Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Сестра ми изкрещя: "Оставяй ме и бягай!": Той се спаси от войната, а сега ще се бие на Олимпиадата

"Сестра ми изкрещя: "Оставяй ме и бягай!": Той се спаси от войната, а сега ще се бие на Олимпиадата Снимка: Getty Images

Пополе Мисенга е роден през 1992 година в Заир (сега ДР Конг) в град Букаву, на границата с Руанда. През 1996-а избухва Първата конгоанса война, а две години по-късно е началото на опустошителната Втора конгоанска война, в която живота си губят около четири милиона души.

Букаву се намира в центъра на кръвопролитията.

"Бях вкъщи, когато избухна войната. Едната ми сестра беше на училище, а баща ни беше на работа - разказва Мисенга. - Навсякъде гърмяха бомби, горяха къщи, чуваха се изстрели. Когато излязох от къщата, видях как хора бягат на всички страни и аз започнах да бягам с тях. Много от тях не оцеляха, защото бяха разстреляни, докато тичат.

По-голямата ми сестра беше с мен и също бягаше. Но в един момент остана без дъх и просто седна на земята и извика: "Остави ме! Не мога да бягам повече, но ти имаш още сили. Остави ме да умра, но ти се спасявай. Остави ме..." За щастие, всичко се разви добре и за нея. Сега тя живее в Конго и постоянно поддържаме връзка."

Тогава Пополе е само на 6 години, но успява да избяга в близката гора, където се лута няколко дни, преди да бъде намерен от хора от UNICEF. Момчето е заведено в център за деца бежанци в Киншаса, където започва да се занимава с джудо за първи път.

Майката на Мисенга умира във войната, а баща му изоставя семейството. "Разбрах къде живее и отидох да го видя, но той не искаше да има нищо общо с мен. Не ми липсва изобщо. Липсват ми само двете ми сестри и брат ми. Мисля за тях всеки ден", казва Пополе.

"В началото не тренирах много сериозно - продължава той. - Не мислех, че има шанс да стана спортист. Но сега съм в Токио за пети път. Снимат филм за мен, който ще бъде показан по време на Олимпийските игри. Срещам се с хора, на които съм се възхищавал като малък. Оказа се, че не съм безполезен, за какъвто се мислех преди."

Мисенга има редица успехи в кариерата си. Шампион е на Конго, а през 2010-а печели бронз на младежкото африканско първенство. През 2013-а, като част от националния отбор на Конго, пътува до Бразилия за Световното първенство в Рио де Жанейро и решава да остане там.

Разказва, че към джудистите в Конго са се отнасяли като към роби - при загуба състезателите са заключвани в клетки и са държани без храна в продължение на дни, като само от време на време им е подхвърлян къшей хляб. Тормозът продължава и по време на Световното първенство, където треньорите продължават да се отнасят към джудистите като към животни.

"Не бяхме яли от три дни и тогава решихме да напуснем хотела", разказва Пополе. Заедно със съотборничката си Йоланда Букаса, търсят убежище в Бразилия като бежанци.

Също като Мисенга, животът на Букаса е изключително труден. Тя също е родом от Букаву и бяга от войната. "Видях как мъже изнасилват жени. Никога няма да го забравя. Веднъж видях как 15-20 мъже хванаха една жена и..." Йоланда също намира подслон в бежанския лагер за деца в Киншаса. Оттогава не е виждала родителите си.

Мисенга и Букаса успяват да си издействат бежански статут и заживяват в Бразилия. Трудностите там също са големи и за кратко дори спят по улиците на Рио. Но това не продължава дълго и заживяват в бежански лагер.

След известно време Пополе се запознава с бронзовия медалист от Атина 2004 Флавио Канто, който го запознава с бившия треньор на националния отбор по джудо на Бразилия Жералдо Бернардес. "За мен Жералдо беше като баща", обяснява Мисенга.

Въпреки че Рио е всеизвестен с високия си процент на престъпления, за Пополе градът е далеч по-спокоен от това, което помни от Конго. "Бразилия е мирна страна - смята 29-годишният джудист. - Спокойно е дори когато има протести. Ако в Конго се бе сменил президентът, както стана наскоро в Бразилия, щеше да има много жертви, щеше да избухне война."

Мисенга вече се чувства и от част бразилец. В Бразилия Пополе среща съпругата си, като вече има и син. Обича самбата, както и бразилската кухня, като сам се опитва да готви някои ястия.

През 2016-а, заедно с Букаса, бе част от отбор от десет спортисти с бежански статут на Олимпиадата в Рио, където достигна до осминафиналите. Но в Токио вече ще се състезава като част от делегацията на Бразилия.

Най-четените