В момента светът е вперил поглед в най-престижния тенис турнир в историята - този, който винаги е диктувал модата и е едновременно е съхранявал традициите на спорта. Нека не забравяме, че именно Уимбълдън първи въведе равните наградни фондове в надпреварите при мъжете и жените.
Треската около тази надпревара винаги е много голяма и никога не приключва с финалния мач - историите се повтарят и се превръщат в легенди. Едно от най-големите имена в женския тенис - Ким Клайстерс предстои да бъде приета в Залата на славата на спорта малко след края на турнира.
Само споменаването на нейното име логично поражда въпроса кои са най-великите тенисистки, които така и н са играли финал в All Englad Club?
Клайстер има зад гърба си три титли от US Open и една от Australian Open. Освен това бившата №1 в света участва в още четири финала от Големия шлем, но така и не успя да стигне до последния мач на Уимбълдън.
Един бърз поглед към историята ни показва, че всъщност преди Втората световна война много забележителни тенисистки дори не са записвали участие в турнира.
Сред тях личат имената на Берта Таунсенд, Мейбъл Кейхил, Елизабет Мур и на Джулиет Аткинсън - всяка от тях има по няколко титли на САЩ. Към тази компания можем да причислим и Коръл Бътсуърт, двукратна шампионка в Австралия.
Името на Маргарет Молсуърт, победителката от първите два шампионата на Австралия (1922-а и 1923-а), със сигурност щеше да е още по-известно, ако се беше родила малко по-късно. Тя постига първия си успех в Австралия на 27 години, а единствената си визита в All England Club прави, когато е на 39 и отпада в първи кръг.
Шампионката на САЩ от 1912-а и 1914-а, Мери Браун, също записва само едно участие на Уимбълдън - през 26-та, когато е на 35 години. Тогава тя печели надпреварата на двойки при жените заедно с Елизабет Райън, но на сингъл има нещастието да бъде изтеглена срещу Сюзан Ленглън още в първи кръг.
Тази среща поне я е подготвило за онова, което я очаквало малко по-късно. Браун става първата американка с професионален статут в тенис същата година, след което играе 38 мача срещу Ленглън из цяла Северна Америка и губи всеки един от тях.
Мериън Джоунс (не, не тази), шампионка на САЩ за 1899-а и 1902-а също записва само едно участие на Уимбълдън. То е през 1900-а и завършва със загуба във втори кръг.
Джоан Хартигън, която от своя страна е трикратна шампионка на Австралия (между 1933-а и 1936-а) два пъти поред достига полуфиналите в All England Club (1934-35), но и двата пъти губи - съответно от Хелън ДЖейкъбс и Хелън Мууди. А пък петкратната шампионка на Австралия Дафни Акхърст записва две участия на турнира, но най-доброто от тях е полуфинал през 1928-а, загубен от Лили де Алварес.
Нанси Уин Болтън е само поредният пример за легенда на австралийския тенис, която така и не успява да играе финал на Уимбълдън.
Тя има 6 титли от Australian Open и общо 20 в кариерата си, което е абсолютен рекорд до появата на Маргарет Корт. Това все пак си остават единствените й титли от Големия шлем, но е така, защото кариерата й е повлияна от разпалването на ВСВ. Съответно Болтън играе едва три пъти на Уимбълдън и по два на US Nationals (днес US Open) и на Ролан Гарос. Тя успява да се превърне в първата австралийка с финал на US Nationals, където губи от Алис Марбъл през 1938-а. За да се върнем на Уимбълдън - там най-доброто и постижение е през 1947-а, когато отпада на четвъртфиналите.
Телма Койн Лонг има шест финала и две титли в Австралия, като цели седем пъти играе в All England Club. Тя стига обаче най-много до четвъртфиналите (през 1952-а), когато е победена от Морийн Конъли. Любопитно е, че играе последния си сингъл мач на Уимбълдън чак през 1971-а - тогава е на 52-годишна възраст.
Тази прокоба обаче не лови само австралийките. Пеги Скривън е първата британка, която спечелва Ролан Гарос (през 1933-а и 1934-а), но цели четири пъти отпада на полуфиналите на домашния си турнир от Големия шлем.
Симон Матийо например печели в Париж през 1938-а и 1939-а, след като преди това има цели шест загубени финала, но на Уимбълдън се проваля напълно. Тя губи всичките си шест полуфинала от турнира през 30-те, а освен това четири пъти отпада на четвъртфиналите. Тя така и не записва участие в Австралия.
През 60-те години на миналия век вече много повече тенисистки редово пътуват за всички турнир от Големия шлем. Два примера за такива играчи, които правят фурор по света, но така и не стигат до последния мач на Уимбълдън, са Нанси Ричи и Лесли Търнър Баури.
Ричи има необичайните за американския тенис успехи на клей - тя печели първото Открито първенство на Франция през 1968-а, но в допълнение е доста силна на трева. Печели и в Австралия през 67-а, но в САЩ губи два финала (през 1966-а и 1969-а). Въпреки че постоянно е сред фаворитите, Ричи има четири загубени четвъртфинала и един полуфинал на Уимбълдън. Все пак може да се похвали с утешителната награда, че печели титлата на двойки при жените през 1966-а заедно с Буено.
Търнър Баури пък има цели 12 титли от Големия шлем във витрината си, сред които две на сингъл от Ролан Гарос. Също има титла на двойки от всеки един турнир от Големия шлем и дори печели едновременно с това смесените двойки на Уимбълдън през 1964-а. НА сингъл обаче, въпреки е участва 10 пъти и в 7 от тях е сред поставените, Баури стига пет четвъртфинала и един полуфинал, загубен от Буено през 1964-а.
Разбира се не липсват и по-пресни примери за това колко трудна за спечелване е тази титла, дори за най-добрите в женския тенис. Най-добрият пример за това са имената на Ким Клайстерс, Дженифър Киприати и на Мери Пиърс.
Киприати спечели два пъти Australian Open и веднъж Ролан Гарос, но така и не преодоля полуфиналите в All England Club. Когато бе едва на 15 загуби в тази фаза от Габриела Сабатини (през 1991-а), но най-големият й шанс дойде 10 години по-късно.
Тогава американката тъкмо бе триумфирала в Мелбър и Париж и дори се говореше, че е способна да направи Голям шлем в рамките на календарната 2001-а. Последва успех в четвъртфиналите над Серина Уилямс, но Жустин Енен спря похода й отново в полуфиналите.
Мери Пиърс също бе шампионка на Австралия и на Франция (съответно през 1995-а и 2000-а), но не постигна такива успехи във Великобритания. На Уимбълдън тя записа 10 участия, от които стигна само до два четвъртфинала - през 1996-а бе победена от Кимико Дате а през 2005-а от Винъс Уилямс, и двата пъти с по 0-3 сета.
И така, коя е най-голямата шампионка без финал на Уимбълдън?
Трудно е да се избере между всички тези легенди на женския тенис. Но, за да върнем въпроса към името, което го породи - Клайстерс игра два полуфинала в Al England Club. През 2003-а бе отстранена от Винъс Уилямс, а през 2006-а от Жустин Енен. Ако бе успяла да стигне заветния последен мач, то тя безспорно можеше да се превърне в една от най-популярните шампионки на Уимбълдън...
