Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо Австралия забрани на аборигените да пият алкохол... отново

Само за няколко месеца се е стигнало до нов ръст на престъпността Снимка: Getty Images
Само за няколко месеца се е стигнало до нов ръст на престъпността

В град Алис Спрингс, Австралия, живеят едва 26 000 души. Само за година престъпността в третото по големина населено място в негостоприемните пустинни Северни територии скача до нива, които го превръщат в бойно поле.

В края на 2022 г. са регистрирани 2823 нападения - ръст от 51% спрямо година по-рано. 65 на сто повече са случаите на домашно насилие, с 68% нагоре са свързаните с алкохол нападения.

Оплакванията за нанесени щети по имоти се увеличават с 55%, 47 на сто е увеличението при вандалските прояви по търговски обекти.

Анархията е пълна - вечер по улиците на града манифестират тийнейджъри в крадени коли, провокират полицията за гонки и излъчват на живо в социалните медии. За три месеца са арестувани 65 непълнолетни.

На един жител на града средно се падат пет пъти повече нападения, отколкото в столицата на Северните територии - Дарвин.

Какво толкова се е случило през 2022 г., за да се стигне до такъв хаос?

Макар официално да не се води статистика за етноса на извършителите на престъпления в Австралия, е ясно - и за властите, и за представителите на аборигените, на какво се дължи хаосът в Алис Спрингс. На свободния достъп до алкохол в провинция, където близо 25 на сто от жителите са представители на коренното население на континента.

Снимка: Getty Images

През лятото на миналата година изтича наложената от федералното правителство забрана за продажба и притежание на алкохол на местата, населени с аборигени. Тя е въведена през 2007 г. от правителството на Австралия и е част от пакет противоречиви драконовски мерки, известни като "Интервенцията".

Те са наложени след правителствен доклад за масови случаи на сексуално насилие над деца от коренното население. Мерките включват и забрана на порнография, въвеждане на задължителни медицински прегледи за децата и по-лесно извеждане на малолетни от семействата им.

Въведена е и т.нар. карантина на социалните помощи - голяма част от тях не се изплащат директно, а срещу сумите може да се получат основни продукти в определени магазини, като идеята е парите да не се харчат за алкохол и цигари.

Самите забрани на алкохол са толкова жестоки, че притежанието на кутийка бира може да доведе до 6 месеца затвор.

Налагат се и ограничения върху правото за ползване на земята, която самите аборигени притежават.

Мерките са изключително спорни. На хартия те целят да подпомогнат децата и уязвимите групи в аборигенските общности, но различни доклади сочат, че целта не е постигната - нивата на семейно насилие не намаляват, а броят на хората от коренното население в затвора се удвоява. За капак далеч не всички случаи на сексуално насилие над деца са доказани.

Снимка: Getty Images

Заради дискриминационния характер на "Интервенцията" забраната за продажба на алкохол беше отменена през лятото на миналата година. Това се случва, въпреки че самите организации на коренните жители предупреждават, че резултатът ще е ръст на престъпността и искат удължаването ѝ - докато общностите подготвят свои планове за адаптация.

Това е така, защото нищо не се е променило особено за аборигените, които в Северните територии са една четвърт от населението- при 3% общо за Австралия.

Средно доходите на едно домакинство на хора от коренното население са наполовина на средните за страната, а около 50% от младите аборигени нито имат постоянна работа, нито учат.

Те са далеч по-бедни от останалите жители на страната, което значи и че имат далеч повече проблеми с престъпността и злоупотребата с алкохол. Например през 2020 г. нивото на свързаните с алкохол хоспитализации е 20 пъти по-високо при аборигените в района на Алис Спрингс в сравнение със средното за страната, обяснява пред "Икономист" Джон Бофа, лекар, който работи с една от общностните групи за борба с алкохола.

Затова проблемът, казват самите лидери на коренното население, е далеч по-дълбок от проблема с алкохола. Безработицата води до бедност, което пък е предпоставка за домашно насилие. Повечето хора в затвора значат и повече деца, оставени без родителски надзор и грижи. Стриктният контрол, който налага правителството над живота на тези хора, води до усещане за безнадеждност.

"Никога не сме имали собствен избор и възможност да вземаме решения, животът ни е бил контролиран от другите", обяснява пред "Ню Йорк Таймс" Черис Бузакот от неправителствена организация, заета със здравно обучение на аборигенските общности.

Затова и резултатът от достъпа до алкохол в комбинация с бедността и безработицата се виждат бързо в Алис Спрингс.

Проблемът е толкова сериозен, че местните власти правят логичното - преди няколко седмици забраната е върната в сила. Алкохол отново не може да се продава на местата в Северните територии на Австралия, където живеят аборигени - отдалечени територии и т.нар. градски лагери, където е концентрирано това население.

В самия Алис Спрингс е забранена и продажбата на спиртни напитки за вкъщи в някои дни, има и лимит на количествата, които може да се купуват.

Някои от аборигенските лидери са против новата забрана, в която виждат продължаване на традицията за контрол над общностите им. Други я приветстват.

Снимка: Getty Images

На нея не бива да се гледа като на дискриминация, а като на "защита за децата и жените в тези общности", казва Джон Патерсън, директор на Съюза за медицински услуги за аборигените в Северните територии.

И още по-важно - забраните сами по себе си не решават проблемите с бедността и маргинализацията на тези общности, които водят до алкохолизма.

Правителството на Северните територии заедно с връщането на забраната за алкохол обеща и финансиране от 250 млн. австралийски долара (около 173 млн. щатски), с което да се подобрят социалните и медицинските услуги за тази група хора.

Не е ясно доколко това ще помогне. Все пак идеята на интервенционалните марки преди 15 години уж е била същата - за подобри живота на тези хора.

 

Най-четените