Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Не знаехме, че Аушвиц съществува": Последният освободител на лагера напусна този свят

Ветеранът Давид Душман става шампион по фехтовка след войната Снимка: Getty Images
Ветеранът Давид Душман става шампион по фехтовка след войната

Името на концентрационният лагер "Аушвиц" се е превърнало в синоним на несправедливост и човешко страдание, но и в пример за това какви чудовищни низини може да достигне отношението на човек към човек.

Последният "герой на Аушвиц" отнесе спомените си за видяното там към друг свят. Ветеранът от Червената армия Давид Душман почина на 98-годишна възраст. Той е един от руските войници, освободили през януари 1945 г. затворените в лагера, и един от малцината от тези войници, доживели края на Втората световна война.

За кончината му съобщават от еврейската общност в германския град Мюнхен, където Душман изживява последния четвърт век от живота си. В официалното си съобщение го описват като "герой", спасил "безброй животи".

Все пак Аушвиц, намиращ се в по онова време в окупираната от Германия Полша, тогава е най-големият лагер в режима на Хитлер. Над 1,1 милиона мъже, жени и деца систематично биват убити там, много от тях в газовите му камери. Това е място на масово изтребление, дори от гледна точка на целия Холокост, в рамките на който животът си губят 6 милиона евреи.

Историята на Душман, който също е от еврейски произход, сама по себе си е трагична. Присъединява се към Червената армия през 1941 г. след нацистката инвазия на Съветския съюз. На 27 януари 1945 г. Червената армия вече е в настъпление и точно на този ден достига до Аушвиц.

"Когато пристигнахме, видяхме оградата и тези нещастни хора. Пробихме си път през оградата с танковете си. Дадохме храна на затворниците и продължихме", разказва Душман в интервю с "Ройтерс" в началото на 2020 г.

"Стояха там, всички тях в [затворнически] униформи, само очи, само очи, много тесни - беше много, много ужасно", спомня си ветеранът.

За него и много от другите руски войници този център на човешкото страдание е неприятна изненада в и без това напоената с кръв атмосфера на най-ужасния конфликт в историята.

"Дори не знаехме, че Аушвиц съществува", разказва Душман, който десетилетия по-късно не може да си обясни причините зад появата на подобни неща.

Малко след като пристигат в лагера, той и другите войници получават заповеди да го напуснат и да поемат към Берлин. От общо 12 хиляди войници края на войната доживяват едва 69. Душман е един от тях.

Той обаче също дава жертва - тежко ранен е и се налага част от единия му бял дроб да бъде премахната. Това белязва целия му живот нататък, но не го спира да намери призванието си в един следвоенен свят.

"Не можех да ходя, защото оставах без дъх. Създадох си собствена програма за трениране за по минута дневно. Така много, много постепенно, бавно стигнах до момента, в който през 1951 г. станах шампион на Русия", разказва той.

"Шампион в какво?", ще попитате, а отговорът е фехтовка. След собствения си успех във фехтовката, в периода 1952-1988 г. той е треньор на съветския женски отбор. Под негово ръководство са спечелени два златни, два сребърни и три бронзови медала на Летните олимпийски игри в Мюнхен през 1972 г.

Един от хората, които се запознават с Душман в този период, е Томас Бах, германският президент на Международния олимпийски комитет (МОК) и също бивш фехтовач. Самият той в изявление сега посочва, че е "дълбоко натъжен" от новините за смъртта на руснака и обръща внимание как въпреки участието си във войната, Душман е подходил с добрина към немския си колега.

"Когато се срещнахме за пръв път през 1970 г., той незабавно ми предложи приятелство и съвет, въпреки личните му преживявания във Втората световна война и Аушвиц и това, че самият той е от еврейски произход. Това беше такъв забележителен човешки жест, че никога няма да го забравя", казва Бах, цитиран от Си Ен Ен.

Нещо повече - самият Душман през 1996 г. се мести в германския град Мюнхен, където живее до смъртта си.

Както посочва Шарлот Кноблох от местната еврейка общност в Мюнхен, загубата на Душман е "особено болезнена", защото той е бил един от последните хора, които са могли да разкажат за онези събития от гледната точка на участник в тях.

Най-четените