Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Затворите в Русия: Побои, мъчения и жестоки изнасилвания, разпоредени от управата

Скандалите с гаври със затворници в Русия продължават, а разказите на потърпевшите са чудовищни Снимка: Human Rights Watch
Скандалите с гаври със затворници в Русия продължават, а разказите на потърпевшите са чудовищни

Още от царско време на затворите в Русия се гледа като наистина страшно и мрачно място - студени и сиви, изпълнени със закоравели престъпници с татуирани тела.

И макар вече времената на вор в законе - страшната руска мафия с татуировките и странните кодекси, вече да са отминали, руските затвори в момента са дори по-страшни и отчайващи.

Истории за мъчения и брутални, групови изнасилвания, представят една противна картина, в която управата на затворите позволява и дори насърчава подобни жестокости да се случват между стените на тези учреждения, разказва "Би Би Си".

Похлупакът на гнусната ситуация в руските затвори беше вдигнат решително през миналата година, когато се появиха кадри от затворническата болница в Саратов, в Югозападна Русия, показващи системни гаври с хората, излежаващи там присъди.

Клиповете, на които се виждат ужасяващи случаи на малтретиране, бяха изнесени от правозащитна организация и обиколиха световните медии.

Според експерти обаче това е само малка част от общото антихуманно отношение на жестокост, което преобладава като култура в руските затвори.

И жертви, и експерти са на мнение, че подобно малтретиране неминуемо е било позволено от затворническите власти, като се използва за изнудване на затворниците, сплашване и дори за принуда за даване на самопризнания.

Според правозащитници това е масова практика, като независимата медийна платформа "Проект" твърди, че между 2015 г. и 2019 г. в над 90% от затворите в страната има регистрирани случаи на мъчения и изнасилвания.

Макар руските власти да твърдят, че са предприели мерки за борба с този проблем, според анализ на "Би Би Си" до момента 41 членове на затворническата служба са осъдени в най-сериозните съдебни процеси за насилие над затворници, но почти половината от тях са осъдени само условно.

Алексей Макаров е един от малкото хора, които са склонни да свидетелстват за случващото се в затворническата болница в Саратов. Руските затвори почти нямат независим надзор, а затворническите болници - с техните правила за здравна карантина - още по-малко.

Макаров е прехвърлен в Сартов през 2018 г., след като е диагностициран с туберколоза. В болницата той трябва да излежи оставащото му време от 6-годишната присъда за нападение. И макар сам да е чувал истории за мъчения и гаври, той се надява, че неговото тежко състояние ще го спаси от тази участ. Напразно.

В рамките на престоя си там той е изнасилен на два пъти.

Първият път е през февруари 2020 г. - тогава Макаров отказа да направи признания за предполагаем заговор срещу администрацията на затвора. За да го принудят да подпише показанията, властите в затвора го пускат в килия с трима други затворници.

Новината за гаври със затворници в Сартов предизвика международен отзвук. Снимка: Стопкадър (BBC)
Новината за гаври със затворници в Сартов предизвика международен отзвук.

Те го подлагат на тежък побой в продължение на около 10 минути, а в следващите два часа се редуват да се гаврят с него, насилвайки го с дръжката на парцала за миене на пода.

"Когато припадах, ме наплискаха със студена вода и ме хвърлиха обратно на масата", разказва затворникът.

Два месеца по-късно кошмарът се повтаря - Макаров е принуден да плати 50 000 рубли (около 800 евро) на нападателите си и казва, че е бил изнасилен в опит да го накарат да мълчи за това.

И двата случая са заснети на видео. Затворниците знаят, че унизителните кадри могат да бъдат споделени с целия затвор, ако не се съобразят с изискванията, а това да доведе до нови проблеми за тях.

Случаят бива разкрит, след като един от наетите на непълен щат служители на затворническата болница - Сергей Савелиев, успява нелегално да изнесе кадри, показващи униженията и насилието над десетки затворници.

