Мина повече от седмица, откакто бяха намерени останките от батискафа "Титан", който имплозира в Атлантическия океан по време на експедиция за разглеждане на останките на отдавна потъналия "Титаник".
В сряда бяха извадени на повърхността и първите отломки на злополучната мини подводница. Те ще бъдат върнати в САЩ и анализирани като част от по-широкото международно разследване за това какво се е случило в последното пътуване на "Титан", при което загинаха петима души.
За мнозина трагедията е била въпрос на време. Вече се стана ясно, че плавателният съд, за който се предполага, че би трябвало да бъде високотехнологичен и сложен, всъщност се управлява чрез безжичен гейминг контролер на Logitech, който в България може да се намери за по-малко от 100 лева.
Изглежда обаче, че това съвсем не е бил най-малкият проблем за "Титан".
Компанията-собственик OceanGate Expeditions използва подводницата за туристически пътувания от 2021 г. насам, описвайки я като по-здрава, защото е изградена с въглеродни влакна и в същото време по-просторна заради цилиндричната си форма.
Подобен дизайн е нестандартен за плавателни съдове за дълбоководно спускане. Обикновено те се изграждат от титаниева сплав и се правят в сферична форма.
"Сферата е перфектната форма, тъй като налягането на водата се разпределя равномерно върху всички зони", смята Крис Роман, професор по океанография в Университета на Роуд Айлънд. "Няма очевидни места, които да са подложени на повече натиск от други".
За сравнение, корпусът на "Титан" е с продълговата форма (6,7 метра дължина), която дава възможност за повече вътрешно пространство, но прави кораба уязвим за по-сериозен външен натиск.
Подобно е мнението и на Джаспър Греъм-Джоунс, доцент по морско инженерство в британския Университет на Плимут. Според него колкото по-дълга е формата апарата за дълбоководно спускане, толкова повече се увеличава налягането в средния отсек, наред с така наречената "умора" на използваните материали.
"Умората в случая е все едно да огъвате напред-назад парче тел, докато то започне да отслабва и накрая се счупи", казва доцентът.
Точно по подобен начин корпусът на "Титан" е подлаган на непрекъснато напрежение в хода на над 20 спускания на огромна дълбочина. След всяко едно се появяват миниатюрни пукнатини в структурата, които в началото са неоткриваеми и незабележими, но в един момент могат да започнат да се разрастват неконтролируемо.
OceanGate рекламира конструкцията на "Титан" като "по-лека и по-ефективна от други подводници за дълбоко гмуркане" заради използването на композитни материали - комбинация от два или повече съставни материали със значително различни физични или химични свойства, като в случая става въпрос за въглеродни влакна.
Проблемът обаче е че въглеродният композит има по-къс живот, когато е подложен на натоварване в дългосрочен аспект и е приложен в лош модел.
"Да, композитите са изключително здрави. Да, композитите са изключително дълготрайни. Но имаме проблеми с тях и факта, че са по-непредвидими в сравнение с другите материали", обяснява Греъм-Джоунс.
На фона на подобен рисков дизайн стои отказът на OceanGate да подлага подводницата си на проверки за безопасност от трети страни. Причината е, че никой не ги задължава да го правят, защото "Титан" оперира в международни води и не превозва пътници от пристанище - следователно не подлежи на регулация.
Плавателният съд така и не е сертифициран като годен за плаване от никой друг, освен OceanGate.
Още през 2018 г. международното Общество на морските изследователи (ОМИ) изразява загриженост по отношение на дизайна на "Титан" и липсата на проверки за безопасност от независими институции. Според организацията използваният експериментален подход "може да доведе до отрицателни резултати (от незначителни до катастрофални), които биха имали сериозни последици за всички в индустрията".
Дори един бивш директор в компанията предупреждава за опасност по същото време.
Дейвид Локридж, опитен пилот на подводница, твърди в съдебно дело от 2018 г., че е бил уволнен, след като изразява опасения, че OceanGate не тества правилно корпуса. Локридж също така е настоявал да се използва институция за лицензиране, която да инспектира и тества плавателния съд.
Първоначално повдига въпроса устно, а след това написва и официално писмо. И двата му опита са игнорирани, като в един момент дори научава, че визьорът на подводницата е сертифициран за спускания до максимум 1300 метра дълбочина - впоследствие се правят рутинни спускания на 4000 метра, където се случва и трагедията.
Година по-късно OceanGate публикува позиция, в която отправя критики към процесите на сертифициране и регулация, определяйки ги като начин за задушаване на иновациите и прогреса.
Вероятно точно това мислене доведе до смъртта на петима души.
