"Кристалното око" на Канада, образувано след сблъсък със сила 8500 пъти по-голяма от бомбата в Хирошима

Земята притежава изключително странни естествени забележителности. Някои от тях са със земен произход, докато други са вследствие на намеса от космоса.

Става въпрос за кратерите, които се получават след падане на масивни метеорити. За наш голям късмет, повечето подобни обекти изгарят в атмосферата и ние се наслаждаваме на този природен феномен под формата на т.нар. падащи звезди.

От време на време обаче - за щастие доста рядко - се случва така, че падащият обект е толкова голям, че оставя видим отпечатък върху земната повърхност за милиони години напред. Според Планетарния и космически научен център (PASSC) в Университета на Ню Брънзуик в Канада, има 190 потвърдени открити кратера на Земята.

При образуването на някои от тях е бил заличаван целият живот на планетата, но пък повечето са се превърнали в прекрасни природни забележителности.

Със сигурност един от най-впечатляващите примери е кратерът в Националния парк Пингалуит в далечния канадски север. Той се намира в сърцето на полуостров Унгава, недалеч от бреговете на залива Хъдсън.

"Името идва от местния език инуктитут и означава дума, обозначаваща петна по кожата или пъпки, които се появяват при много студено време", обяснява за "Би Би Си" Изабел Дюбоа, координатор на проекти за туристическа агенция от района.

И действително, погледнато от птичи поглед, природното образувание напомня за някое кожно такова. С диаметър от близо 3,5 км и обиколка доста над 10 км, кратерът впечатлява не само с размерите си, но и със своята перфектна симетрия. Той е почти идеално кръгъл и пълен с вода, образувайки езеро с дълбочина от около 267 метра.

Този природен феномен става известен на западния свят през 1943 г., когато пилоти от американските военновъздушни сили го забелязват за първи път. До края на Втората световна война те запазват в тайна обекта, тъй като го използват като навигационен ориентир заради уникалната му форма.

След края на конфликта армията разпространява снимки на кратера, които провокират широк обществен отзвук и различни хипотези за възможния му произход.

Чак през 1950 г. се провежда първата експедиция до кратера под ръководството на учените Фредерик Чъб и Виктор Мийн. Теорията на Чъб е, че това е отдавна загаснал вулкан, който крие в недрата си диаманти. За Мийн обаче без съмнение става въпрос за метеоритен кратер, а в крайна сметка първото пътуване не носи никакви резултати.

На следващата година Мийн прави втора експедиция до езерото. Този път той успява да установи магнитна аномалия, която обяснява космическия произход на кратера и така Пингалуит става първият метеоритен кратер, открит в Канада. От тогава са идентифицирани още над 20 други в страната, като този е най-младият от тях.

Учените изчисляват, че метеоритният удар, който го е създал, се е случил преди около 1,4 милиона години със сила 8500 пъти по-голяма от тази на атомната бомба в Хирошима.

През следващите хилядолетия дъжд и сняг запълват дупката, а с дълбочината си от 267 метра, езерото е едно от най-дълбоките в Северна Америка. Тъй като не е свързано с други реки или потоци, които да го замърсяват, то се явява второто най-чисто в света след езерото Машу в Япония.

Една от мистериите покрай него е съществуването на живот във водите му.

То няма каквито и да е притоци, така че няма и естествен път, по който там да са се появили големи форми на живот. Въпреки това в езерото има голяма популация на риби лъчеперки, които процъфтяват в изключително екстремни условия, като разчитат на канибализъм, за да оцеляват.

Една от теориите за появата на рибите там е те да са били развъдени от местните нунамиути - номади инуити, които са населявали вътрешността на Унгава.

Около езерото има следи от скални заслони и камъни, подредени в кръг - доказателство за места, където е имало палатки. Следите предполагат, че нунамиутите някога са разполагали лагери по хребетите в района Пингалуит.

"Разбира се, че ескимосите са знаели за мястото, дълго преди западняците да дойдат да търсят диаманти", твърди Маркуси Кисик, директор на парка Пингалуит. "Наричали са го Кристалното око и са го смятали за свещено място за изцеление."  

Webcafe Свят

Мистериозните кратери на Сибир и какво точно ги причинява

А след тези странни дупки в тундрата - какво ли още ни очаква?

Някога достъпен само за нунамиутите и най-издръжливите изследователи, днес всеки, настроен малко по-приключенски, може да се наслади на пътуване до кратера Пингалуит.

В зависимост от сезона има голямо разнообразие от дейности в Националния парк, включително туризъм през лятото и ски бягане през зимата.

Най-интересен обаче си остава самият кратер, който продължава да стои като едно от чудесата на земната природа.