Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да постя или да не постя?

"Не мое да муаш по един леб на ден и да чекаш да се фталиш", вика ми леля Ванче Снимка: iStock
"Не мое да муаш по един леб на ден и да чекаш да се фталиш", вика ми леля Ванче

На фона на далеч по-актуални в момента въпроси като "Да се изкихам ли, или да не се изкихам в автобуса?" и "Да се обадя ли на Бърза помощ заради отрязана с банциг ръка, или не, понеже Катя Сунгарска каза да не занимаваме екипите им с глупости?", този в заглавието звучи направо обидно прозаично.

Въпреки че човекът, който днес беше попитал в един Фейсбук форум дали, преди да говорим за Амбър Хърд и Илон Мъск, сме помислили да приемем Исус в сърцето си, едва ли ще се съгласи, че нещо, свързано с религиозните традиции, е прозаично!

Факт е обаче, че със или без Исус в сърцето много малко хора могат да устискат 40 дни без баничка със сирене за закуска и резенче шпек между две филии хляб.

Коледният пост, както е според канона, не се отнася само до това, което си слагаш в устата, но и това, което си слагаш на сърцето. Постът е изпитание и за тялото, и за душата. Затова е и толкова трудно дори за най-последователния и отдаден на вярата и традициите християнин да избута до Коледа.

Без ребра на скара може, но без аперитиви и дижестиви, без секс и без хейт в социалните медии, без лоши помисли и без пожелаване "жената и осела" на ближния животът днес просто би бил една непоносима тегоба.

Наказание без таблет и телефон за изкарана двойка. Средновековен роман от Умберто Еко. "Изкуплението Шоушенк", само че без Тим Робинс и Морган Фрийман. Един затвор без надежда, но с мечта за дюнер.

Така че, питаш се ти, който никога не си го правил преди, заслужава ли си да се подлагаш на 40-дневен пост и молитва и ако да, какво да очакваш, че ще преживееш.

Ден 1 на Коледните пости

Понеже съм аматьорка в тия неща, назначавам леля Ванче за личен треньор по постене. Купувам си и религиозен календар, макар че годината е вече към края си. Нищо де, все за нещо ще ми свърши работа - може да си отбелязвам цикъла, например.

Предната вечер, на Коледни Заговезни (както разбирам, че се казва празникът от новозакупеното календарче) много предвидливо се натъпках с три кюфтета с гарнитура кебапчета и пържени картофи със сирене, за да ми държи сито поне няколко дни.

Започва се. Няма връщане назад. Следващите 40 дни ще са дни на смирение, молитви за пречистване от греховете, покаяние и въздържание от страсти и пороци. И от всичките ми любими храни.

Ден 2

Леля Ванче ме предупреди, че през първата седмица ще е най-тежко. А, да, и че е забранено да сключвам брак до Въведение Богородично. Женитбата по принцип не ми е приоритет, така че пропуснах тази информация между ушите си.

За сметка на това обаче доста се шокирах като разбрах, че ограниченията в храната през тези първи седем дни са направо нечовешки. Хубаво, няма да ям риба, а може ли поне панирани калмари, че много са ми любими?

Леля Ванче се намръщва: "Не ги знам какви са тея калмари, яда̀т ли се, пият ли се, ама сметам, че не." И ми се скарва, че или ще го правя "както си требва", или да й се "мана от главата".

Ден 8 (за мен реално първи)

Искам да ме разберете правилно и да ми влезете в положението. Просто нямаше как да издържа цяла седмица, без да слагам олио и зехтин на нищо, както е според канона. Затова реших да прескоча седмицата с драконовските забрани и да започна от чист понеделник. Тоест, от днес.

Ден 9

Първите 24 часа минаха повече от добре. Изобщо не се чувствам постоянно гладна, както ме предупредиха други, които не карат като мен постите за първи път. Изпълнена съм с ентусиазъм и надежда за безсмъртната си душа.

Вече си представям колко одухотворена и, дай Боже, олекнала поне с 10 килограма ще бъда след един месец.

Ден 12

Мислех, че няма да ми писне да ям салата с цвекло, варени картофи и филии с тахан, но днес към обяд установих, че всъщност доста ми е писнало. И си поръчах суши. От това по-постно и по-здравословно здраве му кажи - все пак става въпрос за храна с големината на коктейлни хапки, увити в кори от водорасли!

Доставчикът е на вратата. "Поръчали сте един голям сет урамаки за 32,90?" Да, да, дай го насам, нетърпеливо дърпам пакета от ръцете му. Устните ми се оформят да извикат "Ура!", но когато лапвам първото парче, "Ура!" става "Ужас!"

Прекарвам следващите 15 минути в щателно разфасоване на урамакито, понеже се оказва, че в пълнежа има сирене "Филаделфия". Нищо де, какво толкова - сега имам декомпозирано суши, което мога да си ям с лъжица.

Ден 15

Боже мой! Отслабнала съм с кило и половина! Ми то постът ще се окаже по-добър от която и да е диета, изпробвана досега.

Подозирам, че тази редукция на телесната ми маса се дължи най-вече на факта, че понеже редувам за вечеря задушено брюкселско зеле и грах плакия, сутрин престоят в тоалетната минава много по-продуктивно отпреди. 

Ден 20

Толкова ми се хапва нещо сладко (което НЕ Е круша!), че ако бях една безскрупулна жена, щях да се затичам към онова детенце на пейката и в движение да грабна кроасана от ръката му.

Нека после ме гони дебелата му майка, ако може. Самоконтролът обаче е много важен за извеждане на мисията до успешен край. Това не ми го е казала леля Ванче. Гледала съм "Замръзналото кралство" и се възхищавам на Елза, задето се опитва да контролира суперсилата си.

