Новак Джокович оглавява световната ранглиста със сериозна преднина пред преследвачите си и държи титлите от последните три турнира от Големия шлем - Уимбълдън, US Open и Australian Open.
През втората половина на миналия сезон Ноле започна да набира инерция и през януари 2019-а бе неудържим в Мелбърн.
Мнозина специалисти са убедени, че на първия за годината "мейджър" сърбинът демонстрира едно от най-впечатляващите представяние в мъжкия тенис за последното десетилетие.
Джокера играеше като безгрешен робот, който не оставяше никакви шансове на съперниците си.
Кулминацията беше на финала срещу Рафаел Надал, в който непреклонният испанец бе просто унищожен от Джокович.
В края на януари изглеждаше, че сърбинът няма реална конкуренция в тура, но дойдоха американските Мастърси в Индиън Уелс и Маями, в които Новак се провали. И за трета поредна година не успя да стигне поне до четвъртфиналите на някой от тях.
А още по-лошото - беше невъзможно да се разпознае у него свръхчовекът, който доминираше безпощадно на Australian Open.
***
В Австралия Джокович заяви: "Всеки професионален спортист иска да стигне до етапа, в който всичко му се получава без усилия и автоматично изпълнява нещата, към които се стреми. В такива моменти сякаш те движи някаква сила и се чувстваш като бог."
В решаващите мачове на турнира се видя ясно, че той е точно в такъв режим. И като цяло, през годините на неговото господство, стана нещо обичайно да играе по начин, по който "обикновените" хора не могат.
Когато е във върхова форма, Ноле успява за дълго време да поддържа ниво близо до максимума, на който е способен, а когато срещу себе си има друг в "нечовешки" режим, се надскача в ключовите моменти, за да изтръгне победата.
Удари, които изглеждат физически невъзможни, излизат от ракетата му и намират целта. А когато това му се получава, той е практически непобедим.
В Индиън Уелс и Маями обаче Джокович удивително приличаше на обикновен човек. С ясното съзнание, че това е нещо субективно, което не може да се изчисли с пълна точност, в мача срещу Филип Колшрайбер той игра някъде на 50-60 процента от възможностите си.
Срещу Баутиста Агут пък започна много силно, но в един момент се умори и нивото му рязко спадна. В Индиън Уелс, между другото, той също се оплете в мрежата на физическото изтощение и не успя да вземе дори сет на Колшрайбер.
***
На американските Мастърси нищо не му се получаваше някак от само себе си и не "изпълняваше автоматично нещата, към които се стремеше". Още по-малко се чувстваше като бог, както бе през януари в Мелбърн.
Специално срещу Баутиста Агут поведе със сет и пробив, но след това започна да допуска нетипични за него грешки. Взе доста грешни решения на мрежата и пропусна рутинни удари. Най-фрапиращото му отиграване бе при 6:1, 5:5 и скрит мачбол, когато не успя да завърши елементарен форхенд по правата на опразнения от Агут корт.
Да се види подобно изпълнение от Джокович, Федерер или Надал е много необичайно, а съперниците им са нащрек и не пропускат да се възползват.
А такива моменти ни помагат още повече да разберем и да оценим колко е трудно да се придържаш за дълги периоди към максимума си.
Нещо, което Ноле не успя в Щатите след трите поредни "мейджър" триумфа.
***
Беше очевидно, че пристигна за Мастърсите неподготвен и без достатъчно игрова практика след продължителната почивка от месец и половина, която си взе след Australian Open.
Любопитното е, че Джокович взе прекъсването и заради "политическите" събития на върха на тениса и смяната на изпълнителния директор на ATP Крис Кермоуд в края на годината.
Това се случи, след като Съветът на играчите гласува против удължаването на контракта му. Президент на тази организация е именно Новак Джокович и сърбинът открито агитираше да се търси промяна. Нещо, което обаче не съвпада с желанията на Надал и Федерер.
Освен това, Джокера прекара и продължително вирусно заболяване, което наруши подготовката му.
Прави впечатление, че сърбинът боледува доста често напоследък. Така беше и през октомври на Мастърса в Берси, Париж. Някои дори заговориха за срив на имунната му система, но няма как тялото да не се изчерпва, когато се опитваш да го докараш до божествено състояние, за което сподели Новак в Мелбърн.
Въпросът е как ще се развият нещата за него оттук насетне?
Отстрани изглежда, че Джокера вече ще залага на тактика, при която сам ще преценява къде да се опитва да демонстрира божествения си тенис и придържане към 100-те процента на възможностите си и къде - не.
Големите шлемове, турнири като този в Синсинати (където се бореше за "Златен Мастърс") и битки като тази с Федерер в Париж от началото на ноември миналата година ще са приоритетни.
На другите може да го дава по-лежерно, както в Щатите през март.
Но едно е сигурно - още на Ролан Гарос ще впрегне всичките си усилия в преследване на едно от най-могъщите постижения в историята на мъжкия тенис - за втори път в кариерата си да държи накуп и четирите титли от Шлема. Това наистина ще бъде изумително!
