"Нищо не може да застане между мен и моя AK-47!", репликата е уверено изстреляна от красива, стегната и тежко въоръжена брюнетка в бикини в кадър от рекламното видео „Мацки, които обичат оръжия", което персонажите на Сам Джексън, Де Ниро и Бриджит Фонда от „Джаки Браун" гледат докато релаксират с водка, уиски, портокалов сок и марихуана.
Видеото, което Тарантино пласира в началото на своя трети филм „Джаки Браун", за да ни въведе в бизнеса на своя антигерой Ордел Роби (Джаксън) представлява монтаж от разсъблечени дами в перфектна форма, които тестват различни автоматични оръжия и описват за публиката техните предимства.
„Мацки, които обичат оръжия" капсулира еротичния заряд на една от най-атрактивните субкултури в модерния свят - комбинацията от красиви жени и огнестрелни машини.
„Джаки Браун" излиза през 1997-а преди интернет и социалните мрежи да засилят многократно ефекта и покритието на подобни явления.
Мацки с оръжия е лесно разбираем, прекрасен фетиш. Откровен, автентичен, потентен и завладяващ. Без лицемерие и политическа коректност, с много страст и интересни ъгли на осмисляне и интерпретация. Може да се каже, че тази комбинация стреля в целта.
Виртуалната среда прелива от еротично-милитаристични фото сесии на изящни дами, ангажирани с каузата на барута.
Фетишът за женска плът и убийствена технология е важна част от арсенала на популярната култура за привличане и пленяване на колективното въображение на публиката.
Велики екшън филми за въоръжени и опасни момичета като „Пришълци" със Сигърни Уийвър и „Терминатор 2" с Линда Хамилтън функционират едновременно като социално-прогресивни послания за женската еманципация и независимост и воайорски воаяжи до еротоманските кътчета на психиката, където се срещат и преплитат страстта по секса и фиксацията по физическото насилие.
Сексуалната субкултура, експлоатираща образи с красиви въоръжени дами е мотивирана от привидно парадоксалното и неестествено съвместяване на символите на женствеността и войнствеността.
Този противоречив културен брак на идеите за нежност, живот и плодородие с концепциите за смърт, сила и доминиране плаче за фройдистки ъгъл. От една страна въоръжената жена приема несвойствена роля на агресор и унищожител, но от друга запазва сексуалната си функция, оставяйки ни да се наслаждаваме на разголеното и тяло.
Ако приемем оръжията и особено куршумите като фалически символи лесно може да стигнем и до следващия интерпретационен пласт, в който мацката е потърсила в калашника сексуален заместител на съвременния, слаб и импотентен, бета-мъж, стерилизиран и пречупен от пацифизма, либерално-прогресивната идеология и консуматорската култура.
АК-47 е видян и припознат като екстремна вариация на вибратора - една по-съвършена машина за мастурбация и захранване на най-примордиалните инстинкти.
В истинския живот еротично-милитаристичната субкултура е подхранвана от истории за жени в армията - разкошните израелските войници от женски пол, а напоследък и смелите кюрдски жени, решени да се изправят срещу ислямските фанатици от ИД в Сирия и Ирак, докато много от мъжете им търсят комфорта на социалните помощи в Европа, Канада, Австралия и САЩ.
Иконографията на тази фетиш субкултура варира от евтини порнографски постановки до креативни и изобретателни решения, които възбуждат не само биологичните императиви, но стимулират рецепторите за изкуство.
На концептуално ниво тропата „въоръжени жени" е почти универсален резервоар за жанрово вдъхновение - от пост-апокалиптичния пънк на „Лудия Макс" през noir кода за femme fatale до футуристичния биомеханичен секс-шок на Гигер.
В края на деня, когато всичко е казано и направено, а гилзите си почиват в прахта, „мацките с оръжия" заслужават вашето внимание. Вижте ги.
Наистина ли отделих толкова време на това писание?!