Не е лесно човек да стигне до проф. Вихра Миланова. Но ако успее, може да е сигурен, че ще получи това, от което има нужда: независимо дали става дума за психиатрична помощ, консултация или смислено интервю. Тя е сред най-ярките светила в медицината у нас, но в същото време е запазила земния си подход към хората. Още от първия контакт с нея, непосредствено става ясно, че в нея има някаква сърдечност и обич към човека, която толкова рядко успява да се съхрани в лекарите с богат опит.
Проф. Миланова е началник на клиниката по психиатрия в "Александровска болница", а работи в областта на медицината повече от 35 години. CV-то й е повече от впечатляващо, а най-запомнящо се е усещането от контакта с нея: усещане за спокойствие и надежда.
Същото, макар да звучи невероятно, се носи по коридорите на клиниката. С проф. Миланова минаваме през женското отделение, където, противно на представите на хората, няма нищо решетки на прозорците, нито пищящи жени, оковани за леглата си. Напротив. Пациентите се разхождат, видимо спокойни, в една цветна и уютна атмосфера.
Разбира се, това в никакъв случай не означава, че бихме пожелали на някого да отиде там като пациент. Но важното е, че клиниката по психиатрия в „Александровска“ се конфронтира със стереотипната концепция за „лудница“. И то много явно. По коридорите витае ведро настроение, а стаята за арт терапия е истински шарен кът, наситен с уют и светлина.
- Професор Миланова, разкажете ни за новия ви проект „Цветен ден“
- Това е един проект на нашата клиника в партньорство със сдружение „Цветен Ден“ и той е със социална насоченост. Целта му е да се подобри грижата за хора с тежки психични увреждания, каквито обикновено се обръщат към нас за лечение. Това са пациенти, чието остро състояние е овладяно, няма причина да седят в болницата и излизат навън. Там обаче те се озовават в един вакуум, в който твърде трудно могат да намерят своето място. Те са преминали лечение в клиниките по психиатрия или в дневния стационар и са готови да се впишат в обществото. Нашето внимание ще бъде насочено към въвеждане на нови методи и психосоциални услухи, които да подпомогнат социалната реинтеграция на тези хора и да превенират следващ пристъп или влошаване на тяхното състояние.
Искаме да върнем нашите вече бивши пациенти обратно в общността, по начин, по който да подпомогнем доброто им приемане там – това има значение и срещу т.нар. стигма.
- Стигмата към психично болните в България е много сериозна, нали?
- О, да. Но стигма към тях има навсякъде по света. Вижте, сега се чуват гласове и за Тръмп. В САЩ изборът на президент е свързан с такива процедури, дали той има психично разстройство, кандидатите за президенти минават през много детайлна цедка в това отношение. Това не е случайно.
- Онези, които лепят стигмата върху болните, вероятно считат, че са застраховани от подобни проблеми?
- Никой не е застрахован. При нас са идвали известни хора, можещи, но никой от тях след това не се е изправил и не е заявил публично, че е имал проблем. А това задълбочава проблема със стигматизирането. Психичните разстройства не са редки. Според някой в България те засягат 40% от населението, според други – 25%. Аз смятам, че истината е някъде по средата. Че поне 1/3 от българите са страдали, страдат или ще страдат от дадено психично разстройство в някакъв период от живота си. И в това няма нищо срамно.
- Как ще борим стигмата?
- В клиниката по психиатрия в „Александровска болница“ имам конкретни планове за реализиране на различни програми. Един от тях в „Цветният ден“, в който ще създаваме работа за болните: оформяне на засаждения с цветя, грижа за билки, храсти, пространства, в които те да полагат усилия и в същото време инициативите да привличат други хора. Ще акцентираме върху здравия ресурс на хората, върху възстановяването им чрез реализиране на творчески потенциал.
- Как обичайно попада един пациент при вас?
- По различни начини. Някои хора ги водят близките им, други идват с "Бърза помощ", а трети идват сами. Последните обикновено са постъпвали и преди, имат опит и познават заболяването си. Съответно предпочитат да постъпят при нас, отколкото на други места.
- Мислите ли, че психиатричната помощ в България е на европейско и световно ниво?
- Като помощ на момент, да. Имаме добри специалисти, овладяваме бързо различни състояния. Но по отношение на дългосрочната помощ имаме много сериозни проблеми. Един пациент постъпва при нас, подобрява се и след три, четири, до пет седмици, е време да си тръгне. Няма показания, които да го задържат при нас. В този момент добрият подход е пациентът да бъде насочен към комплексна услуга. Някои хора имат нужда да си вземат лекарствата определено време, добре е някой да наблюдава как им се отразяват медикаментите, има ли нужда да ги намалят, има ли необходимост от някаква корекция в терапията. Хората, които излизат оттук, имат нужда от среда, в която може специалист да им направи оценка на състоянието, дневни центрове, например. Каквито липсват.
- При вас идват доста доброволци. Каква е работата на един доброволец в клиниката по психиатрия?
- Имаме жена, която води йога класове на пациентите три пъти седмично, имаме учителка по английски, която ги обучава на доброволни начала, а освен това, болните могат да участват и в театрална трупа, отново ръководена от доброволци.
- Правят ли българите вече разлика между психиатър, психолог и психопат?
- Надявам се, че са започнали по-добре да разграничават нещата.
- А кога човек има нужда да отиде на психиатър?
- Има най-различни случаи. Психиатърът е лекар, той е човекът, който трябва да постави диагнозата, да направи оценката и да изпише медикаментозната терапия. Психологът може да помогне в диагностиката с методите на психодиагностиката и да помогне на пациента с психотерапия. При повечето психични заболявания, лечението е комплексно: медикаменти и психотерапевтичен подход.
- Но стигма има и върху медикаментите, особено тези в психиатричната сфера...
- Медикаментите със сигурност имат своето място. Те обърнаха представата за психиатрията. През последните десет години има голям бум на лекарства от съвсем ново поколение. Те нямат странични ефекти, взимат се лесно, еднократно, токсичната доза е друга, а не както преди. Имаме много бременни жени и родилки с история на психични заболявания, които спокойно се реализират като майки – нещо, което в миналото се случваше много трудно поради тежката вреда от старите медикаменти.
- Тоест не всичко може да се оправи само с психотерапия, нали така?
- Понякога острото състояние трябва да се овладее с медикаменти. След това може да се продължи с работа с психотерапевт, но при човек с тежки психотични симптоми, например в делир, няма как медикаментите да се избегнат.
- Много ли е страшно да отидеш на психиатър?
- Не. Съвременната психиатрия има много повече възможности, тя е значително по-хуманизирана. Дори бих казала, че комплексно гледаме болните по-добре от много други медицински дисциплини. Въпреки хроничното недофинансиране на университетските клиники и цялата болнична помощ.
Както професор Миланова казва по-горе, клиниката по психиатрия в партньорство със сдружение „Цветен Ден“, ще реализира специален проект. Неговата цел е да подобряване на грижата за психично болни лица чрез въвеждане на нови методи и психосоциални услуги, които ще подпомогнат насърчаването на социалната реинтеграция и превенция на отхвърлянето им.
Инициативата е част от проекта на Райфайзен банк „Избери, за да помогнеш“, която има за цел да насърчи проекти с идея и грижа за другите или природата. Ако искате да подкрепите проекта, може да прочетете повече и да гласувате за инициативата тук „Избери, за да помогнеш“.
