Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Снайперисти, отрова и експлозиви: Политическите убийства, които промениха Европа

Покушенията, които продължават да отекват и до днес Снимка: Getty Images
Покушенията, които продължават да отекват и до днес

През по-голямата част от човешката история политическите убийства винаги са служили сами по себе си като важен инструмент във воденето на политика. Още от най-древните държави, та чак до наши дни кралски особи, политици, активисти, журналисти или магистрати са били обект на покушение по една или друга причина. 

Използването на такъв брутален подход обаче може да има непредсказуеми последици и в много случаи физическото премахване на конкуренти и противници постига точно обратния на търсения ефект. 

При всички положения обаче подобни покушения отекват шумно и оказват влияние на политическите и социалните процеси. 

Тук сме ви подбрали няколко от най-известните политически убийства от скорошната история на Европа, които без съмнение продължават да имат отзвук и днес.

Франц Фердинанд

Снимка: Wiki Commons

В европейския контекст на 20-и век едва ли има по-известно политическо убийство от това на австро-унгарския престолонаследник принц Франц Фердинанд. Неговата смърт буквално става поводът за едно от най-драматичните и смъртоносни събития, променило завинаги хода на световната история - Първата световна война.

През юни 1914 г. принцът, заедно със своята съпруга херцогиня София, заминава на посещение в Сараево, за да инспектира състоянието на имперските войски в Босна и Херцеговина. По това време тя е част от територията на Австро-Унгария, официално анексирана шест години по-рано. Това поглъщане на територията поражда съществено напрежение между Австро-Унгария и Сърбия, тъй като правителството в Белград има съществени териториални претенции към Босна.

Така група от млади сръбски националисти, членове на тайната организация, останала известна като "Черната ръка", изготвят план за убийството на Франц Фердинанд по време на посещението му в Сараево. Групата е съставена от 19-годишният Гаврило Принцип, Неделко Чабринович и още четирима техни сподвижници. Те организират засада на автомобила на принца, като Чабринович хвърля бомба по нея, която обаче отскача и се взривява под друга кола.

Австро-унгарският престолонаследник успява да се измъкне, но няколко часа по-късно прави последната грешка в живота си. Заедно със съпругата си решават да посетят в болницата ранен от бомбата офицер. Докато търсят лечебното заведение, съвсем случайно попадат на Принцип, който по същото време е в местна кръчма и дави в алкохол мъката си по несполучливия атентат. Този път той не пропуска целта и застрелва с револвера си аристократичната двойка.

Смъртта на двете кралски особи задейства верига от събития в Европа и отприщва дълго трупаното напрежение между европейските страни, изпращайки ги на унищожителна война, която ще потопи целия континент в кръв. 

Улоф Палме

Снимка: Getty Images

През 60-те и 70-те години на миналия век Улоф Палме се издига като един от водещите политици в Швеция и става премиер на страната през 1982 г. Той е особено активен както във вътрешен, така и във външен план. Увеличава влиянието на профсъюзите, инвестира в държавни програми за образование и здравеопазване и също така ограничава властта на кралското семейство. Във външните си отношения Палме често е критичен към политиките на САЩ, СССР и особено към апартейд режима в Южна Африка и този на Франсиско Франко в Испания.

Острият му език (все пак нарича Франко "проклет убиец") му печели много привърженици, но и още повече врагове.

Така се стига до нощта на 26 февруари 1986 г., когато решава да отиде на кино с жена си, без да вземе охрана. На връщане от филма е причакан на ъгъла между две улуци и застрелян от упор.

Две години по-късно съдът осъжда на доживотен затвор основният заподозрян Кристер Петерсон, който обаче само след шест месеца е оправдан. В крайна сметка никога не става ясно кой и защо убива Палме, а смъртта му провокира множество различни версии и вероятности, включително намеса на южноафриканското правителство и корумпирана оръжейна сделка за Индия.

Детлев Роведер

Снимка: Wiki Commons

В началото на 90-те години Детлев Роведер се явява едно от водещите лица на обединението на Германия - успешен бизнесмен и човек с пряка отговорност за приватизирането на източногерманската икономика. Той застава начело на специализирана агенция натоварена със задачата да приобщи източногерманските държавни компании към новата пазарна икономика на обединената страна.

Целият преход обаче се оказва значително по-тежък от първоначалните очаквания. Над 20% от работниците в Източна Германия остават без работа, а Роведер се превръща в обект за гнева за  всички ощетени, като към него редовно се отправят смъртни заплахи. Полицията дори поставя постове пред дома му в Дюселдорф, както и блиндирани стъкла на първия етаж на сградата.

