"Новата надпревара на УЕФА ще направи евротурнирите още по-широкомащабни. Тя означава повече мачове за повече отбори и повече държави ще имат представители в груповите фази. Този турнир бе роден от диалога между клубовете в цяла Европа", гордо обяви президентът на УЕФА Александър Чеферин.
Какво всъщност прозира зад това чисто политическо изказване?
Прозират няколко мрачни тенденции, които сега може да са пълна мъгла, но с времето ще нанесат непоправими поражения върху клубния футбол в Европа: УЕФА директно признава капитулацията си пред върхушката от т.нар. "Суперлига"; европейската футболна централа безвъзвратно разделя Европа на елит и всички останали; покрай това ритуално ликвидира и турнирите за националната купа; а не на последно място обявява тоталната си подкрепа за налагането на монопол в домашните първенства (тип "Лудогорец" в България).
За да обясним всичко това, е необходимо да си отговорим най-напред какво всъщност е УЕФА. Вероятно повечето (и съвсем правилно) я приемат за мракобесна организация, в която някакви изпечени мошеници въртят милиарди и обслужват интересите на богатите. На хартия, всъщност, УЕФА е математически сбор от 55 национални федерации, всяка от които има право на глас и дори може да излъчва свои представители в Изпълкома – органът, натоварен с правото и задължението да управлява съдбините на европейския футбол.
Как обаче се случват нещата?
Ами точно като в политиката – тези, които би трябвало да защитават националния (футболен) интерес, де факто се грижат за себе си и приближените. УЕФА има парламент (от 55 държави), но в правителството (Изпълкома), съставено от 17 души, попадат удобните. Т.е. онези, които са склонни да преглътнат разни неща на определена цена. Именно Изпълкомът разпределя баницата и решава накъде ще духа вятърът.
Какво се случи в последните дни?
Изпълкомът на УЕФА реши да основе нов евротурнир, който уж да зарадва малките държави. От 2021 г. вместо досегашните 26, цели 34 страни ще имат представител в груповите фази на евротурнирите. Чудесно, само че бройката в Шампионската лига и Лига Европа за малките не просто остава същата, ами се съкращава. Де факто, УЕФА затваря Лига Европа за простосмъртни и я превръща в Шампионска лига 2, а новият турнир (който спокойно можете да кръстите Интертото, Лигата на загубеняците, Лигата с малките пари, Кубертеновата лига или както пожелаете) ще е футболното гето на Европа. В него гаврошовците от България, Македония, Литва или Беларус ще подсмърчат пред портите на Рая, без шанс дори да надзърнат вътре.
Как се случи цялата измама?
Директно, брутално и безсрамно – всички страни под 15-о място в ранглистата на УЕФА (България в момента е на 28-о място) заминават в преизподнята; само шампионите им остават в играта за големите пари и всъщност така се узаконява най-голямата поразия: такива като Лудогорец ще получат не един, не два, а цели три шанса да продължат доминацията си у дома. Докато Левски, ЦСКА, Берое или Ботев ще трябва да елиминират по три съперника, за да достигнат до групите (на Лига Европа 2), тимът от Разград ще си гарантира участие (поне) там, ако успее да отстрани само един. При това, след като е изиграл два високотарифни мача с класни съперници, от които е прибрал солидни суми.
Лесно е да се предвиди, че това съвсем ще разшири бездната между шампиона и всички останали в рехави първенства като българското. Защо обаче се допуска всичко това и защо никой в "55-членната" УЕФА не скача срещу тази ритуална екзекуция?
Първо, заради натискът от суперклубовете, които, както стана ясно от разкритията на Football Leaks, са стиснали шефовете на европейския футбол за гърлото със заплахата за отцепничество. Лига Европа 2 не е нищо друго, освен гаранция, че никой друг, освен едрите риби, ще има достъп до едрите пари.
Досега отбори като Левски и ЦСКА можеха да намажат по някой-друг милион (в евро) от Лига Европа, вече и това кранче пресъхва.
А липсата на отпор се разчита още по-лесно – членовете на Изпълкома са клекнали по обичайната схема: вие ще гласувате, а по Коледа (и тази, и следващата, и по-следващата) ние ще ви дадем 2 милиона евро отгоре, за да си имате за харчене във футболната федерация. Или пък ще ви отпуснем едно-две места в апетитни комисии на УЕФА, запазени за хора, които вие посочите. Така се случват нещата по върховете на футболната пирамида.
И така в Швейцария си гарантират, че поне в обозримо бъдеще Барса, Реал, Байерн, Юнайтед, Юве и останалите ще продължат да се състезават под нейна егида – нищо, че основаването на Лига Европа 2 фактически легализира създаването на Суперлига и убива дори нищожните надежди на малките за пробив на голямата сцена.
На кого, по дяволите, му пука за футбола и за мечтите?
От Нион все още пазят мълчание за сумите, които ще се разпределят в Лига Европа 2, въпреки че с охота се говори за солидарност и представителност. Едно е сигурно – бюджетът ще е в пъти по-нисък дори от този на настоящия беден брат на Шампионската лига – Лига Европа. С други думи, ще се подмятат трохи за гладните.
По-зле от това не може да бъде, ще кажете? Ами може - в проекто-схемата на УЕФА вече няма квоти за носителите на национални купи. Пропуск? Едва ли.
От Цюрих всъщност ще делегират правото на всяка национална федерация сама да реши дали да допуска участници от втория по сила домашен турнир на континенталната сцена. А това, както може да се очаква, е пас на празна врата за апаратчиците по веригата. Всеки сезон ще се разиграват невиждани циркове с евроквоти, с правилни и неправилни отбори, ще си играем на наши и ваши и прочие. За да се стигне до неизбежния край и на последната надпревара, в която малките могат да мечтаят.
Присъдата е произнесена: След Лигата на нациите, която, с целия си положителен ефект за националните гарнитури, постави всеки на мястото му, сега и клубният футбол в Европа официално преминава на няколко скорости.
УЕФА изигра силните си карти и смята, че всичко й се е подредило. Дали обаче на малките най-накрая няма да им писне?
Не се ли доближихме до момента, в който вместо европейска Суперлига, ще видим изненада: раждането на Балканска, Скандинавска и (или) Източноевропейска лига?
