Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Барби може да бъде всичко, не я съдете

Тя е като празна скица, върху която да се надгражда Снимка: Pixabay
Тя е като празна скица, върху която да се надгражда

Много майки, притеснени за психиката на дъщерите си, не им позволяват да си играят с куклата Барби. Вярно е и че забраната обикновено трае до някое посещение при баба, която се поддава на мрънкането и натиска и купува мечтаната играчка.

Следват седмици на шиене на кукленски дрешки и трупане на аксесоари, достойни да запълнят истински магазин за дрехи.

С други думи - не е трудно да разберем защо майките са склонни да забранят куклата в дома си.

Ужасяваща е идеята малките момиченца да идеализират готовите за високи токчета крака, синтетичната руса коса и оформените, конусовидни гърди на Барби, чиито пропорции са преувеличени до такива на секскукла. Барби е по-скоро олицетворение на фетиша по нереално тясната талия, отколкото образец за женственост.

Само че това е гледната точка на възрастните. Почти никое малко дете не разсъждава по този начин. Широкоразпространено е схващането, че игрите с Барби с нейните нереалистични пропорции вредят на самочувствието на момичетата. И затова през 2016-а от "Мател" представят Барби с различни форми в отговор на клиентските изисквания (въпреки че дори и закръглената Барби си е по-скоро слаба).

Реалните ефекти на куклата върху разбиранията на момичетата обаче са слабо проучени и неубедително представени. Най-общо казано, оказва се, че колкото по-голямо е момичето, толкова е по-вероятно да е недоволно от тялото си. Само че това е резултат от западните стереотипи за красота, от които Барби е съвсем малка част.

Трудно е да се посочи каква част от естетиката на куклата се асимилира от играещите си с нея.

В часовете, през които децата се занимават да й правят прически и да я преобличат, малко от тях всъщност си пожелават да изглеждат като нея. Вместо това повечето се сравняват с другите деца, особено тези от същия пол, както и разбира се с жените по телевизията, киното и списанията.

Идеята, че малките момичета са обсебени от вида на една кукла, всъщност подценява силата на ума им. Според това схващане те не могат да направят разлика между телата си от плът и кръв, които скачат, катерят се и карат колело, и това да си играеш с пластмасова кукла. Едно 10-годишно дете съвсем не разсъждава толкова елементарно.

А и се пренебрегва фактът, че Барби представлява празна чернова за момичешките амбиции и стремежи. През 60-те тя е представяна като "тийнейджърка модел", но през годините е била и астронавт, ветеринар, пчелар, домакиня. В зависимост от това за кое точно Барби говорите, тя може да бъде всичко - от богата млада поп звезда до трудеща се жена.

Тя е носила сари, африкански пръстени за шията, кимоно.

Куклата няма точно определена възраст, а вече - и раса. И тази липса на конкретни рамки е най-страхотното нещо в нея. Да, купищата й аксесоари само насърчават консуматорската култура. Да, фигурата й е доказателство за манията по стройните форми на женското тяло. Но липсата на специфики също така прави Барби отворена към интерпретации и фантазии за различни начини на живот.

Тя е двигател на момичешкото въображение. Може да носи както бална рокля, така и работен гащеризон. Кара розов скутер или боклукчийски камион. В България най-евтините варианти струват около 20-30 лева. За сравнение, други марки кукли могат да достигнат и да надхвърлят цена от 100 лева и то без аксесоарите към тях.

Единственото нещо, което Барби никога не е била, е майка. Има един ужасяващ опит за бременна кукла, която обаче бързо е изтеглена от пазара заради критиките. Барби е в странно, но страхотно безвремие - тя винаги може да бъде взета за тийнейджърка, въпреки че много от вариантите й намекват, че тя е възрастна жена с кариера.

Може това да ви изглежда незначително, но далеч не е така.

Много други детски играчки, особено момичешки, са ориентирани към майчинството. За някои от тях децата дори се чувстват виновни, че не им обръщат достатъчно внимание, не ги хранят по часовник и не ги слагат да спят в точния час.

При Барби няма такова нещо - тя може да се грижи сама за себе си. Момичетата даже си съчиняват разкази - къде живее, какво прави в момента, какво работи.

Затова притесненията на майките да донесат вкъщи Барби са разбираеми, но куклата далеч не причинява щетите, в които я обвиняват. За някои тя е омразен символ на стереотипите за момичетата, но всъщност е машина за фантазии за неограничени възможности в живота на възрастните.

Най-четените