Именно последното се оказва фаталната грешка, която коства живота на Роведер. В нощта след Великден на 1991 г., докато се приготвя за сън на последния етаж в своя дом, политикът е прострелян в сърцето от снайперист. Впоследствие полицията открива мястото на стрелба, където имало оставена бележка от терористичната фракция "Червена армия", подписана от Улрих Весел.

Едва през 2001 г. ДНК анализ разкрил истинската самоличност на Весел като Волфганг Грамс - член на фракцията, който бил убит от немските специални части още през 1993 г.

Джовани Фалконе и Паоло Борселино

Снимка от атентата срещу Джовани Фалконе Снимка: Getty Images
Снимка от атентата срещу Джовани Фалконе

Това са имената на двамата легендарни италиански магистрати и добри приятели, които се изправят срещу Коза Ностра през 80-те години на миналия век. Те са в основата на мащабния съдебен процес "Макси", при който са осъдени над 360 мафиоти. За съжаление обаче Фалконе и Борселино са убити в рамките само на няколко месеца през 1992 г.

Първо, по заповед на Салваторе "Тото" Риина, е ликвидиран Фалконе. Той загива, след като убийците детонират близо 500-килограмова бомба под магистралата между летището на Палермо и града. Заедно с Фалконе загиват още неговата съпруга и двама бодигардове, а експлозията е толкова силна, че местната сеизмологична служба я отчита като земетресение.

Смята се, че Риина е отговорен и за убийството на Паоло Борселино, чиято кола е взривена, докато е бил на гости на своята майка в Палермо. При експлозията загиват още петима полицаи, които са заедно с него.

Двата атентата буквално преобръщат Италия с главата надолу и променят баланса на силите срещу мафията, а Фалконе и Борселино се превръщат в герои и символи в борбата срещу организираната престъпност.

Крал Александър I Караджорджевич

Снимка: https://rarehistoricalphotos.com/

През годините на своето управление крал Александър си навлича гнева на българските и хърватските националисти в страната си. Неговият стремеж е да създаде една обединена държава под свой контрол, размивайки етническата принадлежност на народите в нея.

Така на 9 октомври 1934 г. кралят на Югославия пристига в Марсилия за среща с френския президент с цел двамата  да заздравят отношенията между своите държави. Посрещнат е от външния министър Луи Барту, като те се возят бавно през града в открит автомобил. Александър до този момент е преживял няколко неуспешни опита за убийство и по тази причина в Марсилия са разположени над 1100 полицаи, които трябва да следят за неговата сигурност.

Всички те обаче се оказват безпомощни, когато българският деец на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) Владо Черноземски изскача от тълпата и прострелва смъртоносно Александър, а Барту загива, след като е уцелен случайно от полицай.

Александър Литвиненко

Снимка: Getty Images

Бившият подполковник от КГБ и след това руската Федерална служба за сигурност става първият в света, срещу когото е използвано радиоактивното вещество полоний-210. След като е осъден за превишаване на правомощията си в своята родина, Литвиненко бяга във Великобритания, където получава политическо убежище и издава няколко книги срещу управлението на президента Владимир Путин.

Дейността му там явно явно засяга много интереси и така в началото на ноември 2006 г. се разболява внезапно след среща с двама бивши служители на КГБ. Ден по-късно е приет в болница, но усилията на лекарите се оказват напразни. Литвиненко умира на 23 ноември след няколко мъчителни дни. Последвалото разследване установява, че е бил отровен с чай по време на обяд.

Валтер Любке

Снимка: Getty Images

Убийството на германския политик от Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел определено разтърси Германия и накара страната да погледне сериозно на заплахите от крайнодесния тероризъм. Любке е един от най-влиятелните политици във важния индустриален център Касел, който през 2015 г. се обяви категорично в подкрепа на политиката на Меркел за приветстване на бежанците в Германия. 

Не всички са съгласни с него, а крайнодесният спектър в страната преживява своя Ренесанс, задвижван от омразата към мигрантите, като някои екстремистки организации дори започват да подготвят планове за "прочистването" на Германия - както от чужденците, така и от политиците, които ги подкрепят. 

Изготвени са дори списъци с политици, общественици и журналисти, които да бъдат "отстранени", когато дойде Денят Х. Макар тези планове да не стигат особено далеч отвъд думите, едно убийство все пак се случва - това на Любке. 

Политикът е нападнат вечерта на 3 юни 2019 г., като нападателят, впоследствие идентифициран като Щефан Ернст, го прострелва с пистолет в главата от близко разстояние. 

45-годишният Ернст, който има редица присъди за насилствени антимигрантски престъпления и членува в няколко крайнодесни организации, твърди, че за нападението е действал сам, но полицията след това извърши и още арести на хора, които са му помогнали да извърши престъплението. 

