Само допреди няколко години те бяха почитани като герои на нацията, извели народа си като победител в дългогодишна и кървава гражданска война. Това обаче вече е минало.
Днес водачите на клана Раджапакса от Шри Ланка са принудени да се крият и бягат панически от гнева на собствения си народ.
Тази седмица политическата и икономическа криза в островната държава в Индийския океан ескалираха, след като протестиращи нахлуха в резиденциите на министър-председателя и президента, настоявайки лидерите на страната да се оттеглят на фона на бягството на държавния глава Готабая Раджапакса на Малдивите.
От края на миналата седмица той се криеше от протестиращите и бе заявил, че ще се оттегли от поста, за да гарантира "мирното предаване" на властта. Вместо това Раджапакса напусна страната и назначи министър-председателя Ранил Викрамасингх за изпълняващ длъжността лидер, цитирайки раздел от конституцията, който позволява на премиера да "изпълнява правомощията, задълженията и функциите на президента", когато той е болен или "отсъства".
Самият Викрамасингх също трябваше да се оттегли заедно с цялото правителство. Липсата на оставки допълнително разгневи протестиращите, които нахлуха с хиляди в комплекса на премиерската резиденция в Коломбо - икономическата столица и най-голям град на Шри Ланка.
В резултат на сблъсъците с полицията ранените са десетки, а часове след бягството на президента Раджапакса правителството обяви извънредно положение и вечерен час за цялата страна.
Смята се, че братът на президента, който беше министър на финансите, също е избягал от страната, докато другият му брат, който до месец май беше премиер и 10 години заемаше президентския пост, бе принуден да се укрива в една от базите на военния флот.
Protestors have taken over the Prime Minister’s office. The Army stands down.#SriLanka #SriLankaProtests pic.twitter.com/RIRCG8v0kH
— Marlon Ariyasinghe (@exfrotezter) July 13, 2022
Текущата криза е ескалация на масови протести в продължение на месеци с обвинения към Готабая в корупция и лошо управление, довели страната до фалит.
Той обаче съвсем не е първият с фамилията Раджапакса, който е президент на Шри Ланка. Всъщност това е влиятелно семейство със сериозни политически традиции, което е сред висшите ешелони на властта от десетилетия.
Възходът им започва през 2004 г., когато Махинда Раджапакса е назначен за министър-председател, а година по-късно е избран и за президент. Той остава в историята като лидерът, сложил край на 25-годишната гражданска война в страната.
Под негово ръководство армията успява да подчини сепаратистите от организацията Тигри за освобождение на Тамил Илам, които имат претенции за отделна държава на етно-религиозното тамилско малцинство съставляващо около 15% от населението от 22-милионното население.
Като повежда армията към триумфална победа над тамилските сепаратисти през 2009 г. и използва националистическа и популистка реторика към будистко-синхалското мнозинство, Махинда се превръща в герой с почти неограничена политическа власт, а в страната става известен с прозвището "баща на нацията".
По време на управлението си прави така, че да е заобиколен от близки хора, като братята му получават важни позиции - Базил става министър на икономическото развитие, а Шамал служи като председател на парламента.
По това време пък Готабая е военен стратег в Министерството на отбраната и има основна роля в офанзивата срещу тамилите.
Въпреки че гражданската война стана причина за възхода на семейството, тя допринесе и за неговото падение.
Според доклад на ООН от 2011 г. правителствените войски са отговорни за военни престъпления, включително обстрели срещу цивилни, екзекуции, изнасилвания и умишлено блокиране на доставки на храна и лекарства към засегнатите общности. В документа на ООН се казва още, че "редица надеждни източници са изчислили, че може да има до 40 000 цивилни смъртни случая".
В допълнение Махинда е обвиняван, че подкрепя дейността на радикални будистки организации, които действат срещу мюсюлманските и тамилските малцинства в Шри Ланка.
