Ако Реал Мадрид е отборът, който винаги намира начин да печели в Европа, независимо как, то Арсенал на Арсен Венгер е пълната противоположност.
През 22-те години на французина начело на тима, той и неговите футболисти винаги откриваха начин да загубят в евротурнирите - затова отпадането от Атлетико Мадрид снощи на полуфинал в Лига Европа може да е тъжно, но няма как да е изненадващо.
С гол аванс и човек повече в първия мач на "Емирейтс", "артилеристите" трябваше да разгромят съперника, но вместо това пуснаха небрежен изравнителен гол към края след серия кошмарни грешки в защита. В реванша те нямаха идея как да преодолеят желязната защита на Атлетико, а в продължението на първото полувреме заспаха в защита и Диего Коща им вкара фаталното попадение за крайното 0:1.
Елиминирането на Арсенал означава не само, че отборът няма да играе в Шампионската лига през следващия сезон, но и че няма да вземе европейски трофей в ерата "Венгер". Всъщност напускащият в края на кампанията мениджър остава без злато в Европа след 34 години на треньорската скамейка.
Разбира се, на три пъти той беше изключително близо.
През 1992 г. Венгер водеше вълнуващ млад тим на Монако с таланти като Еманюел Пти, Джордж Уеа, Лилиан Тюрам и Юри Джоркаеф, но загуби финала за КНК от Вердер Бремен с 0:2.
С Арсенал той изживя болезнено поражение с дузпи от Галатасарай на финала за Купата на УЕФА през 2000 г., а шест години по-късно отстъпи на Барселона с 1:2 във финала на Шампионската лига.
След онази паметна загуба от Барса в Париж, дошла с два късни гола, Венгер заяви: "Ще се върнем по-силни". Но това така и не се случи, в следващите 12 години Арсенал остана далеч от финала в турнира. Само веднъж успя да стигне до полуфинал, но го загуби категорично с общ резултат 1:4 от Манчестър Юнайтед (2009).
Ако трябва да посочим една водеща причина Арсен Венгер така и да не успее в Европа, вероятно трябва да погледнем към защитната линия на Арсенал през годините.
Французинът от над 10 години така и не успя да изгради дефанзивен вал от топ класа, заради което му убягва и триумфът в Премиършип. Мнозина твърдят, че ако не беше наследил брилянтната защита, състояща се от Лий Диксън, Найджъл Уинтърбърн, Мартин Киоун, Тони Адамс, Стив Боулд и Дейвид Сиймън, нямаше да ги има и ранните му успехи във Висшата лига.
Едва ли е съвпадение, че две години преди Венгер да поеме отбора, неговият предшественик Джордж Греъм надви с 1:0 един много силен отбор на Парма, за да спечели КНК, и през следващия сезон беше много близо да защити трофея, но загуби финала от Реал Сарагоса с 1:2 с фатално допуснат гол минута преди края на продълженията.
Венгер несъмнено направи революция в английския футбол откъм тактика, хранителен режим и подготовка, но когато Висшата лига навакса изоставането си от неговия Арсенал, той се провали тотално в задачата да придаде някакво разнообразие на игровия стил.
Затова и последната спечелена титла е от 2004-а, затова и последните шест отпадания от Шампионската лига бяха лесни за предвиждане - футболът на "топчиите" радваше окото, но те бяха и лесни за побеждаване.
Треньорът е защитавал липсата на евроуспехи в Арсенал с аргумента, че и преди него отборът никога не е печелил КЕШ. Това, разбира се, е вярно, както е вярно и че без него "артилеристите" може би имат по-голям шанс да я спечелят.
Трябва да се отбележи още нещо: Венгер рядко е разполагал с ресурси, съизмерими с тези на Манчестър Юнайтед, Байерн Мюнхен, Реал Мадрид или Барселона. Същото обаче важи за неговия съперник вчера, Диего Симеоне, който за 7 г. в Атлетико изведе тима до два финала в Шампионската лига и ще опита да спечели за втори път Лига Европа.
За тези 7 г. Симеоне направи повече в Европа, отколкото Венгер успя за 34 като треньор, 22 от които като треньор на Арсенал. Просто кариерата на французина в евротурнирите не е нищо по-различно от един голям провал.
