Само преди няколко седмици в Глазгоу се проведе най-голямата конференция относно климатичните промени за последните няколко години.
В продължение на близо две седмици хиляди представители от близо 200 държави обсъждаха ключови въпроси свързани с намаляване на вредните въглеродни емисии в атмосферата и ограничаване употребата на въглища, борба със замърсяването, спиране на изсичането на гори, налагане на по-ефективни мерки за устойчиво земеделие и още много други теми.
Някъде много назад в дебата обаче остана един друг особено съществен проблем с глобални измерения. Огромна заплаха както за природата, така и за уязвими икономики и общества из целия свят.
Става въпрос за незаконния риболов, който съсипва цели екосистеми и всъщност представлява над 20% от световния улов. Да, поне една от всеки пет риби, които слагаме на масата, е резултат от нелегален или нерегламентиран риболов.
При един особено потресаващ случай от миналата година флот от над 300 китайски кораба е засечен да лови калмари и други ценни морски видове недалеч от островите Галапагос, които са в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Плавателните съдове извършват дейността си на 350 километра от архипелага, точно на границата, маркираща края на Галапагоския морски резерват.
Тогава местните жители алармират за ситуацията, опасявайки се, че огромният флот може да опустоши популациите на ценни морски видове, които се явяват един от малкото източници за препитание.
"Това е директна атака срещу нашите ресурси", казва тогава Анхел Янес Винуеса, управител на кантона Санта Круз. "Избиват видовете, които се опитваме да защитим и замърсяват околната среда с отпадъците си."
Стига се до протести, а ситуацията ескалира до централното правителство в еквадорската столица Кито, тъй като малката икономика на Галапагос зависи на 90% от риболова и туризма - два отрасъла, които и без намесата на китайския риболовен флот вече бяха изключително тежко засегнати от пандемията.
Това не е първият подобен инцидент, нито пък единственият в региона. През 2017 г. отново е засечен подобен флот в района на Галапагос, като тогава дори е задържан един от корабите с 300 тона улов. Сходни случаи с огромни китайски риболовни флотилии са наблюдавани и край водите на Чили, Перу и Аржентина.
Южна Америка обаче не е единственото място, където се извършва подобна дейност, а китайските кораби съвсем не са единствените, които ловят риба извън регулации и без разрешение на съответните власти.
Незаконният риболов е тежък проблем с наистина мащабни измерения. Според индекса на Глобалната инициатива срещу организираната престъпност най-уязвимите държави в това отношение са Китай, Камбоджа, Русия, Виетнам и Сиера Леоне, а пък най-тежко засегнатите региони са източната част на Индийския океан до Океания, Южнокитайско море, двете крайбрежия на Южна Америка, Антарктика, както и Гвинейския залив на западния бряг на Африка.
Именно последната зона има дял от около 40% в незаконния риболов по света. Според базираният в Южна Африка Институт за стратегически изследвания нелегалният риболов има основна роля за увреждането на нововъзникващи "сини" инициативи в Африка и коства милиарди долари приходи за местните икономики.
"Само Мавритания, Сенегал, Гамбия, Гвинея Бисау, Гвинея и Сиера Леоне губят по 2,3 милиарда долара годишно", се пише в доклад на института. "Незаконният риболов приема различни форми, но големите промишлени оператори нанасят най-много щети на екосистемите, околната среда и икономиката."
Това най-вече се отнася за някои от най-бедните държави в света, чиито риболовни индустрии претърпяват годишни загуби в общ размер от 23 милиарда долара. Цели общества, разчитащи на рибата не само като начин за изкарване на пари, но и за прехранване. Смята се, че над 40% от световното население приема морската храна като основен източник на протеини, а в този смисъл нелегалния риболов подкопава способностите на цели държави да изхранват населението си.
Заплахата обаче не приключва с това.
Най-тежките нарушения се случват в някои от най-несигурните райони на световния океан, където просперира пиратството и организираната престъпност. Така в много случаи незаконният риболов се обвързва с принудителния труд, а самите кораби могат да станат платформи за трафик на хора, оръжие и наркотици, вливайки се в по-широките мрежи на подземния свят, корупцията и всички свързани с това незаконни практики.
На други места е възможно да има помощ и от национални правителства, както например Китай. Пекин широко използва своята Военноморска милиция на народните въоръжени сили, която буквално представлява една странна структура между брегова охрана и рибарски флот.
Наистина става въпрос за рибарски корабчета, извършващи такава дейност, които обаче са снабдени с военни системи за навигация и комуникация, леко въоръжение, а екипажите им действат като паравоенни структури.
Всичко това в крайна сметка подкопава международно признатите норми за риболов, работата на регионалните организации и изобщо подкопава колективното морско управление.
Именно такъв трябва да бъде и отговорът срещу заплахата - колективен на регионално и световно равнище.
Само така ще може да се защити околната среда, да се предотврати нанасяне на непоправими щети за крайбрежните икономики, да се противодейства на корупцията и свързаната с нея престъпна дейност и да се укрепи суверенитета и сигурността на крайбрежните държави.
