Смятате, че властите нарушават правата ви, като ви лишиха за няколко месеца от достъп до дискотека и ви задължиха да носите маска в градския транспорт? Че изискването кръчмите да работят с 50% от капацитета си, ако не всички са ваксинирани, е брутална дискриминация?
Ако това ще ви накара да се почувствате по-добре - по света има хора, които заради коронавируса са превърнати в затворници, а единственото, което ги дели от робството, е фактът, че все пак получават заплата за работата си.
От пролетта на 2020 г. 300 000 чуждестранни работници в Сингапур живеят в постоянна карантина и не са били никъде другаде, освен на работа. Те нямат право да напускат общежитията си, освен за да отидат да се трудят - най-често на строежи. Най-вече нископлатени работници от Бангладеш, Индия и Китай, тези хора са заложници на успеха на утопичния град-държава в борбата с COVID-19.
През зимата на миналата година Сингапур успя да ограничи напиращата зараза, но седмици след първоначалния успех страната регистрира нов бум. Източникът бяха нископлатените работници от общежитията.
На места, където в една стая са натъпкани 20-30 души в легла на два етажа, делят една кухня, баня и тоалетна и няма климатици, въпреки влажните 30 градуса навън, коронавирусът намери идеална почва и общежитията пламнаха. Правителството на Сингапур реши въпроса лесно - оттогава хората от "спалните" нямат право да се смесват с останалите жители на града.
Ходят на работа, а оттам - в леглото.
Стратегията е успешна - от началото на пандемията досега Сингапур има под 90 000 случая на коронавирус, а починалите са под 80 души при население от 5,7 милиона души. 74 на сто от случаите са от "спалните".
Данните от общежитията от края на миналата година пък показват, че близо половината от живеещите там са се срещали с коронавируса, което до някаква степен оправдава първоначалното им поставяне в пълна изолация, но от друга страна обезсмисля последващото им затваряне, тъй като имат антитела.
"Към тях се отнасят като към затворници, които се транспортират към и от работа", казва пред New York Times Алекс Ау, вицепрезидент на неправителствената група "Временните работници също са важни".
Понастоящем над 90% от тези хора са и ваксинирани.
"Това е живот в затвор, в плен", казва пред Би Би Си строителният работник Шариф от Бангладеш. Той е в Сингапур от 13 години, но от началото на миналата не е виждал нищо друго освен строежа и четирите стени на стаята, в която живее с още няколко мъже.
До работа отиват с превоз на компанията, изолирани и надниквайки в живота отвън през стъклото за минутки. "Те ядат навън, ходят на шопинг, срещат се с приятели. А аз си мисля: "Защо не мога да съм на тяхно място, да не би аз да съм създал коронавируса", размишлява мъжът.
Свободното си време Шариф прекарва на леглото си. Или говори със семейството си в Бангладеш, или пише - и проза, и поезия, на английски и бенгалски.
През нощта е най-трудно, споделя "затворникът". Мъжете от общежитието обикалят коридорите или се опитват да спят на земята.
"Как да заспя без естествена светлина и свеж въздух", обяснява Шариф.
Още от миналата година работниците се безпокоят не толкова от вируса, колкото от локдауна, в който са, казва Алекс Ау и цитира случаи на самонаранявания, които повдигат въпроса за цената върху психичното здраве, която работниците в изолация плащат.
Нископлатените работници в Сингапур са особено важни за икономиката на страната. Те строят всичко - от терминалите на летището, през пътищата и офисите. За тежката работа получават по 400-800 долара заплата месечно - много под средния за страната доход от 3400 долара, но същевременно много над това, което биха печелили в родината си. Където пращат и всеки спестен цент.
В Сингапур тези хора са призраци, местните не знаят имената им, не ги и виждат, въпреки че делят с тях миниатюрното пространство на пренаселения град-държава.
След бунтове на мигранти-работници през 2013 година правителството построява "спалните", в които те сега са затворени. Общежитията са отделени от жилищните райони на града. "Така правителството може да ги "заключи" и изолира лесно и по всяко време", обяснява Алекс Ау пред Fortune.
Мигрантите имат различни визи, работят по силата на различни трудови закони и нямат същите права като другите чужденци с "бяла" работа. Дори случаите на COVID в Сингапур се делят и регистрират в три категории - "внесени", "жители на спални" и "общност".
"Ние хора ли сме или животни? Нищо ли не разбираме или сме толкова необразовани?", казва по повод отделните трудови закони за мигранти Шариф.
След година и половина в изолация за мигрантите примигва, макар и отдалеч, светлина в тунела. Властите в Сингапур започнаха да пускат малки групи извън жестокия кръг "работа-общежитие".
От средата на септември е в сила пилотен проект, при който всяка седмица 500 избрани щастливци от "спални", където няма нови случаи, ще получават екскурзия на определено от властите място за няколко часа. Общо 2000 души ще подушат полъха на свободата, макар и извозвани в автобуси като ученици и без възможност да се срещнат с познати и приятели от други "спални".
"Оценявам експеримента, но не мога да се зарадвам особено", казва Шариф от Бангладеш за евентуалната контролирана свобода.
След месеци на почти пълно COVID спокойствие, в последно време случаите на коронавирус в Сингапур започнаха да растат и да чупят досегашните рекорди. Страната посрещна седмицата с близо 2000 нови инфекции. За разлика от преди обаче, около 1500 от тях са от "местната общност" и само 400 - от "спалните". Въпреки това пленниците от общежитията не изглеждат близо до възвръщане на поне базово достойнство.
