В края на това лято отбелязваме един от най-странните сезони в световния тенис, след като ветераните Роджър Федерер и Рафаел Надал си разделиха по две титли от Големия шлем и се наредиха на първите две места в ранглистата.
Но историята на този спорт е доста богата и помни едно дори още по-велико лято. И то не само лято, ами цяла феноменална година - най-силната на сингъл в мъжкия тенис.
През 1977-а Гилермо Вилас постави недостижим и до днес рекорд, който не бе подобрен нито от Федерер и Надал, нито от Джокович или останалите преди тях. И едва ли ще бъде подобрен в обозримото бъдеще.
Нека се върнем към месец май на тази паметна година: 24-годишният по онова време тенисист стъпи на червените кортове на Ролан Гарос и чакаше опонентът му да сервира. В този момент аржентинецът, известен като един от най-големите философи на корта, изглеждаше по-замислен от всякога, стоейки на основната линия.
След дълго чакане неговият момент най-сетне бе настъпил. Вилас играеше срещу биртанеца Брайън Готфрид във финала на Откритото първенство на Франция и за първи път стигаше до шампионска точка в турнир от Големия шлем.
Младият бик от Пампас си проби път до финала в Париж, след като загуби само един сет и бе оставил на Готфрид само три гейма в последния мач от турнира. Само една точка го делеше от победата в най-неравностойния финал на сингъл при мъжете в историята на Ролан Гарос.
И все пак дори при преднина от 5-0 гейма и шампионска точка пред себе си, Гилермо Вилас имаше причини да бъде нервен.
Две години по-рано, на полуфиналите на US Open, той водеше с 5-0 на Мануел Орантес и имаше троен мачпойнт при 40-0 в четвъртия сет, но накрая загуби срещата в петия.
Това бе само най-злощастният му спомен в заключителните фази на големи турнири, като може да се „похвали" със загубени финали на Ролан Гарос, Откритото първенство на Италия, Australian Open и на U.S. Pro Championships - постижение, което му донесе прякора Вечния втори.
Когато Готфрид посегна да изпълни сервиса, Вилас бе вперил поглед към треньора си Йон Тириак - всяко движение на румънеца бе разглеждано като таен сигнал към неговия тенисист.
„През 1976-а се готвех да опитам да спечеля първата си титла от Големия шлем. Мислех за всеки детайл, но след три или четири месеца осъзнах - може да имам брилянтни идеи на корта, но няма да стигна далеч без стратег. На следващата година вече знаехме повече и Тириак ми бе обещал, че ще спечеля голям турнир", спомня си днес Гилермо Вилас.
Тириак променя позицията на краката на аржентинеца при сервис, развива бекхенда му и го окуражава да бъде по-агресивен. За него Вилас е суров физически материал. Ако иска да има полза от него обаче, трябва да заздрави чувствителната му душа - по думите на Тириак, тенисистът „не би могъл и муха да убие".
Румънецът се превръща в бащинска фигура за Вилас извън корта - няма друга двойка играч-треньор, която да е била толкова добре стикована по време на мач. Противниците на аржентинеца дори се шегуваха, че той е трябвало да погледне към Тириак, за да знае дали може да им стисне ръката.
Но голямата победа все им се изплъзваше. Вилас започна сезон 1997 със загуба във финала на Australian Open от Роско Танер. По думите на аржентинеца обаче именно това поражение му е дало липсващото парче от пъзела, за да разбере как да спечели турнир от Големия шлем.
„Реших за първи път да играя на Australian Open. И не сбърках. Загубих финала от Танер, но направих стратегически грешки. Упражнявах се 30-40 минути, преди да изляза на корта, а това не беше достатъчно. Взех си поука и след това отделях по янколко часа преди голям финал."
За Вилас няма нищо, което да не може да се реши с няколко часа упражнения на корта - във финала на Ролан Гарос 77 тежките тренировки най-накрая му се отплащат.
Когато Готфрид се подготвя за сервиса, Вилас започва да пружинира на пръсти, както прави преди всяко посрещане - четири удара по-късно вкарва един минаващ форхенд, който американецът не успява да върне. Най-накрая Вечния втори успява да спечели.
„Беше като счупване на огромно парче стъкло, което висеше над главата ми."
Още от самото начало Вилас има стил (като игра и като визия), който го отличава от останалите. През 1974-та прави своя пробив в Топ 10 на 21 години. Има дълга коса, играе в жълт екип, публикува поезия, участва в джаз-рок банда и пише сценарии. Отпада от правно училище, изучава будизма и носи гривна в памет на загиналите във Виетнам. Той вкарва контракултурата в закостенелия свят на професионалния тенис.
„Харасвах креативността в играта. За мен тениса бе като рисуване, само че по-добър", разказва Вилас пред Sports Illustrated.
Аржентинецът се изкачва в ранглистата, но така и не стига до върха. Въпросът е дали може да намери баланс между чувствителната си натура и характера, нужен за един състезател - тук се намесва Тириак.
