Тим Щайнер има изключително сложна татуировка на гърба си, създадена от известен творец и продадена на германски колекционер на произведения на изкуството.
Когато Щайнер умре, кожата му ще бъде поставена в рамка - а дотогава той прекарва живота си, като седи в галерии със свалена риза.
"Произведението на изкуството се намира на гърба ми, аз съм само човекът, който го разнася наоколо," казва 40-годишният бивш мениджър на студио за татуировки от Цюрих.
Преди десетилетие тогавашната му приятелка среща белгийски художник на име Вим Делвоа, който се прочува със скандалните си творби, включващи татуиране на прасета.
Делвоа ѝ казва, че търси някой, който да се съгласи да бъде "живо платно" за новата му творба и я пита дали познава човек, който да се интересува от подобно предложение.
"Тя ме попита по телефона и й отговорих спонтанно: "Бих искал да го направя!'," разказва Щайнер.
Две години по-късно, след 40 часа татуиране, картината обхваща целия му гръб - Мадона, коронясана с череп в мексикански стил, с жълти лъчи, излизащи от нейния ореол.
Има още спускащи се лястовици, червени и сини рози, а в долната част на гърба на Щайнер две риби кои в китайски стил, яздени от деца, плуват край цветове на лотос. Художникът е подписал творбата си от дясната страна.
"За мен това е най-висша форма на изкуство," казва Щайнер.
Снимка: Вим Делвоа / www.wimdelvoye.be
"Татуистите са изключителни художници, които никога реално не са били приемани в света на съвременното изкуство. Рисуването върху платно е едно, но рисуването върху кожа с игла е нещо съвсем различно."
Творбата, наречена „TIM", е била продадена за 150 000 евро на германския колекционер на произведения на изкуството Рик Райнкинг през 2008 г., като Щайнер е получил една трета от сумата.
"Кожата ми вече принадлежи на Рик Райнкинг," коментира той. "Гърбът ми е платното, аз съм временната рамка."
Като част от споразумението, когато Щайнер умре, кожата от гърба му ще бъде одрана и поставена завинаги в рамка в личната арт-колекция на Райнкинг.
"Дефиницията за отвратителност е относителна", казва Щайнер на тези, които считат тази идея за зловеща.
"Това е стара концепция - в японската история на татуировки това се е правило многократно. Ако бъде рамкирана красиво и изглежда добре, не мисля, че е чак толкова лоша идея."
Този аспект на творбата обаче често провокира ожесточени дебати.
"Това всеки път се превръща в огромна тема за дискусии, и тези конфронтации с хората са много вълнуващи и интересни," разказва Щайнер.
"Хората или са много запалени по идеята, или казват, че тя отива твърде далеч - те са шокирани или твърдят, че така се нарушават правата на човека. Разсъждават с идеите за робство или проституция."
Като част от договора, Щайнер е задължен да позира с татуировката, като стои без риза в галерия, поне три пъти годишно.
Снимки: Вим Делвоа / www.wimdelvoye.be
Първата му изложба се е случила в Цюрих през юни 2006 - когато татуировката е била все още в процес на рисуване. При десетата годишнина миналата година той е участвал в най-дългата си изложба до момента, цяла година в Музея за старо и ново изкуство (MONA) в Хобарт, Тасмания, като е работил по пет часа дневно, шест дни в седмицата.
Всичко това приключва във вторник.
"Седете на бюрото си с увиснали във въздуха крака, с изправен гръб, хванали коленете си за 15 минути - трудно е," казва той.
"Аз го правих в продължение на 1500 часа. Това е най-крайното и безумно изживяване в живота ми.
"Това, което се променяше през дните, беше състоянието на съзнанието ми - понякога рай, понякога ад, винаги напълно фокусиран."
Единственото, което отделя Щайнер от посетителите в галерията, е линия на пода - линия, която в миналото някои от тях са пресичали.
"Докосвали са ме, издишали са в мен, викали са ми, бутали са ме и са ме плюли, често е пълен цирк," разказва той. "Но в това пътешествие не ме докоснаха нито веднъж - това е истинско чудо."
Когато хората се опитват да му говорят, той не помръдва, нито отговаря. "Много хора си мислят, че съм скулптура, и са доста шокирани, когато разберат, че всъщност съм жив човек," заявява той.
Щайнер обаче отхвърля твърденията, че това е пърформанс. "Ако името на Вим Делвоа не беше свързано с тази татуировка, тя не би имала художествена значимост," настоява той.
Част от замисъла на Делвоа обаче е бил да демонстрира разликата между картина на стената и "живо платно", което се променя с течение на времето.
"Мога да надебелея, да получа белези, изгаряния, всичко," коментира Щайнер. "Това е процесът на живота. Имал съм досега две операции на долната част на гърба."
Едно от удоволствията, свързани с работата в MONA, е било, че галерията е изцяло на негово разположение преди работното време.
"Да бъда сам там, със слушалки, като обикалям наоколо и правя разтягания, заобиколен от поразителни произведения на изкуството в тази мистична сграда, беше нещо сюрреалистично," споделя той.
Споделя, че смята да се върне отново там през ноември за шестмесечно позиране, след гостувания в Дания и Швейцария.
"Цялото това изживяване ме убеди, че за това съм създаден. Да седя върху подиуми", коментира Щайнер.