Освен обичайните и не особено приятни начини за загуба на тегло, съществува още един:
Можеш просто да отидеш в Канада или Шри Ланка и тежестта ти ще спадне автоматично - като с магическа пръчка.
Е, не с кой знае колко - с около 1/25 000, или около 3 грама за средностатистически човек, но пък става от само себе си.
Причината е в по-слабата гравитация в определени региони на Земята, като явлението е най-изразено в района на залива Хъдсън в Канада и в определени части на Индийския океан, включително южните райони на Шри Ланка. Както и по Екватора.
От десетилетия е известно, че гравитацията варира в различните части на планетата ни. Разликите не са толкова съществени, за да могат да бъдат усетени от хората, но могат да бъдат измерени и доказани - чрез сателитни анализи.
Все пак става дума за отклонение от 0,004% от средната гравитация на Земята.
По принцип гравитацията и силата на притеглянето зависят от масата - обектите с по-голяма маса упражняват по-силна гравитация. Например тъй като Марс е по-малък от Земята, там и гравитацията е малко над една трета от земната, т.е. нещо с тегло 1 кг тук ще тежи 370 грама там.
Масата на самата ни планета пък също не разпределена напълно еднакво в различните ѝ части, и това води до различия и при силата на привличане.
При Екватора например тя е по-малко, отколкото на полюсите, тъй като Земята не е идеална сфера - тя е малко по-издута при Екватора и приплесната при полюсите. Затова при Екватора сме най-далеч от масата на планетата, а при полюсите - най-близо. Същото важи и за високите части на планините, които също са най-далеч от земния център.
Защо обаче гравитацията е по-слаба и в района на залива Хъдсън в северната част на Канада?
Теориите са две.
Първата е в натискът, оказван върху земната кора по време на последния ледников период от огромния леден щит, който е покривал до около една трета от цялата Северна Америка преди 20 000 години.
Става дума за изключителна маса лед с дебелина до 3 км., която е натискала и изтласквала встрани земната кора хилядолетия наред.
След като целият този лед се стопява, земята под него започва да се повдига и възстановява. Това обаче става бавно - с около 12 мм на година, уточнява BBC Science. Или ще са нужни хиляди години, докато кората се върне в оригиналния си вид.
Дотогава вдлъбнатината, останала в района на залива Хъдсън ще води и до малко по-малка маса там, и съответно - гравитация.
Другата теория е свързана с движението на следващия пласт от земната повърхност - мантията под кората, на 100-200 км. под повърхността. Тя се състои от разтопена скала, нагрявана от ядрото на Земята. Тя се повдига, охлажда се, и потъва отново, което води т.нар. конвекционни течения. Те причиняват движението на тектонските плочи, включително и надолу. Резултатът отново е леко намаление на масата и съответно - на гравитацията.
Благодарение на анализите от проекта на НАСА GRACE (Gravity Recovery and Climate Experiment) е доказано, че и двете теории са верни и по-ниската гравитация в тази част на Канада се дължи и на движенията на мантията, и на натиска на леда преди десетки хиляди години.
Което пък означава, че дори и ефектът от ледниците да изчезне след много, много време, по-ниската гравитация ще остане.
Самата мисия GRACE представлява два сателита, които от 2002 до 2017 г. летят над Земята и измерват миниатюрни промени в движението на масата и съответно - на гравитационното поле.
С тяхна помощ е съставен и глобален макет на различията при гравитационното притегляне в различните части на планетата.
Например то е най-силно в района на Тихия океан, край Австралия и Индонезия заради силната активност на тектонските плочи там, появата на вулкани и съответно - повечето маса.
Измерванията засичат и необичайната гравитационна дупка в Индийския океан, южно от Индийския полуостров, а единият ѝ край е при Шри Ланка.
Тя не може да се обясни нито с разлом между тектонски плочи и още по-малко с натиск на ледници.
Според проучване на Индийския научен институт тази аномалия може да е резултат от изригване на горещи скали с по-ниска плътност от мантията, които са достигнали повърхността на Земята преди 20 млн. години.
Когато суперконтинентът Гондвана е започвал да се разделя, сегашната Индийска тектонска плоча е започнала да се движи на север. Така древният океан в района е започнал да се приближава към плочата и е "потънал" в мантията, повличайки маса от границата между земната кора и мантията.
Това е довело до изригване от мантията, която изкарва на повърхността материал с по-ниска плътност, а по-ниската плътност води и до по-ниска гравитация.
И до средностатистическо човешко тегло с няколко грама по-малко.
