Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Стигнал си до бърнаут? Да зарежеш всичко няма да помогне

Стигнал си до бърнаут? Да зарежеш всичко няма да помогне Снимка: iStock

В началото на 2019 г. журналистът Ан Хелън Питърсън пише статия в Buzzfeed, която впоследствие става доста "вайръл". В нея тя казва, че изпитва съчувствие към милениалите, и че се сблъсква най-вече с едно тяхно оплакване: те са нещастни да бъдат "възрастни".

Това обаче не е толкова просто и повърхностно, колкото звучи. Напротив - усещането е комплексно и е свързано пряко с друго широко експлоатирано понятие: бърнаут.

Доста учени, които изследват въпроса, стискат ръцете си относно някои причини зад него: работохолизмът в съвременното общество погрешно се е превърнал в синоним на "производителност и стойност", а смартфон културата създава ситуация, в която трябва непрекъснато да си на разположение, без значение от времето и мястото.

Настоящата криза пък допълнително налива масло в огъня. Според проучване, проведено от професионалната мрежа Blind сред 2500 служители от 30-те най-големи американски технологични компании, 68% от тях чувстват бърнаут, откакто работят вкъщи.

67% от тях пък споделят, че не успяват да намерят време за дейности, които иначе биха предотвратили прегарянето, като например упражнения, вечеря или екскурзия.

Според Кристина Маслач от Калифорнийския университет и Майкъл Лайтър от Сейнт Мери прекомерната работа и липсата на човешки ресурс са основни фактори, които допринасят за прегарянето.

"Важно е да идентифицираме и анализираме критичните компоненти на "лошите" ситуации, в които много добри хора функционират", казва Маслач. "Представете си, че изследвате краставици, за да разберете защо са се превърнали в кисели краставички, без обаче да анализирате соса, в който са били потопени".

Преди по-малко от десетилетие бърнаутът - вид хроничен стрес, който оставя хората физически и емоционално изтощени - беше неясна психологическа концепция, по-често срещана в академичните статии, отколкото в новините. През последните години обаче това състояние стана тревожно често срещано (и признато като проблем дори от СЗО).

И тук идва един важен въпрос: какъв е начинът да излезем от него и изисква ли то наистина радикални промени?

Много истории за възстановяването от бърнаут включват "аха" момент на осъзнаване, след които човекът изведнъж прави обратен завой, напуска работа, започва да пътешества, прекратява връзка или намира ново хоби, което го обсебва.

Според Стела Салминен от финландския университет в Юсяскюла, която е автор на няколко книги по въпроса, това всъщност не е разковничето, пише Би Би Си.

Драматичните промени в живота може да са от полза за някои хора, но според изследването на Салминен има друг фактор, който обединява всички възстановили се: осъзнаването, че всъщност контролът е техен.

За да стигне до него, тя анализира 12 различни случая на бърнаут, стигнали до терапия и работа със специалист.

Онези, които твърдят, че са се възстановили успешно, споделят едно и също нещо: в даден момент те са осъзнали, че са отговорни за собственото си благосъстояние.

Това включва в себе си и инициативността към промени: така например те са подобрили навиците си по отношение на съня, пряко свързан с нивата на стрес, и са очертали ясни граници между работното и свободното си време, което стои в основата на това хората да се чувстват зле, когато работят от вкъщи.

Единият начин да постигнете промяна е чрез някакъв тип когнитивна терапия, а другия - през опита да контролирате първо останалите аспекти на живота си, преди да пристъпите към професионалния. Това означава например да опитвате различни хобита и да осъзнаете, че ако нещо не ви харесва, можете да го промените.

И въпреки това обаче, ако акцентът е поставен само върху грижата за себе си и личната нагласа, то посланието към служителите е подвеждащо: вие сте виновни сами за своя бърнаут. Нещо, което не е вярно, когато работодателите имат неразумни изисквания.

"Нуждаем се от някои индивидуални промени в нагласата, но това не е достатъчно, защото бърнаутът не е единствено проблем на индивида. Сам по себе си той е професионално разстройство", казва Салминен.

По нейни думи не би имало никакво значение какви са нагласите на човека, ако всъщност няма промени в работната му среда и ако върху него се стоварва огромно количество работа.

Ето защо няма как хроничният стрес да не се връща, ако промените не са и външни.

Това е и причината първата стъпка за правилното "лечение" да е разговор с мениджъра или шефа, от когото зависят определени промени в работата ви.

Ако това не проработи, решението може би е смяна на работата. Ако обаче се сблъскате със същите проблеми и на новото място, значи може би трябва да помислите по-сериозно върху професията си.

"Някои работни места и управленски култури не позволяват възстановяване", казва Салминен. "Може да липсва желание за промяна на нещата или липса на способност това да се направи. В някои случаи подобни проблеми могат да бъдат пандемични за цели отрасли", казва тя.

Въпреки всичко това, важен фактор за възстановяването от прегаряне се оказва и здравословният личен живот.

Според изследването разводът например често е предвестник на бърнаута. Проучване с 1856 наскоро разведени датчани посочва, че както мъжете, така и жените, които нямат нов партньор, изпитват озлобление и са предразположени към прегаряне.

"Намирането на подкрепа изглежда е първата стъпка към възстановяването", казва Салминен. "Може да идва от много различни места - професионални здравни грижи, като лекар или психолог, подкрепа от членове на семейството или от колеги."

Преди всичко обаче човек трябва да признае, че е изпаднал в подобно състояние, за да допусне помощ.

Ако пък в крайна сметка нищо от тези неща не сработи, винаги можете да зарежете всичко и да опитате да станете директор на водопад.

Тагове: бърнаут

Най-четените