Експериментът на Венеция да налага такса вход на еднодневните туристи приключи в средата на юли, а сега местните власти са в период на анализи. Успешен ли беше този опит?
Отговорът варира в зависимост от това кого питате.
Таксата от 5 евро, която беше събирана в общо 29 дни между 25 април до 14 юли в Града на каналите, е донесла на Венеция приход от общо 2 425 310 евро.
По думите на кмета на града Луиджи Бруняро това е значително повече от очакваните около 700 хил. евро, които бяха посочени при представянето на плана за таксите през април тази година.
За тези 29 дни таксата е била платена общо 485 062 пъти, като в това число не влизат онези туристи, които са отседнали в хотели или хостели в самия град.
Освободени от плащането на такса са също така хора, които работят в града, но живеят извън него, хора с близки и роднини във Венеция, посетители, които не са туристи, а пристигат по работа или други ангажименти, и други.
Според данните също така най-популярният ден за посещение на Венеция се оказва, че е събота. В нито един от дните, в които е бил в сила експериментът с таксите, не са достигнати пиковите нива на посещаемост, регистрирани на 30 април миналата година.
Градските власти споделят, че броят на хората, пристигащи във Венеция, по време на т.нар. "дни на червен флаг", в които е имало въведена такса, постепенно е намалявал с напредването на експеримента.
"Експериментът проработи и можем да продължим напред", коментира кметът Бруняро и обеща, че по-задълбочен анализ на ефекта от таксата за туристи може да се очаква през есента, когато ще има повече данни.
Водещият експерт по туризма към местния съвет Симон Вентурини коментира в изявление, че първите 29 дни на експеримента най-сетне са дали на Венеция инструмент, с който да се разбере обективно колко точно хора посещават града.
Според него дори само заради възможността да се направи анализ на тези данни, експериментът е бил положителен, тъй като след това градската управа ще може да предприеме адекватни действия.
Не всички обаче имат толкова оптимистичен поглед над нещата, като от опозицията смятат, че таксата е по-скоро провал въпреки големите приходи, а причината е, че тя не е успяла да намали огромния поток от туристи - поне не и чувствително.
Според общинския съветник от опозицията Джовани Андреа Мартини за 19 май (неделя) в града са дошли 70 000 души, което е повече в сравнение със същата неделя от май през 2023 г., когато в града (според данни от мобилни клетки на телефони) във Венеция е имало 65 000 посетители.
Още от самото начало градските власти във Венеция бяха категорични, че таксата цели не толкова събиране на приходи, колкото ограничаването на влизащите на ежедневна база в града туристи.
Според местните жители тълпите изглеждат забележимо по-малко в сравнение с предишни години. И макар все още да е пълно с хора, особено около летните фестивали, ситуацията не е толкова неприятна, колкото обичайно, пише "Си Ен Ен".
Друго притеснение на критиците на мярката е, че много хора избират да не плащат входната такса, въпреки заложените глоби от местните власти.
За влизане във Венеция туристите трябваше да се регистрират в специална онлайн платформа, да платят таксата и да получат QR код за влизане в града. Самото физическо влизане обаче не е ограничено, но наличието на платена такса се удостоверява пред стюарди, които обикалят популярните места и проверяват дали хората имат съответния QR код.
Нарушителите търпят глоби от по 300 евро, но за първите 29 дни от програмата такива почти не са налагани.
Градските власти посочват, че са искали "мек старт" на програмата. Според опозицията обаче именно този "мек старт" е накарал някои туристи да смятат, че ще им се размине, ако не платят таксата, което е довело и до спад в резервациите.
Едно е сигурно - засега градската управа е впечатлена от резултатите и възнамерява да продължи с експеримента и наесен.
В момента се обсъжда удвояването на таксата от 5 на 10 евро, за да може да е по-ефективна в основната си цел - намаляване на потока от туристи.
Колкото до парите, които се събират от прииждащите чужденци, кметът Бруняро посочва, че те отиват за финансирането на скъпоструващи дейности като почистването на градските канали, сметоизвозването и реставрация на исторически сгради.
