Франция е една от най-големите държави и икономики в света - с 68 млн. души население и размер на икономиката, съизмерим с този на Индия (която е в пъти по-голяма).
Париж е глобална сила, която има политическо, културно и военно влияние върху Европа и света. Което прави и следващия факт особено интересен - около една трета от страната е почти празна откъм население.
Ако човек погледне карта на Франция, изобразяваща гъстотата на населението, няма как да не му направи впечатление един "празен диагонал", който започва от североизточната част и границата ѝ с Белгия, разделя страната почти наполовина и приключва към границата с Испания на югозапад.
Този коридор има дължина от почти 1000 км и средно 400 км широчина. Това парче от територията на Франция има размерите на държава като Беларус, но въпреки това в този участък живеят средно по около 30 души на квадратен километър при средно за страната 119 души на квадратен километър. За сравнение в столицата Париж съотношението е 20 386 души на квадратен километър по данни от 2021 г.
Това кара изследователите да нарекат този феномен "Празния диагонал на Франция".
Да, на практика той не е празен, но сравнен с останалата част от страната, този демографски дисбаланс предизвиква интерес. И на запад от този диагонал, и на изток съсредоточаването на население е значително по-голямо в сравнение с това парче територия. В него има департаменти с размерите на Палестина, чието цяло население спокойно може да бъде събрано на стадион Уембли.
Така изниква въпросът каква е причината за това несъразмерно разпределение?
Исторически погледнато, това явление не е толкова скорошно. Селските райони на Франция започват да се изпразват около средата на XIX век като следствие на индустриализацията, урбанизацията и ниските нива на раждаемост.
Тези процеси обаче успяват да засегнат Франция значително по-рано в сравнение с повечето европейски държави, а причината за това може да се опише с една единствена дума - Париж.
Векове наред градът на Сена е привличал таланти, капитали и хора като никоя друга европейска столица. Това идва със своята цена, която плаща останалата част от Франция.
Още от епохата на Луи XIV френската столицата привлича амбициозните елити, изтегляйки ги от други големи центрове на страната и концентрирайки ги на едно място. С Френската революция това само се засилва.
Този политически свръхцентрализъм води и до икономическа концентрация около Париж, като превръща града в една от големите световни дестинации за миграция, макар и първоначално предимно от самата Франция.
През 1920 г. само 39% от жителите на столицата са местни. На фона на това около 50% от населението на града е съставено от мигранти от френската провинция, а други 10% идват от чужбина.
Друг много важен фактор от историята на Франция, който оказва влияние в случая, е самото население на страната. През средните векове и Ренесанса Франция е най-голямата европейска държава откъм население, като се смята, че един на всеки 4-5 души в Европа е французин.
Към времето на войните на Наполеон Франция е четвъртата най-населена държава в света след Китай, Индия и Япония - факт, който обяснява донякъде френската доминация над континента към онзи период.
Но с края на XVIII век и началото на XIX век населението на страната започва да намалява. Раждаемостта започва да отбелязва спадове - покрай Революцията и Наполеоновите войни измират около 2 млн. французи. Тази тенденция продължава през целия XIX век - войните водят до по-висока смъртност, отколкото раждаемост.
За да стигнем до XX век и Първата световна война, когато Франция губи около 1 357 800 войници - загинали и изчезнали, без да става дума за убитите цивилни. Подобен шок върху популацията оказва влияние не само със загубените животи на тези млади мъже, но и със загубата на всички деца, които те са могли да имат.
И разбира се, онези части от страната, които страдат най-много от всичко това, са провинциалните региони на Франция. Комбинацията от бърза урбанизация и такъв спад на населението, заедно с икономическите последици от Първата световна война води до сериозно обезлюдяване на много места в страната.
Като основни центрове на икономически и културен живот се оформят Марсилия, Лил, Лион и, разбира се, Париж - перлата в короната.
Не всички части на Франция са засегнати еднакво от тези процеси на миграция. Така например Френските Алпи, макар и отдалечени, се радват на чудесен туризъм и много приходи от това, което прави загубата на население там много по-малка.
А мнозинството от винените райони на страната, които също са предимно селски, се радват на добри приходи от индустрията си и от туризма, което държи много хора там.
Земите, които Празният диагонал на Франция покрива, са предимно земеделски райони. С напредването на технологиите са необходими все по-малко хора за извършването на земеделски труд. Така ако преди около 40 години в страната около 1,6 млн. души са били заети в областта на земеделието, сега там работят около 400 хил. - четири пъти по-малко.
Съответно по-малкото свободни работни места и по-малкото възможности за развитие тласкат много млади хора далеч от тези региони, докато по-богатите градове ги примамват с културния си живот, опциите за работа и цялостното си развитие.
Тук навлиза и ефектът на спиралата за някои места - колкото по-малко население има един регион, толкова по-малка е икономическата му активност и съответно толкова по-малко са шансовете за развитие. Това, на свой ред, гони още повече млади хора, докато оставащото население е предимно застаряващо, а това ограничава още повече икономическата активност.
Френското правителство е наясно с проблема и дори спонсорира изследване за това как да бъде решен, но реално работещо решение, което да може да се приложи на практика, без да създаде по-големи проблеми... няма.
Значи ли това, че населението в Празния диагонал ще става все по-малко и по-малко? Напълно възможно е.
Много от местните обаче все пак са категорични, че хора в тези региони ще има винаги - колкото и големи да са богатите градове, те имат нужда от храна и суровини, които могат да се произвеждат само от селските стопанства. Така че работа за желаещите и за онези, които не се страхуват от тежък труд, там винаги ще се намери.