Правителството на Раджапакса обаче винаги категорично е отричало подобни обвинения.
Междувременно страната все повече започва да задлъжнява, тъй като се взимат милиарди долари заеми от Китай за публични разходи, възстановяване на инфраструктурата и инвестиции в проекти като пристанището в град Хамбантота.
До 2015 г. Шри Ланка дължи на Пекин 8 милиарда долара в един прогресивно нарастващ външен дълг, който все по-трудно се изплаща.
Като резултат две години по-късно страната е принудена да даде пристанището на китайски държавни фирми под лизинг за 99 години, за да може да си плати част от заемите.
Самото решение за това не е взето от Махинда, тъй като по това време той вече е загубил президентските избори и е в опозиция заедно с братята си.
Все пак ситуацията за тях се променя и те могат да се върнат отново на власт през 2019 г. след кървавите терористични атаки на Великден, при които загиват 269 души. Страната за пореден път се обръща към хората, които знаят как да управляват с твърда ръка.
Готабая печели изборите за президент с обещания да възстанови отново реда и да върне страната към икономически възход. Година по-късно партията му убедително взима и парламентарния вот, а Махинда е назначен за министър-председател.
Президентът също така дава ключови позиции на другите най-близки членове от семейството си - Базил като финансов министър и Шамал, който става министър на земеделието. Синът на Махинда - Намал - поема Министерството на спорта, а брат му Йошит става началник на политическия кабинет на баща си.
Малко след тях друг племенник на Махинда също получава свое министерство, отговорно за някои ключови храни.
Всички тези назначения гарантират, че династията ще държи под контрол държавния апарат, както и основните сектори на икономиката.
Едно от първите решения на новото правителство е да приложи мащабни данъчни облекчения, за да стимулира бизнеса. Вместо това ходът има обратен ефект и удря тежко правителствените приходи, което води до понижаване на кредитния рейтинг, ограничаване на достъпа до международните пазари и още по-големи затруднения с външния дълг.
Тогава правителството използва валутните резерви, за да го изплаща, което от своя страна се отразява на вноса на горива и други основни стоки на фона на глобална COVID пандемия, ударила тежко туристическия сектор.
До началото на пролетта Шри Ланка се оказа с остър дефицит на горива, храни и лекарства, растяща инфлация, достигнала до 55% през юни и в практически фалит след като просрочи плащанията по външния дълг за първи път от независимостта си насам.
През май общественото недоволство избухва в насилие и всеобщи искания за оставки. Махинда и останалите министри се оттеглят, но това не успокоява тълпите, които искат главата и на Готабая. И не са единствените.
Дори племенникът му Намал вече обмисля как династията може да възстанови репутацията си в дългосрочен план.
В неотдавнашно интервю той твърди, че Готабая "трябва да завърши мандата си и след това да си ходи". Намал описва сегашното затруднение на семейството като "временно препятствие", добавяйки, че целта сега е "да се осигури възможно най-голяма стабилност, за да отговорим на основните нужди на хората, като междувременно работим върху дългосрочни стратегии".
Според него баща му и чичо му са водили сериозни спорове относно икономическите политики, чието прилагане в крайна сметка влошило цялата ситуация. Сега 36-годишният Намал се опитва да прехвърли цялата вина върху Готабая и да се позиционира като човек от следващото поколение, който да извади страната от поредната криза.
Друг е въпросът, че вече може и да няма връщане назад за тях. Все по-насилствените протести могат да принудят цялото семейство да избяга в изгнание или по-лошо.
"Шри Ланка се управлява лошо от десетилетия, но семейство Раджапакса издигна това до нови висоти, благодарение на корупцията и пълното им незачитане на върховенството на закона", смята професор Нийл Девота, от университета Уейк Форест в САЩ, който е автор на няколко книги за Шри Ланка.
"Техният ненаситен апетит за грабеж довърши една лошо управлявана страна и я съсипа", допълва още той.
