Представете си град, в който всяка къща е обитавана от дух, а на която и врата да потропате, ще ви насочат към спиритуалист, който да ви свърже с отвъдното.
Това градче не е фантастична локация от филм или сериал. То съществува и е дом за стотици хора, които вярват, че могат да общуват с мъртвите.
Градчето се казва Лили Дейл и се намира на източния бряг на езерото Касада в американския щат Ню Йорк. Тук са регистрирани 52 медиума, които таксуват между 80 и 100 долара на час за разговори с починалите. Тази необичайна услуга привлича интерес към малкия град, който преди пандемията е привличал над 20 000 посетители само за лятото.
Ето защо търговията, опираща се на съобщенията от мъртвите, доскоро е процъфтявала. Сред туристите са и медиуми, дошли да усъвършенстват уменията си - на няколко места в Лили Дейл се преподават практики за изцеление и съвременно магьосничество, а медиумите се обявяват за развиващи науката, философията и религията на спиритизма.
Спиритуалистичната история на Лили Дейл през започва през 1848 г., когато сестрите Маргарет и Катрин Фокс обявяват, че общуват с призрака на мъж, погребан в мазето на дома им. По техни думи духът им дава знаци като почуква по стените на къщата им.
Около разказите им се вдига голям шум. Много хора пристигат, за да наблюдават откритите сеанси, които сестрите провеждат, но понеже те все още са тинейджърки, родителите им започват да се притесняват от цялото внимание и ги местят в дома на по-голямата им сестра. Само че желаещите да се свържат с отвъдното откриват Маргарет и Катрин навсякъде и не се стискат за пари, за да говорят с починалите си близки.
Сестрите Фокс се превръщат в местен феномен, a спиритуалистичните им сбирки стават все по-публични. На сцена двете уж призовават мъртвите и превеждат сигналите, които получават - едно потропване по масата означавало "да", а две - "не". Никой по онова време не може да си обясни защо духовете говорят само пред тях, докато истината не излиза наяве - сестрите Фокс се оказват най-обикновени шарлатани.
За да имитира знаците от призраци, едната сестра - Маргарет, пука кокалчетата на пръстите на краката си.
Въпреки доказаната измама, вече е твърде късно духът да бъдет върнат в бутилката. Спиритуализмът се разраства като движение и става все по-популярен. Дори след смъртта на сестрите Фокс, публичните сеанси се повтарят, а значението им се превръща в централна част от движението в Лили Дейл. Хора от цялата страна продължават да се стичат в градчето, за да успокоят мъката или вината си спрямо загубен близък.
В края на 19 век градчето основава своя общност от спиритуалисти, които всяка година се събират на летен къмпинг край езерото. С времето този къмпинг става все по-голям, край него се издига църква, музей и библиотека с книги за отвъдното, а днес е обособено селище с името "Асамблеята на Лили Дейл".
Спиритизмът и неговата комбинация от театрално представление и зловещ ритуал, печелещ от човешките емоции, достига своя апогей по времето на Първата световна война, когато отчаяни родители искат да разберат дали децата им са живи или са починали.
Ритуалите по онова време представляват театрално представление, при което изпадащ в транс медиум "предава" съобщенията от мъртвите, а в стаята се появява бяло платно, изобразяващо физически духа. Изследване на снимки години след тези ритуали показва, че връзката с отвъдното всъщност е комбинация от измамнически трикове.
Днес в Лили Дейл няма как да се видят подобни сеанси, а разговорът с мъртвите прилича повече на психологическа консултация. Целта е клиентът да излее емоциите си и да сподели премълчаното на човека, който си е отишъл от този свят. Ролята на медиума е да опише покойника, смъртта му и да даде прошка, ако е нужно.
Наблюдавайки ритуала отстрани, трудно може да се направи разлика между методите на съвременната езотерика и древните шамански традиции. И двата начина за свързване с отвъдното разчитат на комбинацията от вярата и психологията, за да успокоят човешките тревоги.
Освен станалите обичайни за градчето сеанси с мъртвите, се говори за границата между живота и смъртта и за смесването на фантазията и реалността, така че да се намери лек за душевните болки.
Колко от медиумите в Лили Дейл наистина общуват с духове и колко от тях разчитат на силната си интуиция за хората не е ясно. Ясно е обаче, че хората ще продължат да пристигат в градчето. Едни, водени от вярата си, че има живот и след смъртта, а други, за да намерят облекчение за мъката си.