Савелиев е назначен в техническия отдел на затвора, където се грижи за камерите, които надзирателите са задължени да носят на гърдите си по време на смяна. По думите му често се случвало началството в затвора да го накара да отпусне боди камери, без да е посочен яснинят им получател.

Тези камери се давали на затворници, които да свършат "мръсната работа" по притискането на друг затворник, от когото се изискват дадени самопризнания или друг тип съдействие.

Ролята на Савелиев е да запазва някои от записите и да ги изпраща към отдела по сигурност. Понякога от него било искано да записва тези клипове на външно устройство, за да могат да бъдат показвани на по-висши служители.

След като разбра за ужасите, които се случват зад затворените врати на Сартов, той започна да копира файловете и да ги изнася тайно.

"Просто да подминеш това и да не направиш нищо означава да признаеш подобно нещо за нормално", коментира той пред "Би Би Си".

В някои от клиповете се вижда как изтезаваните мъже са с белезници - оборудване, което подобно на боди камерите, също са отпуснати от затвора на изнасилвачите.

Савелиев казва, че затворниците, които извършват това насилие, най-често са тези, които изтърпяват дълги присъди за тежки престъпления.

Такива затворници носят прякора "пресовчици". Те имат интерес от благоволението на ръководството на затвора и знаят, че ако сътрудничат, ще получават по-добро отношение. По този начин знаят, че ще получават и по-добра храна, ще спят спокойно и ще се радват на определени привилегии, обяснява Савелиев.

След изтичането на доказателства от Савелиев, шестима "пресовчици" са арестувани, но отричат да са замесени в каквито и да е случаи на мъчения.

Два месеца по-късно директорът на затворническата болница в Саратов и неговият заместник също бяха арестувани, като и двамата отрекоха да имат връзка със случаите, които са се случвали в техния затвор.

Реакцията на национално ниво дойде бързо - президентът Владимир Путин смени ръководителя на националната затворническа служба и обяви, че са необходими "системни мерки" за промяна на ситуацията.

Така през юли 2022 г. Държавната Дума прие законови промени, с които се въвеждат тежки наказания за използване на изтезания за злоупотреба с власт или извличане на доказателства в затворите и арестите на страната.

Според много правозащитници обаче това е просто прах в очите. От една страна, според тях подобни случаи продължават да се толерират в затворите на Русия, а от друга - изтезанията сами по себе си продължават да не са криминализирани.

Законът ги посочва само в ситуацията на престъпления по служба или извличане на фалшиви признания.

Още една причина активистите в Русия да са скептични е фактът, че това далеч не е първият път, в който Путин обещава промяна.

Още през 2018 г. той направи подобни обещания, след като тогава за пръв път се появиха подобни шокиращи кадри от затвор в Ярославъл, северно от Москва. На тях се виждаше как надзиратели извършват масови побоища над затворници.

След този случай 11 от надзирателите от затвора в Ярославъл бяха осъдени през 2020 г., но присъдите им бяха минимални, а в някои случаи и условни. Двамата шефове на затвора пък бяха оправдани.

Според адвокат Юлия Чванова, специализирана в представляването на жертви на изтезания, една от основните причини да бъдат малтретирани затворници, е желанието на властите да изтръгнат от тях самопризнания, независимо дали има вина.

Гаврите със затворници в Русия са масово явление, което се използва от властите, за да се държат излежаващите присъди в подчинение. Снимка: Стопкадър (BBC)
Гаврите със затворници в Русия са масово явление, което се използва от властите, за да се държат излежаващите присъди в подчинение.

Затова и много полицаи, разследващи престъпления, са сред основните подбудители на изтезанията в руските затвори.

Тя се опитва да спечели обезщетение за 22-годишния Антон Ромашов, който през 2017 г. е подложен на тежък побой, за да даде самопризнания за престъпления, които не е извършил.

