Ню Йорк потъва под тежестта на собствените си небостъргачи.
Това е изводът от ново проучване на Геоложката служба на САЩ, което сравнява геоложките модели под града със сателитни снимки.
Самият процес се определя като "слягане" - като той може да представлява постепенно потъване или рязко сриване на земната повърхност. Причините в случая варират от разместване на земните пластове до сплескване на меките седименти под тежестта на това, което се намира над земята.
Според учените именно такъв е и случаят с Ню Йорк. Изследователите са открили, че Голямата ябълка на година потъва с около 1-2 милиметра, като в някои части на града темповете са по-сериозни.
Това може и да не звучи особено много за повечето хора, но постепенното слягане на най-големия град в света го прави много уязвим за природни бедствия, предупреждава водещият изследовател и геолог Том Парсънс от Геоложката служба на САЩ.
"Ню Йорк е изправен пред значителни предизвикателства като опасност от наводнения - заплахата от покачване на морското равнище е 3 до 4 пъти по-висока от средната за света по протежение на атлантическото крайбрежие на Северна Америка... Дълбоко концентрирано население от 8,4 милиона души е изправено пред различна степен на опасност от наводнения", коментира той, цитиран от "Ню Йорк Поуст".
Долен Манхатън е особено изложен на риск, като има опасения както за Бруклин, така и за Куинс, става ясно от проучването.
Всичко това води до нуждата от стратегии, които градът да предприеме, за да се предпази от рисковете от наводнения и дори цунами, като идеята да започнат да се изграждат укрепени морски стени може да не е правилният отговор в случая.
Дори напротив - подобно нещо - добавяне на още тежест върху крайбрежните зони на Ню Йорк, може да окаже негативен ефект.
Според Парсънс идеята на доклада на Геоложката служба е да повиши нивото на информираност около това как тежестта на градовете влияе върху земята под тях. Той обяснява, че всяка допълнителна висока сграда, построена на крайбрежието на морето, край река или езеро, може да допринесе в някои случаи за увеличаването на риска от наводнения.
В проучването Парсънс и колегите му изчисляват, че общата маса на сградите в Ню Йорк, които в момента възлизат като брой на над 1 милион, стига до мащабните 764 млн. тона.
За да постигнат повече конкретика, учените разделят територията на града на парцели от 100 кв. метра и преобразуват масата на сградите върху тези квадрати в сила на натиск върху земята, добавяйки към това и силата на гравитацията.
Трябва да се отбележи, че към тези сметки не се добавят пътищата, тротоарите, мостовете, железопътните линии и останалите асфалтирани зони в Ню Йорк, които също имат своята значителна тежест.
След това екипът на проучването е направил анализ на сложната повърхностна геология под Ню Йорк - земята под града е съставена от пясъчни пояси, тиня, глинести езерни отлагания и скални разкрития.
На база всичко това Парсънсън и колегите му изготвят модел на поведението на земята под града и различните райони в него. Така някои места имат по-"еластична" почва, която позволява повече възстановяване след строеж върху нея, но на други земята "сляга" с много по-голяма скорост.
За да завършат изследването си, учените са сравнили изготвените модели със сателитни данни, измерващи височината на земната повърхност. Така финално екипът картографира Ню Йорк и поставя оценките си за слягането на града.
И стигат до извода, че рисковете за Голямата ябълка от собствената ѝ тежест не са малко.
В доклада се посочва, че сегашните темпове на слягане може да се засилят допълнително от фактори като увеличената урбанизация, както и дренирането и изпомпването на подпочвените води.
В комбинация с нарастващата интензивност на ураганите, които удрят града на Атлантическия океан, всичко това създава опасност и за самата структура и цялост на огромните нюйоркски небостъргачи.
Слягането на земята, излагането на солена вода, носена от ураганите и тектоничната активност в района може да доведе до корозиране на стоманата и химическо отслабване на бетона, а оттам да видим потенциално сриване на сгради.
Ню Йорк не е единственият град, който бива изправен пред подобни проблеми. В момента с тях трябва да се справя и столицата на Индонезия Джакарта, която може да бъде изцяло под вода до 2050 г.
Части от града потъват с почти 11 сантиметра годишно поради извличане на подземни води. Повече от 30 милиона жители на Джакарта сега се съобразяват с перспективата, че до няколко десетилетия градът им може и вече да не съществува.
Проучване от 2022 г. на 99 крайбрежни града по света установи, че слягането им под тежестта на сградите може всъщност да представлява по-голям или поне подценен проблем в сравнение с покачването на морското равнище заради климатичните промени.
В повечето изследвани градове земята потъва по-бързо, отколкото се покачват морските нива, което означава, че жителите ще бъдат изправени пред предизвикателства от наводнения по-рано, отколкото прогнозират климатичните модели.
