Аржентинският национален отбор по футбол си го бива. Няма спор в това. Това все пак е действащият световен шампион, на когото предстои да защитава титлата си в предстоящия финал срещу Испания.
Някак си обаче, воденият от Лионел Меси отбор, успя да настрои огромна част от неутралните фенове срещу себе си. Интернет пространството е пълно с иронични и шеговити мемета и коментари от типа на: "Дори аржентинците да играят сами на терена, ще викам за стадиона."
Да, има го моментът с това всички да са обединени срещу шампиона, някое и друго спорно съдийско отсъждане, ощетило противниците в турнира досега, както и традиционната склонност на аржентинските футболисти да играят отвъд границите на позволеното и да се държат предизвикателно. Помним все пак какво бе поведението на вратаря Емилиано Мартинес след края на предишния финал, както и по-късно какви расистки песни пееха съотборниците му по адрес на някои от френските национали.
Само че отвъд това има повече. Аржентина като нация не е сред най-харесваните в региона си.
Изследване на статистическия сайт World Population Review от 2025 г. нарежда страната на 24-то място сред 30-те "най-мразени" държави в света, което я прави държавата с най-негативно възприятие в Латинска Америка. Следва Мексико на 28-о място. Това са двете единствени латиноамерикански държави в тази класация.
На какво се дължи? Факторите са много и са свързани най-вече с историята и културата на региона. Аржентина никога не е била като останалите наоколо.
В края на XIX и началото на XX век държави като Мексико, Перу и Боливия градят своята идентичност върху гордостта от предколумбовите си цивилизации на ацтеки, маи и инки. Бразилия прави същото със своето местно и африканско наследство, въпреки че това се случва малко по-късно.
Аржентина върви по друг път, водена от държавници-философи като Доминго Фаустино Сармиенто (президент до 1874 г.), който формулира тезата за цивилизацията срещу варварството. При нея се прави ярко разделение между европейската култура, индустрия и прогрес срещу местното население.
За да превърнат Аржентина в "модерна" държава, редица правителства тогава инициират мащабна кампания за привличане на европейски имигранти, заложена дори в Конституцията от 1853 г. Между 1880 и 1930 г. в страната пристигат над 6 милиона европейци - основно италианци и испанци, но също така германци, французи и англичани.
В началото на миналия век Аржентина е сред най-богатите държави с БВП от глава на населението по-голям от този на Франция, а Буенос Айрес се превръща в световен културен, икономически и интелектуален център.
Някъде тогава някъде се появява разбирането у голяма част от аржентинците за тяхна изключителност.
В продължение на поколения се насажда вярата, че тяхната страна е културен фар в региона, докато другите са виждани като по-назадничави и нецивилизовани. Аржентинците възприемат себе си като повече свързани с Европа, отколкото с Южна Америка.
Днес обаче страната преминава през десетилетия на тежки икономически кризи, хиперинфлация и няколко фалита. Много от съседите им намират за иронично и дразнещо факта, че въпреки огромния икономически упадък, аржентинците продължават да бъдат с непропорционално голямо самочувствие.
Това окончателно дистанцира нацията от останалите, които са изградили устойчив стереотип за аржентинците като културни сноби и арогантни расисти.
Разбира се, има и много анекдоти, свързани с тези стереотип. Латиноамериканският фолклор е пълен вицове, които иронизират прословутото самочувствие на аржентинците.
Повечето от тях се въртят около егото и усещането им за превъзходство:
Каква е дефиницията за егоист според аржентинеца?
- Човек, който мисли повече за себе си, отколкото за мен.
Друг пък са свързани с божествения произход на аржентинеца:
- Знаеш ли каква е разликата между Бог и аржентинеца?
- Бог не си мисли, че е аржентинец.
Не всичко е стереотипи и ненавист.
Аржентина има изключителна културна тежест в испаноезичния свят с автори като Хорхе Луис Борхес, Хулио Кортасар и Ернесто Сабато, чиито произведения се изучават от Мексико до Чили.
Музиката ѝ е формирала идентичността на поколения младежи чрез култови рок групи като Soda Stereo, а нейното кино и телевизия са популярни в цяла Латинска Америка със своя специфичен аржентински хумор и душевност.
И все пак, футболът се захранва от дълбока страст.
Докато успехът на Аржентина на терена е неоспорим, комбинацията от история, провокативен стил на игра и културни стереотипи гарантират, че всеки път, когато националният отбор излезе на терена, повечето от съседите им с удоволствие ще предпочетат фланелката на на противника.