Убийството му обаче доведе до вълна от недоволство в германското общество, а властите в страната фокусираха вниманието си върху борбата срещу домашния тероризъм, като оттогава досега вече редица крайнодесни организации са разформировани и забранени, а в армията и полицията на Германия започна мащабна реформа за отърваване от крайнодесни и национал-социалистически елементи. 

Джо Кокс

Снимка: Getty Images

Вълненията около референдума във Великобритания за излизане от Европейския съюз и мащабната кампания на Vote Leave предизвикаха сериозно разделение в британското общество, както и натрупване на напрежение. Неговият пиков момент беше убийството на левия политик Джо Кокс. 

На 16 юни 2016 г. 41-годишната депутатка от Лейбъристката партия е нападната посред бял ден и е наръгана с нож и простреляна няколко пъти, докато е на среща със свои поддръжници в град Бристол. Часове след убийството ѝ е задържан 52-годишният Томас Меър. 

Според свидетелите при нападението Меър крещи "Британия над всичко", преди да стреля в депутатката, а след това да избяга от местопрестъплението. Впоследствие става ясно, че мъжът е живеел сам, не е имал приятелка и е проявявал периодично психологични проблеми. 

Въпреки това мотивите му за нападението са свързани с вота за Брекзит, като това провокира призиви да се смекчи крайно агресивният тон на кампанията, провеждана от поддръжниците на напускането на ЕС. 

Пим Фортейн

Снимка: Getty Images

Много преди Герт Вилдерс да завладее крайнодясната сцена в Нидерландия, един друг политик се превърна в медийна сензация в страната - бившият марксист, пребоядисал се като националист Пим Фортейн.

Той е ексцентричен, притежава остър език и не се притеснява да го насочва към исляма, наричайки го "назадничава религия", за която Нидерландия трябва да затвори границите си завинаги. Фортейн е отявлен противник на миграцията в страната, на разширяването на ЕС, на културата на консенсуса, който разбива табутата в политиката. Той си играе със страховете на обществото от миграцията, като ги комбинира с либерални позиции по теми като правата на хомосексуалните. 

Заедно със сподвижниците си Фортейн очаква да получи добри резултати на парламентарните избори в Нидерландия през 2002 г., като социолозите дори му отреждат първото място, но само дни преди вота той е нападнат и застрелян на паркинга пред студиото на радио в град Хилверсюм. 

Нападателят е заловен минути след това и идентифициран като Фолкерт ван дер Грааф - природозащитник и еко активист. Впоследствие той се мотивира за убийството с това, че искал да накара Фортейн да престане да използва мюсюлманите за изкупителни жертви, подхранвайки по този начин политическата си кариера. 

Ван дер Грааф дълбоко в себе си вярвал, че крайнодесният политик е вреден за държавата и взел решение да го отстрани, решавайки по този начин проблема. На 15 април 2003 г. той е осъден на 18 години лишаване от свобода, а през 2014 г. е освободен условно след излежаване на 12 години зад решетките. През 2020 г. изтече и останалата част от присъдата му и днес той е свободен човек. 

Партията на Фортейн спечели 26 места в 150-местния нидерландски парламент на изборите през 2002 г. и дори влезе в коалиция с партията на Християндемократическия призив, но конфликти предизвикаха бързото падане на кабинета. Наследството на крайнодесния политик пък бе подето от известния Герт Вилдерс.

Борис Немцов 

Снимка: Getty Images

Борис Немцов започва политическата си кариера с разпада на СССР, като звездата му изгрява при Борис Елцин - управител на Нижегородска област, депутат и в двете камари на руския парламент, министър на горивата и енергетиката - Немцов изглежда като човек с бляскава политическа кариера пред себе си. На 36 години става вицепремиер и е смятан за възможен наследник на Борис Елцин - първия руски президент.

Друг обаче наследява Елцин на поста. И макар първоначално Немцов да търси сътрудничество с новия президент Владимир Путин, постепенно той започва да се утвърждава като един от основните му противници и ключов критик на политиката на Кремъл. 

Борис Немцов е и сред най-гласовитите противници от руска страна на анексирането на Крим и руската подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна. Той дори нарича Путин "психично болен пациент" в едно от своите интервюта, а през годините е арестуван многократно за участия в "непозволени протести". 

Въпреки всичко това и въпреки предупрежденията от приятели, че може да се окаже жертва на атентат, Немцов до последно не вярва, че Путин ще допусне да се създаде прецедент да бъде убит бивш член на правителството, управлявал Русия. 

Убийството обаче се случва. На 27 февруари 2015 г. Немцов е застрелян в Москва близо до Кремъл, само два дни след участието му в протест срещу Владимир Путин, на който е призовал опозицията да се обедини. Според негови приятели той е подготвял доклад за руското присъствие в Източна Украйна по това време. 

