Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"По социализма го правехме по-добре". Дали?

Американска авторка твърди, че сексът преди е бил по-хубав Снимка: Getty Images
Американска авторка твърди, че сексът преди е бил по-хубав

Нова книга на американската антроположка от Университета в Пенсилвания Кристен Годси - "Защо жените правят по-хубав секс по време на социализъм" - излага смело и нестаднартно твърдение - в социалистическото минало жените са били по-удовлетворени от сексуалния си живот.

Годси винаги се е интересувала от живота и културата на Източна Европа и смята, че големите промени в края на 80-те години на миналия век са показателни за региона.

Тя дава пример с изследване от 1990-а година, според което преди падането на Берлинската стена жените от бившата Германска демократична република са изпитвали два пъти повече оргазми от жените на запад от Берлинската стена.

Според авторката драстичната разлика се дължи на социалната система от двете страни на Стената и как тя е структурирана. Ако обществото е изградено така, че да подкрепя жените, да не ги наказва за решението им да имат деца и не обезценява труда им, те са по-щастливи и правят по-хубав секс. Обясненията на Годси за връзката между интимния живот и социализма обаче са мъгляви и не толкова категорични, колкото е заглавието на книгата й.

В интервю за Vox писателката се чувства длъжна многократно да подчертава, че далеч не призовава за връщане на социалистическия строй и не иска да говори за борба между социализъм и капитализъм.

Идеята на антроположката тръгва от друга отправна точка - свободният пазар влияе непропорционално на хората, които са по-ангажирани с полагането на грижи за слабите членове на обществото (възрастните и най-вече децата). А и преди, и през 2018-а, казва Годси, това са най-вече жените.

Така те попадат в капан. От една страна жените са натоварени с отговорности, за които не получават трудово заплащане и стават зависими от партньорите си. Подобни връзки обикновено са неравностойни и не са в полза на жените, а дисбалансът няма как да не се отрази негативно и на сексуалния живот във връзката.

Междувременно според Годси обществото продължава да очаква от жените да са по-грижовни и отзивчиви и извън дома си заради патриархалните стереотипи. Клишетата за това каква по характер трябва да бъде една жена допълнително я затормозяват, влияят на психиката й и оттам - на сексуалността й.

Решението, по думите на авторката, не е да се върнем в Съветската ера.

Тя смята, че добрият секс не може да оправдае репресиите и авторитаризма.

Въпреки това е на мнение, че капиталистическото общество, в което липсват всякакви държавни регулации, води именно до описания по-горе затворен кръг от дискриминация над жените. С други думи, писателката мисли, че ако има повече регулации в полза на жените, в крайна сметка сексът в обществото ще бъде по-задоволителен.

Годси дава за пример държави със силна социална политика като Норвегия, Канада и Австралия, където се работи съзнателно в посока подобряване живота на жените и елиминиране на неравноправието. Според нея е напълно приемливо правителството да се намеси в частния бизнес като го задължи да изплаща отпуск по майчинство, да пази работното място на младата майка и други подобни политики.

Защо тогава заглавието на книгата е такова и дали не е, само за да привлече внимание и коменари?

Като основа Готсби използва няколко изследвания, проведени в Източна Германия в сравнение със Западна Германия, както и в Полша и Чехословакия. Информацията доколко сексуалният живот на жените в тези държави е можел да бъде наречен по-задоволителен, е субективна, но все пак дава някаква отправна точка на авторката.

В тези общества жената е имала зад гърба си социална система, която е насърчавала както раждаемостта, така и равната подялба на труда между мъжа и жената. Това кара Годси да смята, че спокойствието на жената, осигурено й от обществото, е водело до по-добър секс.

А в момента, твърди писателката, капитализмът моделира не само пазара на труда, но започва да моделира и човешките емоции. Оттам страда не само интимният живот, но и социалният. Мнението на Готсби е, че в страни, в които жената има финансова независимост, осигурена от държавата, ситуацията е различна.

Посланието е ясно - нерегулираният капитализъм е вреден за жените, а социализмът (в американското разбиране за тази идея) носи някои идеи, които да взаимстваме за тяхно добро.

Тя дава пример с Източна Германия преди 1989-а, където на майките са предоставяни дрехи, основни хранителни продукти и безплатни грижи за децата. След падането на Берлинската стена изведнъж раждаемостта спада със 60 на сто.

Колкото и примери обаче да дава Годси, идеята, че сексът по време на социализъм е бил по-добър, е много трудно доказуема. Върху сексуалността влияят много други фактори извън икономическите. Единственото наистина вярно нещо в твърденията й е, че в общества с по-високо полово равноправие, жените споделят, че се чувстват по-удовлетворени сексуално.

Нарочно или не, авторката избира много точен момент, в който да издаде книгата "Защо жените правят по-хубав секс по време на социализъм". Редица държави искат да повишат нивата на раждаемостта, но не уцелват правилната формула за целта.

Политики като осигурено от държавата образование и здравеопазване, социални придобивки и държавни регулации в полза на жените звучат като примамлив начин жените да бъдат стимулирани да правят повече секс и повече деца.

Само се чудим как 29 години след разпада на Източния блок никой не иска да пробва отново...

   

Най-четените