"Гигантска стъпка в борбата срещу неравенството и бедността."
Така на 29 май министърът на финансите Мария Хесус Монтеро определи минималният жизнен доход по време на пресконференцията, с която правителството обяви, че е приело мярката.
С нея страната се движи към елиминиране на крайната бедност, а по думите на премиера Педро Санчес това е исторически момент в съвременната демокрация, с който държавата показва на своите граждани, че "няма да ги изостави".
Идеята на мярката е да функционира като механизъм за подкрепа на най-уязвимите семейства, както и на хората, засегнати от кризата, причинена от пандемията на COVID-19.
Минималният доход най-напред ще се прилага за уязвимите домакинства с деца, тъй като именно непълнолетните представляват близо 30% от населението, изложено на риск от бедност или социално изключване, както посочва EU Observer.
В тази статистика попадат общо 850 000 семейства или около 2,3 милиона души.
Идеята на базовия доход е петчленните домакинства с две или три деца да получават най-малко 1015 евро на месец, а всеки испанец, който живее сам - не по-малко от 461 евро.
Държавата ще допълва всяка разлика в доходите на испанците, така че те със сигурност да получават посочените суми всеки месец.
С всеки член от семейството тази цифра расте със 139 евро, като при домакинства със самотен родител се гарантира доход между 700 и 977 евро на месец, в зависимост от това колко са децата.
Парите ще се отпускат благодарение на службата за Социална сигурност и за разлика от останалите помощи, мярката ще бъде постоянна и отсега нататък ще влезе в държавната политика като защита за най-уязвимите.
И все пак за него ще има определени условия - право на него имат само хора между 23 и 65 години, които са пребивавали легално в Испания поне една година и могат да докажат нуждата си - тоест месечният им доход да е по-нисък от онзи, определен от правителството като минимален за условията, в които те живеят.
Всички бенефициенти ще бъдат задължени да уведомят управляващите органи в рамките на 30 дни след промяната на тяхната ситуация, ако те са започнали да получават по-високи доходи, които са над прага на задължителния минимален доход.
Как обаче ще се справи Испания с кризата?
Още през октомври 2019 г. ежегодният доклад за състоянието на бедността в страната показа, че 12,3 милиона души са изложени на риск от социално изключване, а 2,6 милиона живеят в крайна бедност, а въпреки ръста на БВП от 2014 до 2018 г. намаляването на тези нива беше минимално.
Положението в Испания обаче става дори по-сложно, тъй като страната е една от най-тежко засегнатите от кризата с COVID-19 и замрази икономиката си за повече от два месеца.
В резултат на това се очаква БВП на страната да намалее с около 9,2% през 2020 г., а безработицата да нарасне от 14,4 на 19%, както отбелязва EU Observer.
Това логично поставя и въпросът как държавата ще си позволи да въведе минималният базов доход тъкмо сега. Според сайта Xataka цената на тази мярка ще струва на правителството около 3 милиарда евро годишно, но ще спести и около 2 милиарда, като се избегне дублирането с някои вече съществуващи регионални програми.
"Тази мярка ще помогне да се намали не толкова бедността, колкото крайната бедност", обяснява Жозе Антонио Ногера, професор по социология в Автономния университет в Барселона и експерт по социални политики.
По думите му тя също така ще ограничи неравенствата, тъй като в Испания съществува най-голямата разлика между средния доход на бедните домакинства и прага на бедност от целия Европейския съюз.
Въвеждането на минимален жизнен доход по този модел не е революционен и подобни политики съществуват в целия Европейски съюз в зависимост от икономическото ниво и бедността във всяка страна.
В Дания субсидията възлиза на 2035 евро за безработни под 30 години, които имат деца, в Италия - 780, а в Германия - 726. В Португалия сумата е 300 евро, а във Франция минималната е 550.
Испанската мярка обаче ще даде и възможност обезщетението да бъде съвместимо с получаването на заплата, така че хората да бъдат стимулирани да приемат оферти за работа.
Източници на министерството са уточнили пред ABC, че част от изискванията все пак остават доходът на едно физическо лице да е под 200 евро на месец, а на домакинство - под 450 евро за всеки негов член.
В тези изчисления обаче влизат и децата, което означава, че размерът на обезщетението може да нарасне до 800 евро, но то все пак остава под минималната работна заплата.
Важно е обаче минималният доход да не се бърка с безусловния базов доход.
Идеята на втория е всеки човек да получава безвъзмездно пари, с които да покрива основните си нужди, без да трябва да отговаря на определени изисквания.
Той беше въведен като експеримент във Финландия, канадския регион Онтарио и град Барселона, като идеята зад него беше да се проучи дали когато хората са спокойни с това, че имат осигурен доход за основните си нужди, те ще търсят работа и ще развиват своите таланти в сферата, в която искат.
Опитът на Финландия, придобит през 2017 и 2018 г. показа любопитни резултати - базовият доход определено успява да подобри социалното и психологическото състояние на бенефициентите, но не успява да се докаже като ефективна политика по отношение на заетостта и личната инициатива.
