Отборът на Аржентина обиди футболната игра с представянето си във финала на Световното първенство.
С антифутбол, грубости и мръсни номера, аржентинците не само отблъснаха неутралната публика, но и опетниха наследството на Лионел Меси в неговия последен мач на такава сцена.
Геният приключи незадоволително своята велика кариера на световни първенства и беше трудно човек да не му съчувства, виждайки сълзите му при награждаването.
Но неговите съотборници заслужават доста по-малко съчувствие.
Слабостите на аржентинския състав бяха видими през цялото първенство, но въпреки това Меси и компания проведоха всеотдайна битка за защита на световната си титла.
Със силен отборен дух и с чудеса от храброст от страна на голямата звезда, Аржентина успя да сътвори няколко впечатляващи обрата. Както и да се възползва от лесния си поток в елиминациите, за да достигне до вчерашния финал.
Без напълно да се омаловажава пътят на "гаучосите" дотук, трябва да се отчете, че на този турнир те ще бъдат запомнени преди всичко с противното си поведение във финалния мач.
Походът им на Мондиал 2026 завърши с колкото мръснишко, толкова и безпомощно представяне във финала, в който те нямаха никаква идея как да се противопоставят на Испания със спортни методи.
Аржентина ще остане в историята като единствения отбор, който изобщо не е отправил удар към отсрещната врата през редовните 90 минути на финален мач от световни първенства.
Играчите на Лионел Скалони опитаха да атакуват чак след като получиха попадение и за пръв път обстрелваха Унай Симон след 120-ата минута.
Накрая завършиха с нула точни удари, един неточен и един блокиран. За сравнение, Испания отправи 20 изстрела и това дава добра представа за съотношението на силите в двубоя.
Аржентинците се радваха на благосклонността на съдията, който можеше да ги остави с 10 души далеч по-рано в мача.
Леандро Паредес беше късметлия, че не беше изгонен петнайсетина минути, след като се появи в игра. Отборът му остана в намален състав едва когато Енцо Фернандес сътвори голяма глупост 93-тата минута и влезе с бутоните напред при една безнадеждна топка, при положение, че вече имаше жълт картон.
Впоследствие реферът Славко Винчич отмени чист гол за Испания, но дори това не беше достатъчно и аржентинското опълчение не издържа, защото Феран Торес нанесе победния удар в 106-ата минута.
Южноамериканците решиха да се опозорят и след последния съдийски сигнал, когато не понесоха гледката на празнуващата Испания и предизвикаха меле на терена.
Накрая си тръгнаха, като оставиха впечатление, че не само не могат да покажат нищо футболно, но и не умеят да губят.
Странно е, че отборът на магьосник като Лео Меси може да бъде толкова негативен, неприятен и откровено грозен за гледане.
Даже самият капитан се оплете в низките страсти и долнопробно опита да изкара червен картон на Марк Кукурея заради реплика с ръка на устата.
Аржентина заприлича на Атлетико Мадрид в най-мрачните дни при Диего Симеоне или на Парагвай, който отнесе толкова критики на този шампионат за грубоватия си стил.
Но парагвайците практикуваха своите грубости и мръсни номера от позицията на истински аутсайдер със скромни възможности и без звезди в състава си. Докато Аржентина може да се похвали не само с реномето на световен шампион, но и с цяла плеяда от топ футболисти от водещи първенства.
Испания се помъчи да играе футбол и да превърне финала в по-запомнящ се спектакъл, но за тангото са нужни двама, а Аржентина не пожела дори да опита да танцува.
От първата минута шампионите от 2022 г. подходиха с манталитета на малък отбор, който се надява някак да удържи до дузпи или да загуби с минимален резултат.
За непоносимия за гледане финал допринесоха също лошият терен, печалните прекъсвания за хидратация и дългата пауза между полувремената заради постния музикален спектакъл на почивката.
Тези фактори бяха допълнителна помощ за тима, който искаше само да руши играта, да накъсва темпото и да пречи на противника.
Логично е, че в такъв мач Меси нямаше как да блесне.
След като изпълни началния удар, той не пипна топката в следващите 15 минути и до края изявите му бяха твърде епизодични. Виртуозът не е полезен в двубои, в които отборът му няма инициативата и изобщо не успява да се пребори за топката.
А когато Аржентина остана с човек по-малко, пасивният в дефанзивен план Меси окончателно се превърна в тежест за отбора си, защото не помагаше за опазването на вратата.
За да бъде преодоляна защита като испанската е необходимо нещо специално.
Но за да се случи то, не е достатъчно да притежаваш Меси - трябва да покажеш и някаква амбиция. Амбиция, която да подобава на състав, спечелил Мондиал 2022 и два трофея от Копа Америка.
Въпреки всичко, Аржентина можеше някак да устиска до дузпи и там да победи, но това щеше да бъде една от най-големите несправедливости, които някога сме виждали на футболен терен.
С триумфа на Испания възтържествува справедливостта и естетите въздъхнаха с облекчение.
Меси може и да напуска сцената на световните първенства като най-великия на всички времена - но след като преди 4 години се покри със слава, този път неговата Аржентина предпочете да покаже всичко най-грозно от футболната игра.
