В света на бизнеса и търговията брандовете са всичко. Когато чуем името на някоя популярна марка, най-често го свързваме с качество и надеждност, без значение дали става въпрос за техника, дрехи, храна или козметика.
Същото важи и за войната. Оръжията са също толкова стока, колкото и всеки един вид маратонки. Просто са по-специализирани. Това обаче не означава, че е са по-малко търсени, като по света даже има места, където е доста по-лесно да се сдобиеш с АК-47, отколкото с оригинален Nike.
И, ако Калашников е едно от най-разпознаваемите имена в конфликтните зони по света (а и не само там), то една друга марка също започна да става все по-видима и търсена, а дори не е оръжие.
Става въпрос за някои модели на Toyota, които от четири десетилетия насам практически доминират бойните полета на Близкия Изток и Африка и се доказват като любимото превозно средство за всеки един уважаващ себе си джихадист или революционер.
За първи път широкото обществено внимание бе привлечено през 2014 г. по време на шокиращия възход на "Ислямска държава" в Ирак и Сирия. Тогава започнаха да се появяват пропагандни клипове, на които можеха да се видят дълги колони от Toyota Hilux и Land Cruiser.
Оттам нататък вече можехме да намерим безкрайно много снимки и видеа от Ирак, Афганистан, Сирия, Йемен, особено много от Либия, както и от други конфликтни зони в Африка като Сомалия, Сахел или района на езерото Чад, където различни модели джипове и пикапи на Toyota се използват масово от национални сили за сигурност, ООН и всякакви други въоръжени организации с различни идеологии - от радикални джихадисти до революционери, сепаратисти или оппозиция.
С една дума - всички.
Причината за това вероятно не е много сложна. От една страна, това е буквално една от най-продаваните и разпространени в цял свят марки автомобили, която си е създала една устойчива репутация за надеждност и достъпност - две качества с особена важност за всеки повел въоръжена борба в името на някаква кауза.
Джиповете и пикапите на Toyota просто работят, а когато не го правят, части за тях се намират лесно. Обслужването и поддръжката също са напълно достъпни.
Това е напълно достатъчно за всякакви въоръжени групировки, които нямат достъп до бронирана или друг вид специализирана военна техника. Тя е скъпа, трудна и сложна за поддържане и в някои случаи изисква тясно специализирани умения.
В този смисъл джипове и пикапи се явяват като евтин заместител, предлагащ възможност за мобилност и бързо придвижване през пресечени терени, правейки ги идеални изпълнението на широк набор от задачи в условията на Близкия Изток и Африка.
Те са леки, но същевременно здрави, което означава, че лесно могат да бъдат въоръжени с тежка картечница, зенитно оръдие или гранатомет и по този начин да участват в офанзиви.
От друга страна, тези коли стават за превоз на 5-10 души или провизии, а пък скоростта им позволява компенсирането на един от отличителните белези на военните действия в подобни райони - липса на високотехнологични средства за разузнаване.
Всъщност този тип автомобили е толкова разпространен, че получава собствен термин във военното дело. В английския език се нарича technical, докато в България е познат като картечна кола, а в Русия като въоръжен пикап. И общо взето навсякъде се свързва най-вече с Toyota.
Така е от края на 80-те и войната между Либия и Чад. Военен конфликт, който остава познат в историята и като "Войната на Тойотите" и практически митологизира статута на японските превозни средства.
Самият конфликт започва още през 1978 г. със серия от сблъсъци по границата между двете държави, като в първите години армията на диктатора Муамар Кадафи видимо доминира бойното поле, a само намесата на Франция я възпира. Либийците разчитат най-вече на съветски танкове, докато срещу тях практически няма сила, която да устои на тежката бронирана техника, разгърната на открит, пустинен терен.
Или поне няма, докато, някой, някъде не взема гениалното решение да бъдат закупени над 400 модела Hilux и Land Cruiser, като много от тях са въоръжени с картечници, гранатомети и най-вече управляеми противотанкови ракети MILAN, които се оказват абсолютно смъртоносни за тромавите либийски танкове. Само в една битка са унищожени над 130 различни бронирани машини.
В крайна сметка резултатът е военно унижение за амбицирания Кадафи и престиж за Toyota.
Russian troops with #Toyota #LandCruiser #Technical during the Soviet–Afghan War in the 80s pic.twitter.com/5Bt2Gpd5aY
— ToyotaWars (@ToyotaWars) April 27, 2016
В Афганистан съветските войници също нямат против да се възползват от капиталистическата технология. Има различни снимки на съветски бойци около Hilux или Land Cruiser, въоръжени с класическата картечница ДШК.
През следващите десетилетия "картечните коли" на Toyota се появяват навсякъде из конфликтните точки по света. Самият термин "technical" реално за първи път се използва през 1993 г. от американците в Сомалия при злополучната операция в столицата Могадишу, която познаваме от филма Black Hawk Down".
Десетилетие по-късно пък именно с американска помощ афганистанското правителство оборудва своите сили за сигурност и специални части със стотици модели специално модернизирани Toyota Tacoma.
Немалка част от тях са вече в ръцете на талибаните след оттеглянето на САЩ и НАТО от страната.
Всъщност самата компания често е обект на критики и обвинения, че нейните продукти участват в подхранването на военни конфликти. Даже през 2015 г. американският Конгрес отправя запитване към Toyota относно използването на техни автомобили от "Ислямска държава".
"Toyota има строга политика да не продава превозни средства на потенциални купувачи, които могат да ги използват или модифицират за паравоенни или терористични дейности. Въпреки това, за който и да е автомобилен производител е невъзможно да контролира непреки или незаконни канали, чрез които нашите превозни средства могат да бъдат присвоени, откраднати или препродадени от независими трети страни".
Така че погледнато от тази гледна точка, Toyota едва ли има пряка вина в цялата работа, освен че произвежда търсен продукт.
Все пак тази година се появиха някои неофициални информации, че новите Land Cruisser J300 се продават в Близкия изток само след попълнена декларация от клиента, че автомобилът няма да бъде препродаден. Мярката не е официално обявена от Toyota, но нейното евентуално прилагане би означавало, че автомобилният производител се опитва да ограничи възможността новите джипове да попадат в неподходящи ръце.
Защото в крайна сметка автомобилите на Toyota очевидно могат не само да ни возят до работа, но имат силата и да променят граници.
