Ако бяхте казали, че страдате от "прегряване" (burnout) в началото на 70-те години, вероятно щяха да ви изгледат с повдигнати от учудване вежди.
По това време понятието се използва неофициално за описание на страничните ефекти, които силно пристрастените наркомани изпитват - общо притъпяване на психичните възприятия, например, което е типично за доста от крайно дивите купонджии.
Но когато през 1974 г. в Ню Йорк германо-американският психолог Херберт Фройденбергер за първи път описва проблема на прегаряне, той не мисли за наркоманите.
Фройденбергер работи в клиника за пристрастени, в която има и много доброволци, които помагат на лечебното заведение.
Психологът изследва именно тях и установява, че те страдат, но по друг начин - работата им е натоварена и мнозина започват да се чувстват демотивирани и емоционално изчерпани. Въпреки че някога са смятали работата си за удовлетворяваща, вече са станали цинични и депресирани.
Постепенно започват да не отделят на пациентите си вниманието, което заслужават. Фройденбергер дефинира това притеснително ново състояние като форма на изтощение, която се дължи на продължителен извънреден труд, и заимства понятието "прегаряне", за да го опише по-точно.
Популярността на понятието нараства и сега "прегарянето" се смята за глобален феномен.
Въпреки че статистиките за разпространението конкретно на бърнаута са трудни за намиране, само във Великобритания 595 хил. души казват, че страдат от стрес на работното място през 2018 г. По данни на Евростат 40 на сто от изгубените работни дни в България се дължат на стрес на работното място.
Спортистите го изживяват, YouTube звездите - също. Както и предприемачите. Самият Фройденбергер в крайна сметка го изживява. В края на миналия месец Световната здравна организация (СЗО) оповести, че този актуален проблем ще бъде признат в последната Международна квалификация на заболяванията. Там той ще се описва като синдром, който възниква в резултат на хроничен стрес на работното място и който не е бил успешно овладян.
Според СЗО прегарянето има три елемента - усещане за изтощение, психична дистанцираност от работата и по-слаба производителност на труда на работното място. Но да чакате, докато напълно прегорите, за да направите нещо по въпроса - това не помага особено. Не бихте чакали да стане твърде късно, за да започнете да лекувате което и да е друго заболяване, нали?
Как обаче можете да определите дали вече сте почти изпаднали в прегаряне?
Много от признаците и симптомите на ранната фаза на бърнаут са много подобни на депресията, казва Сьобан Мъри, психотерапевт в Дъблин. Той е автор на книга за прегарянето, озаглавена "The Burnout Solution". Мъри препоръчва да следите за нарастващи прояви на лоши навици като повишена консумация на алкохол и сладко, за да изръджите до края на деня.
Друг признак е силната умора - дори и да спите добре, към 10 сутринта вече броите часовете до лягането вечер.
В момента, в който започнете да се чувствате по този начин, Мъри съветва да посетите личния си лекар и да споделите оплакванията си.
Още повече, че депресията и ранната фаза на прегаряне са много сходни. И колкото и да цари ентусиазъм напоследък, че прегарянето най-после е признато като медицинско състояние, всъщност не е - то все още се класифицира като професионален и трудов феномен. Важното е да получите помощ от професионален лекар, който може да разграничи двете състояние.
Въпреки че има много варианти за лечение на депресията, прегарянето най-често се преодолява най-добре чрез промени в начина на живот.
Как да прецените дали наистина сте на ръба на прегарянето, или просто имате тежък месец?
Мъри обяснява, че стресът всъщност е много важен и тревожността е това, което ни мотивира да постигаме добри резултати. Но когато постоянно сме изложени на стрес и тревожност, когато не разпускаме, това започва да прераства в прегаряне.
Да вземем например мащабен проект, върху който работите. Нормално е да изпитвате прилив на адреналин, когато мислите за него, и вероятно той ви държи буден нощем. Но Мъри отбелязва, че ако все пак се чувствате неспокойни и след края на проекта, време е да се замислите дали не сте изложени на риск от прегаряне. И този риск постепенно нараства.
Друг класически признак, че наближава прегарянето, е цинизмът - усещането, че работата ви не е особено стойностна, избягването на социални ангажименти и по-голямата податливост на разочарование.
Някой, който е на ръба, вероятно ще започне да изпитва притъпяване на емоциите или психична дистанцираност. Човек се чувства така, сякаш вече няма капацитета да се ангажира толкова с обикновените, ежедневни неща.
Мъри също така препоръчва да следите за окончателния показателен симптом за прегаряне - непоколебимото усещане, че качеството на работата ви започва да спада.
Хората казват "Но това не съм аз, аз не съм такъв, обикновено не правя това!". Но ако са в състояние на физическа изчерпаност, те не са с нормалните си възможности.
Ако това изглежда не твърде научно издържано, вижте бърнаут теста на Маслах, който цели да измери степента на прегаряне. Най-масово се отчитат неща като изтощение, цинизъм и това доколко добре се чувствате на работното си място. За първи път тестът е публикуван през 1981 г. и оттогава е цитиран стотици пъти в изследвания.
Но какво следва, ако установите, че сте пред прегаряне?
Единственият начин да спрете прегарянето и да се отървете от него завинаги е да изкорените причините за него. Разберете какво в живота ви може да се премахне временно или за постоянно. Може да е липса на достатъчно сън например, за да се възстановите от физическите симптоми на прегарянето.
Мъри има програма от три стъпки, която включва определяне защо има разминаване между това какво човек може да предложи и какво изпитва, когато от него се очаква да даде. Понякога изпитваме потребността да сме прекалено перфектни или изпитваме "синдрома на самозванеца", при който смятаме, че се налага да работим много усърдно, за да прикрием факта, че не сме толкова добри.
Понякога обаче проблемът е в самата работна среда.
Според изследване на Gallup от 2018 г. сред 7500 американски служители прегарянето произлиза от несправедливо отношение на работното място, неконтролируемо натоварване и липса на яснота какво включват задълженията. Служителите също така са стресирани от липсата на подкрепа от техния мениджър и прекалено нереалистичните срокове.
Друг проблем може да е, че ценностите на компанията дълбоко противоречат на ценностната система на самия човек. Това поражда усещане за напрежение и дисонанс. В някои случаи хората решават проблема като се заемат с нещо, което им носи удовлетворение извън работното място, но много често решават да направят по-радикална промяна от рода на смяна на работното място и дори нова професия.
Каквато и да е причината за вашето прегаряне, основният съвет на Мъри е да се отнасяте с разбиране със себе си.
Според опита на Мъри основен двигател за епидемията на прегаряния е сегашната култура да искаш всичко.
Често просто не е възможно да имаш пълноценен социален живот и да реализираш успешно голям проект.
От критично значение е да приоритизирате и да не очаквате твърде много от себе си; когато другите изглеждат като перфектни шефове, родители, фитнес идоли и приятели едновременно, те вероятно ни подвеждат - или поне получават доста помощ.
Ако чувствате, че сте близо до това да се присъедините към бърнаут клуба, направете стъпка настрана, разберете какво не е както трябва и потърсете ново начало.
