Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

12 типа любители, с които никога да не играете тенис

Всеки може да се научи да играе на прилично ниво, а после и да продължи да се подобрява.

1. „Айде-е-е!“

До болка познато. Този типаж се радва на всяка точка, сякаш му печели Уимбълдън. Обожава грешките на съперника си и искрено им се радва. Няма по-нормално нещо от това човек да изразява емоциите си, но идва в повече, когато 200 пъти чуеш „Айде!“

2. Който няма джобове. По принцип гащетата за тенис имат джобове, чието предназначение е там да оставяш топка, така че ако не вкараш първи сервис, да не се бавиш. Разбира се, на най-високо ниво има играчи, които нямат втора топка у себе си – Винъс Уилямс, например. Около легендарната американката обаче има подавачи. На аматьорско ниво никой няма да се навие безплатно да ви годни топките. А когато половината време от гейма минава в търсене на втора топка, играта замира. Снимка: Getty

2. Който няма джобове.

По принцип гащетата за тенис имат джобове, чието предназначение е там да оставяш топка, така че ако не вкараш първи сервис, да не се бавиш. Разбира се, на най-високо ниво има играчи, които нямат втора топка у себе си – Винъс Уилямс, например. Около легендарната американката обаче има подавачи. На аматьорско ниво никой няма да се навие безплатно да ви годни топките. А когато половината време от гейма минава в търсене на втора топка, играта замира.

3. Антитенис. Този тип прави всичко възможно, за да те прецака. Не му пука, че играта му няма нищо общо с тенис, по-добре да пласира само „балони“, защото хем е сигурно, хем другият ще се изнерви и ще сбърка. Снимка: getty

3. Антитенис.

Този тип прави всичко възможно, за да те прецака. Не му пука, че играта му няма нищо общо с тенис, по-добре да пласира само „балони“, защото хем е сигурно, хем другият ще се изнерви и ще сбърка.

4. „Аут, аут, аут“

На любителско ниво всеки сам е съдия в собствената си половина от корта – факт, с който някои си позволяват да злоупотребяват. Този тип отсъжда в аут очевидно добри топки и го прави в ключови моменти. Най- често, когато трябва да отразява брейкбол. Същият си позволява и да лъже за резултата. Как може вечер да си ляга с чиста съвест?

5.  „Още един сет?“ Става дума за принципно по-слаб състезател, чието ниво обаче не е забележимо по-ниско от вашето, така че дребни детайли правят разликата. В 99% от случаите го биете, но той продължава да е уверен, че неговият момент ще дойде. „Моля те, още един сет“, е молба, която чувате 3-4 пъти, след като вече сте спечелили мача. Снимка: getty

5. „Още един сет?“

Става дума за принципно по-слаб състезател, чието ниво обаче не е забележимо по-ниско от вашето, така че дребни детайли правят разликата. В 99% от случаите го биете, но той продължава да е уверен, че неговият момент ще дойде. „Моля те, още един сет“, е молба, която чувате 3-4 пъти, след като вече сте спечелили мача.

6. Анализаторът.

Любимото му нещо след края на мача е да прави обстоен анализ на изиграната среща, вживявайки се като Крейг О'Шанеси по Sky Sports. Говори за тактика, игрови план и други неща, които е чул по телевизията. Човече, вторият ти сервис е калпав, бекхендът ти е крив и въобще не влагаш мисъл като играеш, а млатиш като сватбар, къде си тръгнал? Оправи си техниката и тогава обяснявай, как си фен на играта на проценти, от ад полето търсиш само бекхенда на противника, а в разиграванията пласираш подсечени удари към форхенда на опонента си, търсейки изненада и нарушаване на ритъма му на игра.

7. Нервният.

Той хвърля ракети и бутилки вода, рита нервно топките, дърпа яростно мрежата. Псува боговете, съдбата и вселената. Пич, по-спокойно! Излез от филма и се забавлявай.

8. Крещящият.

