Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Промъкна се в Токио като олимпиец, за да избяга от мизерията, но сега близките му молят властите да го освободят

Джулиус Секитолеко не успя да се укрие в Токио и беше върнат в Уганда, където полицията го държи в ареста Снимка: Getty Images
Джулиус Секитолеко не успя да се укрие в Токио и беше върнат в Уганда, където полицията го държи в ареста

Това е историята на спортиста, който отиде на Олимпийските игри без да се е класирал за тях - и който преследва не спортни постижения, а мечтата си за по-добър живот.

В дните преди началото на Олимпиадата в Токио, впечатление направи случаят на един щангист от Уганда, който изчезна някъде из японската столица, но по-късно беше открит, за да стане известна на целия свят нелеката му съдба.

20-годишният Джулиус Секитолеко избяга от лагера на страната си в опит да се укрие в Япония, но беше депортиран миналата седмица и беше арестуван от властите, когато се върна в родината.

Все още не е ясно защо въобще той е бил в лагера на Уганда за Токио 2020, тъй като не е имал необходимите резултати, с които да се класира за състезанията.

Секитолеко се е завърнал в петък и оттогава е задържан без конкретни обвинения, твърдят заелите се със защитата му адвокати.

Групи за защита на човешките права редовно обвиняват правителството на дългогодишния президент на Уганда Йовери Мусевени, че арестува хора без основания - както и че ги задържа за дълъг период от време, без да им дава възможност за честни съдебни дела. 

Говорителят на полицията в Уганда Чарлс Туайн обаче разясни, че се разследва предполагаема измама с превозването на щангиста до Япония при пълното знание, че той не се е класирал за Олимпиадата.

"Сега фундаменталният въпрос е: бил ли е той част от измама в ролята на конспиратор?", запита Туайн.

Но историята на Джулиус Секитолеко поставя още немалко въпроси.

Спортистът се състезава в категории до 56 и 57 кг, до момента е представял Уганда на международни турнири в Кения, Мароко и Австралия и има няколко медала. Но е поддържал форма при ужасни условия и при отчайваща бедност.

Жената до него Дезире Нампееуо е бременна и разкрива, че Джулиус спи на пода и просто не може да се храни достатъчно за професионален спортист.

Той е виждал Токио 2020 като голяма възможност за себе си и когато е разбрал, че няма да успее да се класира, дори обмислял самоубийство.

Майката на щангиста беглец Джулиет Налуада се чуди защо синът ѝ в момента "гние в полицейска килия заедно с крадци, наркомани и всякакви други престъпници".

Според нея, единствената му грешка е, че след като е научил, че няма да участва на Олимпиадата е отишъл да си търси работа, с която да издържа бременната си жена.

Секитолеко дори е оставил бележка, в която е разяснил какво смята да прави.

Джулиет Налуада разказва, че е взимала пари назаем, за да купува храна и медикаменти и да поддържа тренировъчния режим на Джулиус, както и да лекува контузиите му. "Сега това явно няма никаква стойност, защото той е третиран като престъпник", допълва майката.

Дезире Нампееуо споделя, че когато го е срещнала миналата година, е видяла "човек, който се бори да свърже двата края. Той нямаше нищо, освен гордостта, че е представял Уганда няколко пъти в други страни".

Само преди няколко месеца Секитолеко е спечелил бронзов медал на Африканското първенство по вдигане на тежести в Найроби, но майка му се оплаква, че държавна подкрепа за спортистите липсва.

"Разочарована съм от правителството, защото се интересуват само от спортистите, които като се върнат отнякъде са спечелили някакви медали. На останалите им дават храна само в дни на състезания", обяснява тя.

За един щангист храненето е от първостепенна важност, но финансовото състояние на семейството е такова, че за Секитолеко храната никога не достига.

Докато е тренирал, за да се бори за олимпийска квота, Джулиус е взимал пари назаем за хранителни добавки. 

А когато неговият хазяин научил, че той е изчезнал в Япония, изгонил Дезире от наетия от двойката апартамент, защото не са си плащали наема вече четвърти месец.

Всъщност за Уганда бягството на спортисти не е нищо ново.

Преди три години за Игрите на добра воля в Австралия, страната изпрати най-многобройния отбор в своята история, но петима от участниците просто изчезнаха и повече нищо не се чу за тях.

Миналия месец пък ръгбистът Джеймс Одонг се изпари от хотела на отбора в Монако.

В Уганда е известно и че множество спортисти като Секитолеко се трудят за медали, за които обаче не получават никакви парични премии.

Такъв е случаят с боксьорката Хелън Балеке, взела бронз на Африканските игри в Мароко преди две години. Успехът с нищо не е променил живота ѝ и тя живее в бедняшкия квартал Катанга в столицата Кампала.

През март Балеке разказа, че работи като шивачка, за да се издържа, но шивашките ѝ машини са били конфискувани от нейния хазяин заради невъзможността ѝ да си плаща наема.

Опитът на Секитолеко да избяга от мизерията срещна симпатията на мнозина и в Twitter набра популярност хаштагът #StandWithSsekitoleko в негова подкрепа.

Хенри Тумукунде, един от кандидатите за президент от изборите през януари, изрази мнение, че щангистът заслужава да получи "втори шанс".

Дезире също се надява нейният мъж да бъде помилван от властите - и при положение, че светът наблюдава развитието на случая, може и да има надежда това да се случи.

Най-четените