На пръв поглед режимът на Ким Чен-ун и многомилионната индустрия за разкрасителни продукти нямат много общо.
Скандал около една американска козметична компания обаче показва, че нещо толкова дребно и на пръв поглед незначително като изкуствените мигли може да разкрие доста неприятни истини - и за Северна Корея, и за Запада.
E.l.f. са фирма за козметика от САЩ, която се рекламира като достъпна, но и веган и произведена с етично отношение.
Това означава, че продуктите й са направени с щадящи околната среда материали, не съдържат съставки с животински произход и не са тествани върху животни. Оказва се обаче, че за периода от 2012-а до 2017-а брандът е внесъл в САЩ 156 партиди комплекти за изкуствени мигли, които са направени със съставки, идващи от Северна Корея.
Като се има предвид риториката на E.l.f., последиците за компанията, ориентирана явно към млади природозащитници, могат да са много по-тежки от вече наложената глоба. А тя никак не е малка - американската Служба за чуждестранни стоки глоби фирмата с 1 млн. долара заради нарушението на санкциите на САЩ към КНДР. Бойкот на клиенти заради случая би могъл да донесе още по-големи загуби.
Изпълнителният директор на E.l.f. - Таранг Амин - се опита да се оправдае, че фирмата не е била наясно, че извършва нарушение и че проблемът е открит чак през 2017-а при "рутинна проверка на стоката". Последното е причината американските власти да гледат малко по-благосклонно на нарушаването на санкциите към Северна Корея, въпреки че пет години на злоупотреби никак не са малък период.
Припомняме, че Вашингтон наложи санкции на КДНР заради отказа от прекратяване на ядрената програма на Пхенян.
А ограниченията са свързани и със забрана американски компании като E.l.f. да правят бизнес с режима на Ким Чен-ун. Това, което усложнява още повече ситуацията, е, че много фирми може и дори да не осъзнават, че работят индиректно със Северна Корея. Много компании, особено тези със среден мащаб, имат сложна верига от производители и доставчици като често ключов играч в тази верига е Китай. Става така, че да проследиш всичко от-до е трудно и дори невъзможно.
Доста от феновете на декоративната козметика смятат, че любимите им продукти се правят в огромни, подредени изрядно фабрики със спретнати работници в бели престилки, но това въобще не е така. Всеки с малко повече средства може да се сдобие с производствена линия и даже няма да му е необходимо да вижда къде точно се произвежда стоката му. Неговата задача в само да уреди тя да има съответните брандирани етикети.
E.l.f. също разчитат на мрежа от по-малки фирми. Посочено е например, че комплектите им за изкуствени мигли са произведени в Китай. А китайският производител от своя страна внася материалите за миглите от Северна Корея. Компании, които се представят за "етични", би трябвало да имат система, която да следи за произхода на вложените съставки, но явно в реалността нещата не стоят по този начин.
Така се оказва, че брандът и фирми като него съзнателно (или не толкова) изливат средства към КНДР.
Дори и след като и Китай одобри санкциите, наложени от ООН, никой не може да бъде сигурен, че рестрикциите се спазват от всички. Малките и средни фирми имат интерес да заобикалят санкциите. Те се възползват от ниските цени на труда и материалите в Северна Корея и това е прекрасен пример как Ким Чен-ун успява да мине под радарите и да избягва наложените му наказания.
С други думи, възходът на евтините и шумно рекламирани стоки облагодетелства КНДР. Замислете се какво съдържа един комплект за изкуствени мигли от близкия козметичен магазин. Животински или синтетични фибри, събрани в снопчета, които да изглеждат като човешки мигли. В кутията обикновено ще откриете и лепило, с което да ги закрепите към клепача.
Само че хубавите изкуствени мигли са скъпи. Срещу трицифрена сума може да изглеждате като Дженифър Лопез на червения килим, но колко са склонни да я дадат точно за такова нещо? А евтините мигли изглеждат... евтино. Миглите на E.l.f. са масови и евтини. От друга страна изкуствените мигли стават все по-търсени и то точно в ниския ценови клас.
И така точно те допринасят много за безспирен поток от средства към Северна Корея.
Още повече, че някои търговци дори не крият произхода на състава на продуктите си. В онлайн гиганта AliBaba на много от изкуствените мигли изрично е посочено, че са произведени в КНДР или че са със съставки от там.
При търсене в сайта на "материали от Северна Корея" изкуствените мигли са първият продукт, който се асоциира с ключовите думи. Някои компании обещават доставка от 1 до 3 работни дни за западните страни и САЩ. Няколко от тях успяват да се рекламират дори и в Amazon. Можем само да гадаем колко бранда освен E.l.f. заобикалят санкциите в името на евтините материали и стока.
Властите в Северна Корея не просто са наясно със случващото се, но и имат пряко участие.
Според неправителствени организации за защита на човешките права младите жени в трудовите лагери на КНДР са ангажирани да правят именно перуки и изкуствени мигли.
Търсене на "ръчно направени изкуствени мигли" в друг мащабен онлайн магазин - AliExpress - отново води до фирми, които са свързани със Северна Корея. Някои от тях директно посочват, че седалището им е там и се представят като компании с дългогодишен опит в разкрасяването. Изглежда бизнесът на Пхенян в тази област е обществена тайна.
Севернокорейското производство на изкуствени мигли се развива безпрепятствено, не без помощта на трудовите лагери на Ким Чен-ун, и държавните интереси съвпадат с интересите на козметичните брандове. Явно никоя от страните няма против да се намира в това уравнение.
Що се отнася до E.l.f. - те може и да не са особено познати в България, но са пример за тренд, който наблюдаваме и у нас. Козметичните компании се опитват да "носят няколко дини под една мишница". Те искат да изкарват на пазара нови и нови продукти възможно най-бързо, стараят се да са симпатични и на веганите, които стават все повече, и все пак се опитват всичко да е на приемлива цена, достъпна за мнозинството.
След "бързата мода" в лицето на средния клас марки за дрехи се появява и "бърза красота".
Общото е, че веригата, по която стигат до рафтовете в магазините тези стоки е максимално евтина. Дотук - нищо страшно. Въпросът е, че когато търсиш комбинацията "бързо и евтино", често към нея е трудно да прибавиш и "етично".
А все пак в понятието "етично произведени" влиза и това да не са създадени в трудов лагер...
