Някога притеснявали ли сте се, че пикът на живота ви вече е отминал - и дори не е благоволил да ви информира за това, докато е прелитал покрай вас?
Казват, че животът започвал на 40, или че 60 е "новото 50" - но каква е истината? Коя е най-добрата възраст?
За да разберат, журналистите от BBC проучиха медицинската литература и провериха как всичко - от паметта до сексуалния нагон се променя в рамките на живота. Откритията им носят някои много приятни новини.
Да вземем, например, физическата форма
За действия, които изискват къси и внезапни приливи на енергия - от рода на спринт на 100 м, тласкане на гюлле или хвърляне на копие - 25-годишната възраст е идеална, тъй като след този момент настъпва бърз упадък.
Футболистите достигат върховата си форма дори още по-рано.
Но по-възрастните атлети се справят много по-добре в изтощителни събития за "свръх-издръжливост", от рода на маратони от 100 км или 1000 км.
Дори след 30 и 40-годишна възраст, спадането на физическите възможности е постепенно. Съни Маккий например празнува 61-я си рожден ден, като участва в първия си триатлон "Железният човек", който включва 180-километрово каране на велосипед, съчетано с маратон и 4 км плуване.
Много състезатели са толкова пристрастени към тези изтощителни спортове, че продължават да ги практикуват и отвъд 70-та си годишнина.
На пръв поглед, ситуацията с мозъка обаче не е толкова обнадеждаваща
След периода между 20 и 30 години, способността ви да съхранявате нови факти в паметта вече не е блестяща. Всъщност, тя вероятно е започнала да губи блясъка си още към момента, когато сте завършили училище. Способността ни да запаметяваме информация в "работната" памет - от рода на това какво да поръчваме за приятели в бара - се запазва като стабилно плато за по-дълго време, но също стабилно спада след 40-та годишнина.
Още по-депресиращо, може би вече сте преминали и зенита на креативността си - повечето нобелови лауреати са направили откритията си около 40-годишна възраст - и бялото вещество, връзките на големи разстояния, които изграждат информационните супермагистрали на мозъка, започва също да намаляват.
Което в дългосрочен план прави мозъка и мисленето по-бавни.
Има обаче и нещо позитивно в цялата история (и не говорим за посребрената коса, придаваща ви имидж на мъдър човек).
Въпреки че запомнянето на фактите отнема малко повече време, други умения продължават да се развиват - разбирането при четене и математическите способности например продължават да се усъвършенстват в средна възраст.
Социалното разсъждение - способността ни да се ориентираме в сложностите на нашите приятелства - достига пика си дори още по-късно.
С други думи, способностите на мозъка нарастват и намаляват на вълни - след като един гребен на вълната отмине, идва следващият. "Няма възраст, в която да сме най-добри във всичко - или дори в повечето неща", казва Джош Хартшорн от Харвардския университет, който е извършил повечето от изследванията за този материал.
Може дори да има и плюс в спадащото либидо
Ако се вярва на ситкомите и филмите, 20-те и 30-те ви години са нещо като нонстоп оргия.
Всъщност нито сексуалното желание, нито сексуалната активност спадат особено бързо чак докъм 60 години. И дори тогава спадът е далеч от това да бъде стремителен. Според едно изследване, проучващо "очакваната продължителност на сексуално активния живот", мъжете, които са на 55 в момента, могат да очакват още около 15 години на относително чест секс; жените на тази възраст могат да очакват малко повече от десетилетие.
Сексуалните актове може и да не са толкова редовни или бурни както някога, но според същото изследване, 30% от здравите хора на възраст между 65 и 74 години все още се радват на секс поне веднъж седмично.
Нещо повече, спадащият сексуален нагон може да бъде компенсиран с друго - тъкмо когато либидото започне да спада, страстта ви към живота нараства.
Това е донякъде парадоксално, като се имат предвид оплакванията от физическата форма, вървящи с възрастта, но вероятно донякъде се дължи на факта, че най-накрая сте се научили да балансирате емоциите си след вълненията на предишните десетилетия.
Еликсир на младостта?
Какви изводи можем да направим от тези констатации? Грубо казано, може да осъзнаете, че сте в сексуалния си пик на около 20, във върхова физическа форма през 30-те си години, мозъкът ви е най-пъргав на 40 и 50, а сте най-щастливи след навършване на 60 - но това са само средни стойности, така че вашата лична траектория може да следва много различен път.
Вероятно по-важно е общото признание, че възрастта носи равностойни плюсове и минуси; няма цялостен, тотален пик в живота ви.
По-приятната новина е, че някои от не толкова позитивните недостатъци са недотам неизбежни, колкото бихте очаквали.
Особено физическите упражнения не само гарантират по-дълга добра физическа форма и по-добра устойчивост на свързани с възрастта болести като диабет и рак, но и засилват отслабващата памет. Хората в добро здраве се радват и на около 5 допълнителни години сексуална активност в края на живота си.
Това е най-близкото до еликсир на младостта, което ни е достъпно.
Психолозите също така осъзнават, че психичната нагласа играе по-важна роля, отколкото бихте си помислили.
Някои хора съобщават, че се чувстват по-млади от реалната си възраст - младежките възприятия ги карат да бъдат и по-активни, и в резултат на това да живеят по-дълго. С други думи, някои ограничения може да са самоналожени, вместо да са неизбежен резултат от износването на тялото.
Нищо не може да ни помогне да обърнем процеса на стареене.
Но ако съставим подробна топографска карта на пътя пред нас и признаем върховете, както и пропастите, можем поне да направим този път по-приятен. Току-виж ни предстои още някой пик.