Ден 22

Още от първия ден на поста изпитвам огромни затруднения при пазаруването в супера.

Ако закупуването на продукти обикновено ми отнема 20 минути, сега имам чувството, че изкарвам една цяла бременност, само докато чета етикетите на разни бурканчета, за да се уверя, че не съдържат някоя сатанинска съставка, неодобрена от Светия синод, като цвцвик или яйца на прах.

В крайна сметка си купувам 8 кг сезонни зеленчуци (и, уви, пак круши), които смятам да сготвя по най-разнообразни, питателни и религиозно-съобразни начини.

Направо си се възхищавам за това колко отговорно и дисциплинирано спазвам поста! Е, вечер изпивам по една бутилка вино, но хората са казали, че прекаленият светец и Богу не е драг.

Ден 26

Свършиха ми рецептите, фантазията и търпението и затова спирам да готвя разнообразни, питателни и религиозо-съобразни манджи.

Цял ден съм на солети. Все пак гледам да са два различни вида - тези със сусам ги хрускам за основно, а другите, обикновените, за десерт.

Ден 29

Питах леля Ванче дали по време на пост става да правя секс с един колега. Не че съм чак толкова загоряла, в никакъв случай - даже изобщо не ми липсва плътската любов, защото като мисля по цял ден и цяла нощ какво да НЕ ям, просто не ми остава време да задоволявам някои телесни нужди.

Обаче колегата е много настоятелен, а и е най-сексапилният в IT отдела, така че не ми се иска да пропусна отдалата ми се възможност и да го оставя в лапите на счетоводителката-нимфоманка.

Но... щом леля казва, че не може, значи не може. Написвам, не, с нокти изтръгвам от сърцето си следния есемес: "Андрей, може ли да отложим за 25-ти другия месец? Аз в момента..." Спирам се и се чудя дали да завърша изречението с "постя" или с "имам Ковид."

Ден 30, 30, 30, 30, 30

Да му се не види, много съм напрегната и докато се возя в метрото, не мога да престана да зяпам мъжете в областта под колана. Трябваше да питам леля Ванче, докато още бяхме на темата вчера, дали поне може да се самозадоволявам.

Ще проверя в интернет какво пише по въпроса. Написвам в Google: "Разрешена ли е мастурбацията по време на религиозен пост?"

Статиите, които излизат, не са особено обнадеждаващи. Един турски имам, например, твърди, че "ако мастурбирате, в задргорбния живот ръцете ви ще забременеят." Но човекът е мюсюлманин и затова, предполагам, това не се отнася за мен. Отдъхвам си, но за кратко.

В един пост от 2008 г. се казва, че "на Никулден се разрешава риба", което много ме радва, понеже ми се ще да хапна една пъстърва на скара, но също и че "мастурбирането се смята за грях по всяко време." По всяко време! Няма си що, сега го загазих.

Ден 33

Остава една седмица до края на доброволното ми обричане на целодневно гладуване и въздържание от секс. Би ми се искало да кажа, че за да продължа, ме крепи единствено вярата, но това не е вярно. Крепи ме инатът.

Тази нощ сънувах, че съм участник в "Hell's Kitchen" и шеф Ангелов ме кара за наказание да изям един недопечен в конвектомата до мидиъм реър телешки стек.

Като се събудих, плаках със сълзи няколко минути в леглото.

Ден 36

Вместо да отслабна още, съм наддала три килограма! "Ами, не мое да муаш по един леб на ден и да чекаш да се фталиш", вика ми леля Ванче и ме гледа осъдително.

Еми, така или иначе съм дебела, затова решавам да го карам през просото и си поръчвам любимата пица, семеен размер. Понеже обаче все още ми е останало някаква състезателна злоба, казвам да не й слагат моцарела и чоризо, но за сметка на това да й добавят броколи и повече маслини.

Егати, по-добре да си бях намазала филия с лютеница. И да й набуча един варен брокол отгоре.

Ден 40 (Бъдни вечер)

Късметчето се пада у по-малкия ми брат. Когато изрови паричката от своето парче от питката, замръзна и ме погледна уплашено. Сигурно защото го беше страх, че и сега, както се е случвало по времето, когато бяхме малки, ще го набия и ще му взема стотинката.

Няма, няма, галя го аз по главата, спокойно. Не му завиждам за богатствата, които ще придобие през следващата година, напротив - даже се радвам за него. Като спазвах стриктно коледния пост, успях да израстна духовно (макар и да не се смалих телесно!), което, предполагам, ме направи по-добър човек, ergo по-добра сестра.

Ден 41 (Коледа)

Леля Ванче ме беше предупредила, че след строг пост е важно да се захраня постепенно, за да не ми стане лошо на стомаха. Аз обаче напълно съзнателно пренебрегвам съвета й и по време на коледния обяд поглъщам половин пуйка с кисело зеле, четири ракии и четири парчета обредна погача, като не си правя труда дори да махна елховите клонки, с които е украсена.

Заключвам се с брат ми в тоалетната и го заплашвам, че ако не ми предаде доброволно късметлийската си стотинка от вчерашната питка, ще кажа на нашите, че гаджето му се казва Калоян. После пускам есемес на Андрей, готиния колега.

Пожелавам му "Честита Коледа", както си му е редът, и между другото го питам кога ще се видим за обещания секс.

Ако още се чудите дали да постите, или да не постите тази година, ще ви кажа следното. Не е нито лесно, нито трудно. Важното е да имате една леля Ванче под ръка и положението ще е "venceremos".

Най-четените