Разследването след смъртта на опозиционера води към Чечня и петима убийци. От тях един се самоубива с граната, за да не бъде арестуван. Другите обаче са задържани и след разпитите 35-годишният Заур Дадаев, офицер от т.нар. Вътрешни войски на Министерството на вътрешните работи признава, че е той е физическият убиец на Немцов. През 2017 г. той е осъден на 20 години затвор в затворническа колония, докато четиримата му съучастници получават присъди между 11 и 19 години затвор.

Според опозиционера Иля Яшин зад поръчката на убийството на Немцов стои чеченският лидер Рамазан Кадиров, но тези твърдения все още не могат да бъдат доказани. Досега все още не е ясна самоличността на човека, който наема петимата чеченци за атентата.

Зоран Джинджич 

Снимка: Getty Images

Убийството на Зоран Джинджич е един от малкото атентати в последните 20 години на действащ премиер. Сръбският министър-председател беше застрелян от снайперист на 12 март 2003 г. във втората година от мандата му начело на правителството в Белград. 

Джинджич е едно от лицата на протестите срещу диктатора Слободан Милошевич през 90-те, като благодарение на твърдата му позиция бившият лидер е предаден на трибунала в Хага. А когато най-сетне през 2001 г. оглавяваната от него Демократическа партия печели парламентарните избори и той оглавява правителството, намеренията му са да прокара сериозни политически реформи. 

И макар да обръща сериозно внимание на борбата срещу трафика на хора и наркотици, но действията му не са особено ефективни, що се отнася до бившите специални служби, които обхващат сивата икономика. Именно те и организират покушението му. 

Джинджич е убит от снайперист на Червените барети, а зад покушението стои началникът на баретите Милорад Лукович - "Легия". На 23 май 2007 г. Лукович и Звездан Йованович са осъдени на 40 години затвор, а други 10 души получават присъди от по 8, 30 и 35 години. Според съдията по делото Ната Месаревич, "всичко е подготвено от Улемек", а Йованович е стрелял по Джинджич.

Самото убийство обаче потапя Сърбия в хаос. По това време няма избран президент, а ръководителят на правителството е мъртъв. Парламентът въвежда извънредно положение за неопределено време, като на крак са вдигнати и военните, които да помогнат за запазването на сигурността. На поста за кратко време се сменят заместниците на Джинджич - Небойша Чович и Жарко Корач, докато малко по-късно същата година не е избран официално на поста Зоран Живкович.

Андрей Луканов

Бивш доверен човек на Тодор Живоков, а след това инструментална част от заговора за свалянето му, а след това и министър-председател на България - Андрей Луканов е ключовата фигура на българския преход. Той е начело на две кратки правителства, но ролята му в политиката на България се казва, че е много по-голяма и задкулисна.

Неговото управление съвпада с период на тотален недостиг на стоки по магазините, станал известен като "Лукановата зима". При него България изпада в международна изолация, след като правителството налага мораториум върху плащането на външните дългове на България заради неспособността на българската икономика да издържи на натоварването. 

През 1992 г. главният прокурор Иван Татарчев започва наказателно преследване срещу него за злоупотреба с власт и присвояване на обществено имущество в особено големи размери. И макар Луканов да не е осъден, а делото срещу него да е прекратено, той се оттегля от политиката и влиза в бизнеса. 

Той става съдружник и президент на съвместното руско-българско акционерно дружество "Топенерджи", в което дялове имат българската държавна фирма Булгаргаз и руският газов концерн "Газпром". Въпреки излизането си от политиката, се смята, че Луканов продължава да дърпа конците в БСП и да прокарва своите интереси в правителството на Любен Беров, а след това и на Жан Виденов. 

Междувременно България се плъзга към нова голяма криза, която ще бъде запомнена като "Виденовата зима". Малко преди обаче да започне хиперинфлацията и да започнат фалитите на банки, докато се разбира, че всъщност страната е останала без запаси от зърно, Андрей Луканов е убит. 

На 2 октомври 1996 г. той е застрелян с два куршума пред дома си в София. Убиец, маскирал се като скитник, се доближава до бившия премиер, докато той е пред вратата на дома си и го прострелва 4 пъти. 

Петима души са арестувани и осъдени за убийството - Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Впоследствие обаче присъдите им са отменени на по-горна инстанция, а до ден днешен престъплението остава неразкрито.

Не се знае кой е поръчителят му, макар че по това време войната между организираните престъпни групировки е в пика си и мнозина смятат, че Луканов е бил застигнат от връзките си с мафията.



Най-четените