Нарича се Knuffelcontact, съвсем буквално означава "контакт за прегръдка", и е една от мерките, въведени от правителството на Белгия във връзка с новия период на национална карантина от 2 ноември до 13 декември.
Какво се крие зад това нежно определение? Най-общо: човек извън домакинството, с когото ви е позволено да се виждате.
Това е краткото обяснение. На практика обаче то не се отнася само до младите хора, които живеят сами и искат да се виждат с гаджето си, както човек би предположил, когато чуе дефиницията.
Идеята е следната: всеки един член на семейството има право на един контакт - приятел или романтична половинка - когото може да кани вкъщи. Полагащите се на домакинството външни контакти обаче не могат да бъдат заедно на гости по едно и също време.
Същото ограничение важи и за хората, които живеят сами: "Освен Вашия близък контакт, можете да каните и друг човек, но никога по едно и също време", гласи съобщението в официалната страница на белгийското правителство.
Решението за въвеждането на подобна мярка е на новоизбрания премиер - либералът Александър де Кроо - който има малко по-различна гледна точка за версия 2.0 на националния локдаун.
"Искаме карантина, а не изолация", каза той и допълни, че целта на начинанието е физическият контакт между хората да се сведе до минимум, но с това да се облекчат и психологическите травми, които може да нанесе вторият период на изолация.
Ето защо да имаш Knuffelcontact върви с определени правила - малко, но стриктни, както отбелязва самият премиер.
А защо въобще се налага карантина? Основната причина: кривата на заболеваемостта в Белгия рязко започна да сочи нагоре.
Към 13 ноември в страната има 475 130 активни случая, а починалите са 13 891. Според здравните власти обаче втората вълна на хоспитализация вече е достигнала своя пик, а оттук насетне би следвало да предстои по-спокоен период.
Междувременно стратегията на Белгия за въвеждане на "близък контакт" поема курса на Великобритания, която въведе т.нар. support bubble ("балон за подкрепа") по време на първия период на изолация, който е валиден на Острова и днес.
Основната концепция е една и съща: да се позволи на хората да се събират с човек извън семейството дори и по време на изолация, но и рисковете да бъдат сведени до минимум.
Правилата във Великобритания обаче са малко по-различни. Първо, има ограничения при избора на партньори: онези, които живеят сами или с непълнолетни деца, могат да "сформират балон" с друга семейна единица от всякакъв размер, тоест с цели семейства.
Онези обаче, които живеят с други възрастни (включително родителите си), могат да се виждат само с хора, които живеят сами и не са част от друг "балон".
Хората с деца под 14-годишна възраст имат още една възможност: в допълнение към своите контакти, те могат да формират и отделен "балон" за децата, въпреки че членовете на двата никога не трябва да съвпадат.
Британското правителство препоръчва също да се изберат хора, които живеят наблизо, за да се избегнат ненужни пътувания. Веднъж одобрен, контактът разполага с доста свобода: той може да идва на гости, когато поиска, да остане там и да пренощува, да излиза заедно с другия и няма нужда да спазва социална дистанция.
Има обаче една важна уловка: веднъж избрал своя човек, не можеш да го смениш, нито да сформираш нов "балон". Това е особено деликатен въпрос, ако с някого сте започнали да ходите на срещи, но все още не сте стигнали до неловкия въпрос "с теб какви сме?".
Ето още нещо, с което в Белгия ще помнят този период: как е трябвало да попитат някое потенциално гадже дали иска да бъде техния "партньор за ласки".