Компилация от Рафа Надал и Мария Шарапова, но изключвайки класата, перфектните удари, славата, успехите, титлите от Големия шлем и всичко, което ги прави велики. Е, остава само викането след всеки удар, което е дразнещо. Когато го правят звездите, създава напрежение и атмосфера. Когато го правят аматьорите, е смешно. Точка.

9. Оправдаващият се.

Клеят е прекалено мек, ракетата му изведнъж е станала неудобна, по принцип между 12:30 и 16:45 ч. не може да достигне най-високото си ниво, сънувал е кошмари, които са повлияли на шампионската му психика. Причина за загубата много…

10. Звездата.

Играе с ракета като на Григор и си носи още 4-5. В сака си има вода, протеинов бар, банан, изотонична напитка и гел. Загрява 1 час, прави стречинг, настройва се психически и създава впечатление, че е професионалист. Ти пиеш една бира, поразкършваш се и го биеш 6-1 6-2.

11. Отказващият се.

След 4-5 гейма той просто решава, че няма да победи и само маркира до края на мача. Прави този номер всеки път и това убива всяко твое удоволствие от играта. По-лошо от това да загубиш е да победи противник, който не иска да играе.

12. Вие самите.

Не лошо понякога да започнем от самите себе си, когато търсим грешки, и да се замислим дали проблемът не е в нас самите и не дразним ли партньорите си по някакъв начин. Перфектни хора няма.

Тенисът е труден спорт поради няколко основни причини, които съвсем не изчерпват набора от умения, които трябва да притежаваш, за да си добър.

Изисква комплексни физически качества - сила, бързина, издръжливост, координация. Прибавете към това чисто техническата част, засягаща правилното изпълнения на ударите, подборът им в конкретна ситуация, контролирането на посоката, дължината и скоростта. Плюс придвижването до топката и позиционирането, когато съперникът я отиграва.

Това не е всичко, защото спортът подлага на голям тест и човешката психика - трябва да си постоянен, търпелив и да владееш емоциите си. Да можеш да се приспособяваш към динамично променящата се средна и въобще да свикнеш с факта, че тя е такава. Да се абстрахираш от грешките си, а когато спечелиш точката, да се концентрираш върху следващата.

В допълнение, необходимо е да развиеш умение да анализираш играта на съперника спрямо своята, да можеш да си изграждаш стратегия на базата на събраната информация и да я следваш.

И всичко това е само една невзрачна част от нещата, които трябва да можеш да правиш, за да изпитваш истинска наслада от тениса. Иначе казано, мисията е трудна на теория, а лошата новина е, че на практика е още по-трудна.

Има обаче и добра новина - тенисът е всеобхващащ спорт, набиращ все по-голяма популярност по целия свят. Това означава, че все повече хора се изкушават да хванат ракетата, което пък значи, че се увеличава шансът да срещнеш човек, който е по-слаб от теб, и съответно да го победиш. Другото хубаво е, че дори и да не го владееш на високо ниво, пак може да го играеш. А ако си достатъчно упорит, ще го практикуваш и на 6, и на 60 години.

Шегата настрана. Всеки може да се научи да играе на прилично ниво, а после и да продължи да се подобрява. Защото както и някои от най-великите тенисисти ще признаят, в крайна сметка на първо място е удоволствието. И ако при професионалистите също са важни точките, ранкингът, трофеите и парите, то при аматьорите най-важното е да си тръгнат от корта здрави и доволни.

Звучи лесно, но не е.

Позитивната страна на аматьорския тенис е, че поддържаш форма, имаш страхотно хоби, ще се запознаеш с всякакви хора, ще разшириш кръгозора си за света, а и ще станеш по-добър играч.

Негативната -  произлиза от факта, че все пак и любителите искат да побеждават, което води до конфликт, ставащ по-заплашителен, когато любителите се мислят за легенди. Никой не може да избяга от собствения си характер и желанието за триумф, които отчетливо силно се проявяват в игрова ситуация.

Човек се учи от опита си, но защо да не си спестиш малко излишни нерви в свободното време? В галерията може да видите 12 типажа, с които да не играете тенис, ако имате възможността да избирате, естествено. Никога обаче не забравяйте, че може да научите доста и от дразнителите.

 

Най-четените