Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Светът на изкуството си има огромен проблем с мръсните пари

Браншът няма стратегия как да се бори с прането на пари или заобикалянето на международни санкции Снимка: Getty Images
Браншът няма стратегия как да се бори с прането на пари или заобикалянето на международни санкции

Офшорни компании със скрити собственици. Посредници, които защитават безкомпромисно самоличността на купувачите и продавачите. Неадекватни мерки за борба с прането на пари...

Светът на изкуството има сериозен проблем с потоците нелегални пари, преминаващи през бранша, което го прави идеално средство за пране на пари, укриване на данъци и избягване на международни санкции.

Всичко това е част от доклада на комисията към американския Сенат, провела мащабно разследване върху мръсните схеми, с които очевидно е богата международната арт сцена.

Докладът на Сената подробно описва как двойка руски олигарси, обвързани с президента Владимир Путин, са се възползвали от вратичките и паравана на художествената индустрия, за да избегнат наложените им международни санкции, закупувайки произведения на изкуството на стойност над 18 млн. долара.

И това е само върхът на айсберга, обясняват пред журналисти разследващите от Постоянния подкомитет по разследванията към Конгреса на САЩ. Светът на изкуството в момента се смята за най-голямата нерегулирана индустрия в Америка и много хора от тъмната страна на закона се възползват от ситуацията.

Това си личи и от огромния бум в продажбите на изкуство, които в световен мащаб за миналата година са надхвърлили обем от 64 млрд. долара. Общо 44% от тези сделки са се случили в САЩ, според доклад на агенциите Art Basel и UBS, цитиран от разследването на Сената.

Само международната аукционна къща "Сотбис" е спечелила над 4,8 милиарда долара от продажби на различни произведения на изкуството за миналата година, докато "Кристи" - друг водещ аукцион, успява да продаде картината "Спасителят на света" на Леонардо да Винчи за рекордните 450 милиона долара през 2017 година.

Подобно на други аукционни къщи, "Кристис" и "Стобис", срещу които няма повдигнати обвинени в неправомерни действия, имат създадени политики срещу пране на пари, макар по закон да не са длъжни да го правят. Въпреки това обаче разследването на Сената определи тези предпазни мерки като "разпуснати" и "лесни за заобикаляне".

"Тайната, анонимността и липсата на регулация създават среда, узряла за пране на пари и избягване на санкции", се казва в цитат доклада.

Публично и двете аукционни къщи се обявиха в подкрепа на предложените в доклада мерки за борба с нелегалните пари при търговията с изкуство. 

Един показателен пример от разследването показва как анонимни офшорни компании, свързани с руските олигарси Аркадий и Борис Ротенберг, върху които американското правителство е наложило санкции, успяват да изперат над 18 млн. долара, купувайки и след това продавайки през аукционни къщи и частни дилъри скъпи произведения на изкуството.

Ротенберг са подложени на санкции от март 2014 г. в отговор на анексирането на Крим от Русия. Разследването откри също така онези компании, които са снабдени с повече от 91 милиона долара от общите транзакции във финансовата система след налагането на тези санкции.

"Ако заможните руски олигарси могат да закупят милиони изкуство за лична инвестиция или наслада, докато са под санкция, от това следва, че техният бизнес или скрити ресурси също могат да продължат достъпа до финансовата система на САЩ", се казва в разследването на Сената.

Примерът на Ротенберг, както и много други подобни показват, че за разлика от продажбата на акции или извършването на рутинни банкови преводи, продажбите на изкуство чрез аукционни къщи не са обект на разпоредби за пране на пари в Закона за банковата тайна.

Когато изкуството се продава, според доклада, от продавачите не се изисква да се потвърждава самоличността на купувача, нито да се уверят, че произведението на изкуството няма да се използва за пране на мръсни пари.

Докладът призовава Конгреса да приеме промени в законодателството, които да принудят аукционните къщи да се съобразят с всички държавни мерки срещу потоците от незаконни пари. Великобритания и Европейският съюз предприеха подобни стъпки през последните години.

Аукцонните къщи твърдят, че разчитат на финансовите институции да гарантират прозрачността и легитимността на средствата, използвани за закупуване на произведения на изкуството.

Междувременно обаче публичните търгове представляват около 42% от всички продажби в аукционните къщи за миналата година. Така повечето продажби се извършват далеч от публичния контрол чрез частни дилъри, които не са обект на изисквания за пране на пари.

В доклада например има и интервю с един от частните дилъри на произведения на изкуството, чието седалище е в Ню Йорк. Тя потвърждава, че няма разписани правила за борба с измамите в сектора и опитите за заобикаляне на закона, а по-скоро за целта разчита на вътрешното си чувство.

Освен това тя се доверява и "на съветите на адвокати с експертиза в областта на борбата с измамите и свързаните с тях области". На базата на всичко това вече търсела "червени лампи" при транзакциите.

В конкретния пример с руските олигарси, разследващите са открили, че повечето от свързаните с братята Ротенберг покупки на предмети на изкуството са извършени с помощта на арт дилъра Грегъри Балцер.

Балцер и неговата фирма BALTZER оперират предимно в Москва, а в сделките си арт дилърът се старае да замаскира максимално самоличността на клиентите си олигарси. Така въпреки че компанията има значителен брой руски клиенти, в един момент се оказва, че нито един от онези, поставени под санкциите на САЩ не е провеждал реални транзакции от 2014 г. насам. 

Самият Балцер има няколко стабилни договора с реномирани аукционни къщи като "Кристис", които му позволяват да наддава на търгове от името на своите клиенти. В замяна на това той се е задължил да провери дали въпросните всъщност не са поставени под санкции от американското правителство или не перат пари.

Самият той и адвокатите му обаче отхвърлят всички обвинения в подобни "маскирания" на покупките, направени от руските олигарси. Според разследващите Балцер отказва да сътрудничи и като че няма планове да се връща обратно в САЩ.

Междувременно аукционните къщи, с които той е бил в договорни отношения, обявиха, че за в бъдеще ще се въздържат да правят бизнес с него. 

В крайна сметка докладът на Сената призовава за редица промени в американското законодателство, засягащо сектора, включително добавянето на фирми, които да обработват специално транзакциите при продажба на скъпи произведения на изкуството.

Допълнително с това се препоръчва Службата за управление на финансите на контрола на чуждестранните активи да издаде подробен наръчник за аукционните къщи и арт дилърите за това как да се избегне бизнес с санкционирани лица, а Министерството на финансите да има правото да събира полезна информация за собствеността на компании, създадени или регистрирани да извършват бизнес в САЩ.

"Предвид изначалната потайност в бранша на изкуствата, става ясно, че е необходима промяна в тази многомилиардна индустрия", завършва още докладът на сенатската комисия.

Най-четените