В края на 2016 г. той е арестуван за притежание на марихуана, но полицията иска да го накара да признае, че също така е продавал наркотици - много по-сериозно престъпление по руския наказателен кодекс.

Когато той отказва да признае за продажба на наркотици, е отведен в следствения арест в град Владимир, близо до Москва. Там в един момент, скоро след преместването си, е отведен в килия №26.

"Знаех точно каква килия беше това... защото дни наред редовно чувах писъци, идващи оттам", разказва Ромашов.

В самата килия го чакат двама мъже. Те го хвърлят на пода, връзват ръцете и краката зад тялото му и започват да го бият в продължение на часове. Когато накрая смъкнали панталона му, Антон поддал и се съгласил да подпише всичко, което искат от него.

По-късно е осъден на 5 години затвор, въпреки че пред съда категорично казва, че самопризнанията му са измъкнати с мъчения.

Няколко години по-късно най-сетне започва разследване за практиките на малтретиране, които се използват в следствения арест във Владимир. Причина е случай, при който един от задържаните там убива един от "пресовчиците", който го заплашвал с изнасилване.

Провелите се впоследствие разпити показват, че по-голямата част от служителите на следствения арест знаели за прословутата килия №26 и за нещата, които се случват в нея.

Отговорният служител на затвора, който е ръководил случващото се в килията за мъчения, беше осъден през 2020 г. на процес, в който свидетелстваха Антон и още двама затворници.

Според Адвокат Юлия Чванова понякога полицията дори не иска самопризнания, а просто показания от други затворници, които да дадат подходящите "сведения" по разследване, което се води в момента.

Следователите избират кой или кои затворници им трябват, за да потвърдят това, което искат да чуят, свързват се с управата на затворите или следствените арести, откъдето уреждат всичко да се случи.

Заповедта се дава на "пресовчиците", а надзирателите осигуряват всичко необходимо да е на лице - белезници, камери, парцали за миене на под и т.н. Оттам нататък следват побоите и гаврите.

Но най-големият до момента скандал с изтезания в руските затвори е от 2020 г. в затвор 15 в Ангарск, близо до град Иркутск. След протест на затворниците там срещу отношението към тях, властите изпращат на място отряд за борба с безредиците.

Стотици затворници биват събрани и отведени в два центъра за задържане, където затворническите служители чакат с група "пресовчици".

Един от малкото потърпевши тогава, които са склонни да разказват за случилото се, е Денис Покусаев. Той е излежавал в затвора 3-годишна присъда за измама, а по думите му управата на учреждението просто е решила да накаже всички участващи в протеста, независимо дали са виновни за безредици, или не.

"Те ми казаха: "Мислиш ли, че ни интересува дали си виновен, или не? Ти дойде на бунт, така че ще си понесеш отговорност за това", разказва той и допълва, че преследването е било безпощадно.

"Тормозът продължи почти три месеца всеки ден, с изключение на почивните дни", споделя той, като по думите му надзирателите са наблюдавали всички гаври.

"Смееха се, ядоха плодове... Човек го изнасилват с всякакви предмети... А тези само се смеят, радват се", споделя той.

Правозащитниците изчисляват, че най-малко 350 затворници са били изтезавани след бунтовете.

От тези хора само около 30 са си спечелили правото законно да бъдат признати за жертва на тормоз и мъчения и Покусаев е един от тях. Той е един от малкото, които са готови да разкажат историята си пред съда. Делото по случая все още предстои.

Самият той споделя, че случилото се в Ангарск продължава да го преследва и до днес. "Почти всеки ден отивам в гората до нашата къща и крещя псувни. Крещя всичко това, за да не го задържам в себе си", казва Денис.

Той е твърдо решен да се опита да получи справедливост. Той вярва, че това е възможно, ако хората са достатъчно смели да говорят.

"В момента хората в Русия се страхуват да излязат и да кажат каквото и да било... затова и не постигат нищо", допълва Покусаев.

   

Най-четените