От хиляди години човечеството се опитва да намери пътя към безсмъртието и по-дългият живот. Безбройни са митовете и легендите за извори на младостта и какви ли не други истории за достигане до вечно съществуване.
В най-ново време това се свързва с опитите на науката да използва силата на геномиката и изкуствения интелект, за да бъде удължен човешкият живот.
За съжаление обаче именно науката може би доказва, че процесът на стареене е абсолютно необратим и не може да бъде забавен.
Става въпрос за изключително мащабно изследване, направено в 14 държави, което включва над 40 учени. Според заключенията в него всички видове човекоподобни, включително хората, имат относително фиксирана скорост на стареене и продължителност на живота, които зависят от чисто биологични фактори и не могат да бъдат променени.
Проучването изследва смъртността при 39 различни популации на седем рода примати и седем източника на човешки популации. При животните източниците на информация са получени както от проучвания в зоологически градини, така и от свободно живеещи индивиди.
От своя страна, данните за хората са взети от различни исторически архиви, така че да покриват различни времеви периоди и места.
Така например е изследвана Англия за времето между 1600 и 1725 г., както и Украйна след 1933 г. Използвани са и данни от няколко групи на съвременни изолирани общества от ловци-събирачи с целта да бъдат събрани максимално много сведения от хора, които живеят в естествена среда, без досег с модерните достижения на медицината.
"Сравнихме информациите за живота и смъртта при хора и примати и установихме, че всички споделят общ модел на смъртност", казва Хосе Мануел Абурто от центъра за демографски изследвания към Оксфордския университет.
"Това предполага, че в крайна сметка биологичните, а не факторите на околната среда, контролират дълголетието и скоростта на стареене", допълва още той.
Разгледани са множество параметри, свързани с различни фактори като ранна детска смъртност, спонтанни инциденти или пък риск от смъртност с напредването на възрастта. В зависимост от популациите, всички параметри показват разнообразни резултати, но един единствен остава константа и оказва съществено влияние в уравненията - скоростта на стареене.
Само неговата промяна има потенциал да повлияе върху моделите на смъртност при различните изследвани групи и само той е биологично детерминиран.
При всички групи се наблюдава абсолютно една и съща тенденция - висок риск от смъртност в ранна възраст, който рязко спада през следващите години и след това прогресивно нараства с напредването заради естествените процеси на стереене и намаляващата резистентност на телата.
Изследването е допълнено от друго сходно, публикувано в журнала Nature Communications, според което абсолютния биологичен лимит на човешкия живот е 120-150 години. В този период човешкото тяло изчерпва напълно естествените си способности да се възстановява от каквито и да е наранявания и болести.
През последното столетие може да се каже, че науката постига безпрецедентен напредък в медицината. В момента ние живеем по-дълго от когато и да е. От 1950 г. насам продължителността на живота в глобален план е нараснала с 30 години от 45 до 75, като в момента най-възрастните хора са около 120 години.
Това е благодарение на постиженията в медицината, намирането на лечение за много болести, както и общото подобряване на качеството на живот за голяма част от хората по света.
"Откритията потвърждават, че в исторически план средната продължителност на живота е била ниска, просто защото хората са умирали млади", казва Абурто. "Социалният, медицинският и екологичният напредък променят тази тенденция."
Независимо от това обаче моделът на смъртност в напреднала възраст остава непроменен като цяло, а науката все още няма абсолютно никакъв напредък по отношение опитите за забавяне на стареенето, въпреки огромните инвестиции в тази област.
Даже технологични гиганти като Google са се насочили натам и влагат милиарди долари годишно чрез дъщерната си компания Calico Life Sciences.
В този смисъл изследванията в областта са насочени предимно в две посоки - намаляване на скоростта на стареене, както и увеличаване на способността на тялото да се възстановява в по-късните етапи от живота. Второто е не по-малко важно, тъй като се отнася преди всичко до качеството на живот на възрастните хора и броя активни години в неговия край.
В крайна сметка няма да има кой знае какво значение дали ще достигнем до 150-годишна възраст, ако телата ни практически не ни служат за нищо в последните си десетилетия. Това е важно и с оглед стабилността на социалните и здравните системи, които биха се оказали принудени да поемат грижата за един много по-голям брой хора.
"Все повече и повече хора живеят по-дълго. Проблемът с остаряването обаче си остава", завършва Абурто.
"Просто все още не можем да победим природата".
