Пчеларите през последните години отчитат големи загуби на пчелни семейства в световен мащаб. Въпросът привлича общественото внимание, тъй като пчелите и другите насекоми опрашители имат ключов принос за поддържането на екосистемите и биоразнообразието.
Една от най-големите заплахи за тях не е много по-голяма от глава на карфица. Става въпрос за паразит от семейството на кърлежите, който оставен без контрол, би могъл да убие достатъчно пчели, за да обрече цяла колония на гибел.
Затова науката е впрегнала усилия да се бори с вредителя, като създаде нови видове пчели, способни да му устоят.
Липсата на пчели поставя под заплаха много растителни видове, а също и организмите, които са свързани пряко или непряко с тези растения. Много селскостопански култури също са подложени на риск. Всичко това представлява проблем, чието разрешаване е особено важно за бъдещето на планетата.
Основните причини за намаляването на пчелите са пестицидите, промените в начина на ползване на земята (урбанизирането на селскостопански райони) и последиците от изменението на климата. Те излагат на опасност пчелите и тяхната роля на опрашители на хранителните култури в света.
От всички заплахи обаче акарът "varroa jacobsoni" е основната грижа на пчеларите, казва Елина Ниньо, ентомолог, специалист по медоносни пчели в Калифорнийския университет. Въпросните паразити се захващат върху гърба на насекомите, като смучат от кръвта им и снасят в техните ларви и яйца.
Акарите произхождат от индонезийския остров Ява и днес са разпространени в цял свят. Те са малки, с размери 1-1,5 мм и засягат всички пчели - майка, търтеи и работнички, като водят до болест, наречена вароатоза.
"Това е голям проблем в световен мащаб и може да причини огромни загуби", казва Ниньо.
За да се борят с напастта, повечето пчелари разчитат на отровни препарати, наречени митициди. Проблемът е, че акарите все по-лесно развиват резистентност към тях, което от своя страна води до употребата на все по-силни отрови.
Един значително по-устойчив и екологичен подход е отглеждането на специални пчели, които сами се справят с проблема. Чрез селекция и модофициране могат да се направят нови видове, които са изцяло предразположени към грижа за себе си и другите в кошера, като убиват акарите по време на естествения процес на самопочистване (grooming). Същите пчели могат да почистват и клетките на пилото, като премахват всички заразени ларви.
Повечето видове медоносни пчели, които се отглеждат с търговска цел, нямат подобни инстинкти, тъй като те произвеждат по-малко мед или пък имат по-малко работнички в колонията.
Така че през последните 14 години изследователи от Министерството на земеделието на САЩ работят за създаването на подобрени видове, които да са едновременно достатъчно продуктивни и могат да се предпазват от опасните акари.
Учените създават стотици колонии и ги тестват как ще се представят в различни условия, сравнявайки ги с обикновени пчели. И двата вида биват третирани с по два курса препарати за един сезон, като в неговия край се оказва, че подобрените пчели имат 30% по-висока продуктивност и 15% по-малко смъртност заради акари.
Нещо повече - изследователите също тестват някои колонии само с по една доза митицид. Така се установява още по-драматична разлика. Търговските пчелни колонии се разпадат, като само 9% от пчелите в тях оцеляват в края на сезона, докато колониите на подобрените пчели показват 56% коефициент на оцеляване.
Това показва, че пчеларите, които искат да намалят употребата на химикали - и са готови да приемат по-големи загуби - биха се възползвали значително от използването на пчели, устойчиви на акари.
Проучването съдържа и друга изненада.
Учените изследват нивата на четири ключови вируса, разпространявани от акари и в повечето случаи техните нива не оказват значително влияние върху шансовете за оцеляване на нито един от видовете изследвани насекоми. Този неочакван резултат предполага, че акарите са по-вредни от вирусите, които разпространяват, казва експертът по медоносни пчели от Университета на Джорджия Кийт Делаплан.
"Това е важно да се знае, защото голяма част от усилията ни досега се фокусираха върху вирусите", казва той и добавя, че въпреки че няма лечения за тях, положителен изход от борбата с акарите ще окаже въздействие и върху разпространението на вирусите.
Ако пчелите, устойчиви на акари, станат по-популярни, има голям шанс да се развие и стаден имунитет. Така общите нива на паразитите ще спаднат и тяхното разпространение между кошерите ще намалее.
Според Делаплан успехът на подобрените пчели може да се окаже крайъгълен камък в борбата с вароатозата.
А от там и към спасението на пчелите.
