като неин началник се счита за вероятно най-сигурния и верен човек на Путин. Не изглежда да има политически амбиции, а цялата му кариера досега е изградена единствено и само благодарение на контактите му с президента.
Сергей Лавров
В продължение на почти 20 години той е най-високопоставеният руски дипломат, служейки като гласа на Русия пред света. Ако Золотов е кучето-пазач на Путин, то Лавров е неговият вестоносец.
Няма съществена роля при вземането на решения, но що се отнася до външната политика, неговия съвет винаги се чува, най-вече заради изключително големия му дипломатически опит и обиграност.
Игор Сечин
Едва ли някой би си помислил, че Путин ще постави случаен човек начело на втората най-голяма държавна компания в Русия и една от най-големите енергийни компании в света. Игор Сечин е човекът, който държи "ножа и хляба" в "Роснефт" от 2004 г. насам.
За разлика от Золотов и Патрушев той няма КГБ минало, но пък е истински силовик , когато става въпрос за бизнеса. Издига се благодарение на Путин, служейки му като заместник в администрацията на Санкт Петербург и в следващите години го следва неотлъчно именно като заместник.
Верността и безскрупулността на Сечин му осигуряват изключително голямо голямо парче от руските природни ресурси, когато става председател на борда на директорите на "Роснефт", веднага след като държавата поглъща всички активи на "ЮКОС" - дотогава собственост на осъдения олигарх Михаил Ходорковски.
Братята Ротенберг
Аркадий и Борис Ротенберг познават Путин още от юношеските си години, когато тримата са тренирали заедно джудо в Ленинград. През 90-те бъдещият президент помага на братята да финансират свой спортен клуб в града, а малко по-късно им осигурява подкрепа и по отношение на търговия с петролни продукти.
В ерата на Путин двамата стават милиардери благодарение на поемането на контрол над редица бизнеси, най-доходоносният от които е строителната компания "Стройгазмонтаж". Още от създаването си през 2008 г. тя действа като подизпълнител на "Газпром" за строежа и поддръжката газопроводи и нефтопроводи.
Това се случва благодарение на добрите отношения на братята Ротенберг с началниците на "Газпром" Виктор Зубков и Алексей Милер. От своя страна едва ли би било изненада, че тези двамата също работят в администрацията на Санкт Петербург по същото време заедно с Путин.
Сечин, Зубков, Милер и братята Ротенберг са сред най-богатите хора в Русия, като контролират една огромна част от нейната икономика и по този начин имат важна роля и по отношение на политическите дела.
Към тях може да се прибави и Херман Греф, който е начело на "Сбербанк" и през миналата година контролира около една трета от всички банкови активи в Русия.
