Около Атина вилнее ад, чиито измерения тепърва ще се осмислят. Човешки жертви, хиляди евакуирани, изгорели домове, обработваеми земи и гори са само част от бедствието, което удря директно гръцката столица.
Това е най-големият горски пожар за тази година в Гърция и е силно вероятно ужасът да се повтаря отново и отново в най-близко бъдеще.
Но по-страшното е, че стихията край Атина е само част от низ бедствия, които показват реалността от въздействието на климатичните промени върху тази част от Европа.
Юни и юли 2024 г. бяха най-горещите в Гърция, откакто се води статистика, и летният сезон започна с жестока гореща вълна - най-ранната регистрирана - още в средата на юни. Имаше и няколко смъртни случаи сред възрастни туристи, тръгнали на преходи в жегата.
2023 г. също беше страховита.
Тогава беше отбелязана най-дългата гореща вълна в страната, продължила 16 дни. Последваха масивни горски пожари, които убиха 28 души и изпепелиха над 1% от територията на страната. След огъня дойде водата. През септември централна Гърция беше потопена след като за ден се изсипаха количества дъжд, които обикновено падат за една година.
Бурята също беше най-тежката, удряла страната, откакто се води статистика.
Няма съмнение, че Гърция се сблъсква с екстремно време. Суша, горещи вълни и наводнения има по целия свят, както и в Европа, но в южната ни съседка катастрофите сякаш следват една след друга и имат по-голям интензитет.
Защо обаче точно Гърция?
Според метеорологичната организация на ООН и Европейската климатична агенция "Коперникус" Европа е най-бързо затоплящият се континент, като тук ръстът на средните температури е почти двоен спрямо останалата част на планетата.
Според "Коперникус" обаче през лятото затоплянето е най-голямо в Централна и Югоизточна Европа, както и в района на Средиземноморието.
"Средиземноморието е горещата точка на климатичната криза", цитира "Евронюз" Костас Лагоувардос от Националната обсерватория на Атина. Южните части на Италия, Кипър, Турция и Северна Африка също са сериозно повлияни от все по-горещото време.
Според специалиста именно източната част от Средиземно море се затопля особено бързо. За последните 30-40 години проучванията на обсерваторията в Атина сочат, че ръстът в средната температура е над 1,5 градуса, което е голямо увеличение за толкова малък период от време.
От 1960 г. до 2024 г. пък скокът на средните температури в Гърция е 2,5 градуса.
Но колкото и неочаквано да звучи, анализите от метеорологичните станции на различните места в страната сочат, че повече локални предупреждения за опасно горещо време са регистрирани в северозападните части на Гърция и далеч от морето, а не в южната.
Освен това регистрираните случаи на екстремно време, които имат най-сериозно социално и икономическо влияние, също растат. От 2000 до 2009 г. те са били общо 60, а от 2010 до 2019 г. са 90, или ръст от 50%.
Проблем за Гърция е и огромният брой острови, разпръснати на голяма територия в 4 различни морета.
Това значи, че те са изолирани, със собствен микроклимат, което пък представлява далеч по-голямо логистично предизвикателство за управлението на кризи. По-отдалечените са и с ограничен достъп, което затруднява евакуацията и осигуряването на помощ.
Специфичната география също е проблем.
"Това е система, която се напасва и работи заедно - морето и въздухът, и ако един от компонентите се затопля, това става и с останалите", обяснява Лагоувардос.
В източната част на Средиземно море горещите вълни в морето стават по-топли, по-чести и по-тежки. По-топлата морска повърхност пък освобождава повече енергия за по-силни и по-чести бури.
По-топлата морска вода води и до по-чести урагани. Те имат дори специфично име - медикани, или средиземноморски урагани (от Mediterranean - средиземноморски). Това са подобни на циклоните в тропиците бури, които носят страховито време. Такава беше и бурята "Даниел", която потопи под вода Гърция през септември 2023 г. Тя стигна и до България, където наводненията по Черноморието отнеха 4 живота.
Друг проблем в Гърция са ветровете, които създават идеални условия за пожари.
От Африка към страната духат силните, горещи сироко - същият вятър, който носи пясък от пустинята и стига и до България. Това обичайно става в късна пролет и през юни, и с вятъра идва топъл въздух и горещи вълни.
В Гърция тези ветрове са и сухи, и могат да изсушат растителността, което прави пожарите по-лесно запалими.
От север, над Егейско море духа пък мелтеми - сух и силен вятър, който е най-мощен през лятото. Той е характерен най-вече за островите и в източната част на страната, включително и областта около Атина.
Мелтеми носят малко по-ниски температури, но са силни и създават рискове от пожари. Настоящото бедствие край Атина беше извън контрол и се разрасна неимоверно най-вече заради силния вятър, който разнесе огъня и не позволи оптималната намеса на пожарникарите.
Климатични симулации сочат, че тези ветрове в бъдеще ще стават още по-интензивни.
Ветрове от Африка духат към цяла Южна Европа, а Гърция не е единствената страна с брутални горещи вълни и екстремни валежи.
Според Лагоувардос обаче има една разлика - горските пожари, които са повече, отколкото на други места.
Това отчасти сочат и данните от Националната обсерватория от 2023 г. - изгорелите площи са били с близо 200% повече през 2023 г. в сравнение със средното от последните 20 години. И то въпреки че броят на самите пожари е бил с 50% по-малък.
Още след катастрофалните пожари и наводнения през 2023 г. премиерът Кириакос Мицотакис обяви, че страната му е изправена пред война в мирно време. "Климатичната криза е тук и ни принуждава да гледаме на всичко по различен начин", допълни той.
Според водещия специалист на Гърция по климатичните промени Христос Зерефос страната му, както и цяла Европа, трябва напълно да променят системите и протоколите си за граждански защита.
"Ако не го направим, ще разчитаме и ще зависим от изчисления отпреди 50 години от минал климат, който вече не е същият", обяви той преди година.
Хората се страхуват, защото това, което се случва сега, е предупреждение какво може да стане, ако се не адаптираме към новата реалност, допълва той.