„С Тириак прогресирах с двойно по-бързи темпове за двойно по-малко време. Той имаше страхотен поглед върху играта."
През 1977-а Вилас играе като един от най-великите шампиони в историята на тениса. Всичко започва по време на спечелената титла на закрито в Спрингфийлд, през феруари.
„Промених движението си при сервис и позицията на тялото си. Това ми помогна много до края на сезона. Новата ми философия напрягаше по-малко ума ми."
По-късно същата година, след пробива му на Ролан Гарос, тази нова философия се вижда отлично и на US Open. След 53 години тогава състезанието за последен път се провежда във Форест Хил.
Това се случва в размирни за САЩ времена и един фен е застрелян по време на вечерен мач. Транссексулната Рене Ричардс, която преди това участва на турнира при мъжете, сега се записва да играе в женския турнир. Джими Конърс пък е във война с местните фенове, които се обръщат срещу доскорошния си любимец и първа ракета на САЩ.
Публиката насочва любовта си именно към Вилас. Когато се разбира, че един от мачовете му е пренасрочен, целият корт започва седяща стачка и скандира: „Искаме Вилас!". Организаторите променят програмата и вкарват неговата среща.
Атмосферата на финала между Виалс и Конърс е като по време на бунт и е напълно против американеца. „Тълпата иска кръв", коментира Артър Аш. Вилас им я дава, след като обръща мача и го печели в четири сета. Сеченият бекхенд, който Тириак добавя към играта му е ключов за победата.
„Опитвах да надскоча себе си през тази година. Във финала използвах собствената си тактика в първия сет и загубих. С началото на втория вкарах това, което Тириак ми бе казал."
След края феновете на Вилас нахлуват на корта и свалят лентата му - „смятах, че ще ми откъснат главата" - след което го понасят на ръце.
През 1977-а Виалс успява да спечели 46 поредни мача, което е абсолютен рекорд в Оупън ерата, а само на клей постига 53 поредни успеха - постижение надскочено единствено от Рафа надал 29 години по-късно.
В края на сезона аржентинецът бе спечели 17 титли с баланс 145-14, но така и не става №1, като второто място в ранглистата си остава най-доброто му класиране в кариерата.
Възхода си към Големия шлем Вилас обяснява по следния начин: „След като веднъж спечелиш голяма титла, искаш още една. След това трета. И неусетно вече искаш да ти издигнат статуя в центъра на Буенос Айрес."
Желанието за победа на Вилас по това време просто няма край, както и успехите му през 1977-а. След US Open той спечели титлите в Париж, Техеран, Богота, Сантяго, Буенос Айрес и Йоханесбург. За него това е въпрос на оцеляване.
„Сезон 1977 бе изтощителен за мен - не само физически, но и психически. Не можех да спра да играя, защото се нуждаех от тръпката на състезанията. Ако бях српял за момент, щяха да се появят проблеми."
Има само един временен застой в Екс-Ан-Прованс. На финала Вилас се изправя срещу Илие Настасе, който играе с ракета с двойно наплитане, каквато скоро след това е забранена, защото създава огромен топспин. „Не загубих от играч, а от ракета", спомня си аржентинецът, който се отказва в знак на протест, след като губи първите два сета.
Той обаче бързо се връща към победния ход и печели следващите си 28 мача - ако не броим двубоя с Настасе, серията му би била от 74 поредни успеха.
Краят й слага шведската легенда Бьорн Борг във финалния Мастърс. Някак преди това Вилас успява да избегне среща с големия си опонент по време на победната си серия, но това няма как да продължи вечно.
Във финала на Ролан Гарос 78 Борг побеждава Вилас с лекота, но никой не може да отнеме на аржентинеца онзи паметен сезон през 1977-а. „Имах всичко в рамките на една година, за което на други са им нужни пет или шест."
Единственото, което не успява да постигне, е да стане №1 в ранглистата. Въпреки че печели повече мачове от всеки друг през въпросния сезон, Конърс задържа първото място.
По онова време ранглистата се формира въз основа на средните резултати. Ако това се бе случило днес, то Вилас почти сигурно щеше да завърши годината като №1 в света.
„Продължавах да печеля отново и отново, но все не можех да направя крачката, за да стана №1. Отговорът бе винаги същият - Вечния втори. Чувствах се безпомощен."
И макар никога да не достига мечтаното първо място в ранглистата, останалите показатели ан Гилерно Вилас за сезон 1977 го превърнаха в истинска легенда. Днес професионалистите се оплакват от умора след 70 победи, а какво ли биха казали след 145-те, постигнати от Вилас за една година.
„Тенисът винаги си е същият. Всеки играч се адаптира към времето, в което играе. През 1977-а аз реших да играя в почти нереално много седмици. Днес най-добрите тенисисти участват в по-малко турнири, защото това са състезанията, чрез които могат да постигнат целите си."
Съдбата на Гилермо Вилас бе просто да остане Вечния втори, но 40 години по-късно неговото постижение на корта от 1977-а си остава ненадминато.
