Преди 20 години италианското присъствие в късните фази на Шампионската лига беше нещо съвсем нормално.
В началото на този сезон обаче и най-заклетите фенове на Серия "А" едва ли са очаквали три отбора от Апенините да са на четвъртфинал в най-елитния клубен турнир.
Такова нещо се случва за пръв път от 17 години.
Италианските тимове направиха фурор и излъчиха най-голям брой четвъртфиналисти в надпреварата, а и за трите представителя на страната класирането е знаково.
Милан и Интер не бяха достигали топ 8 в Лигата от над десетилетие, докато лидерът в калчото Наполи не го беше постигал никога в историята си.
Жребият противопостави два от клубовете от Серия "А" един срещу друг и тази вечер ще гледаме първият епизод на сблъсъка между Милан и Наполи.
Вчера пък Интер победи Бенфика с 2:0 в Лисабон, с което направи голяма крачка към полуфиналите. Така стана много вероятно единият полуфинал също да е изцяло италиански и да изпрати тим от калчото на финала в Истанбул.
Как се случи този неочакван ренесанс на Серия "А" и какво стои зад него?
На първо място, трябва да си припомним защо италианският елит изостана толкова значително от конкуренцията през последните години.
Не е изненада, че в основата е промяната на икономическите реалности, която удари тежко по Серия "А" и промени съотношението на силите между топ първенствата на Европа.
На континента се появиха милиардери, придобиващи футболни клубове и променящи футболния бизнес. Новите собственици нахлуха с глобални ресурси, мащабни цели и различни методи.
Италианските клубни президенти пък по традиция бяха бизнесмени, използващи отборите си като ПР инструменти за чисто локални цели. Такъв беше магнатът и политик Силвио Берлускони в Милан, както и Калисто Танци с неговия конгломерат Parmalat, който държеше Парма.
Футболът в Италия си остана малко или много в миналото със своите традиции и дефекти, без ясен план за бъдещето и система за привличане на чужди инвеститори.
Потенциалните купувачи се насочиха към други първенства и едва в последните години чуждестранни капитали най-после дадоха тласък и на италианските клубове.
Така нещата започнаха да се променят и седем клуба от Серия "А" - включително Милан и Интер - вече се притежават от чужденци (петима от Щатите, един от Канада и един от Китай).
Всеки от италианските четвъртфиналисти си има и своя собствена история на възхода, която обяснява присъствието му сред най-добрите.
Търпеливата и разумна стратегия на Наполи
Цялостното положение в италианския футбол не се е променило кардинално през последните 10 години, но недостигът на ресурси принуди някои клубове да действат по-разумно.
Наполи е перфектният пример. Президентът Аурелио де Лаурентис купи фалиралия клуб през 2004 г. и под негово ръководство наблюдаваме постепенен възход на неаполитанците.
На терена Наполи постигна три втори места в калчото, спечели три пъти Купата на Италия и за 13-та поредна година участва в евротурнирите.
Извън терена клубът спазваше финансова дисциплина и се развиваше търпеливо и внимателно, за да стигне до поредица от страхотни управленски попадения през изминалото лято.
Бяха продадени основни фигури като Лоренцо Инсинье и Калиду Кулибали и бяха привлечени сензационни таланти като Хвича Кварацхелия и Ким Мин-Джае с изключително изгодни сделки.
Същевременно Виктор Осимен стана най-желаният централен нападател в Европа, а Наполи се понрави с най-атрактивния футбол в Серия "А" и се превърна в приятната изненада на сезона.
С атакуващ, резултатен и красив стил, тимът на Лучано Спалети се е устремил към титлата, а същевременно продължава борбата и в Шампионската лига. Още по-забележителното е, че клубът прави такъв сезон, след като през лятото бюджетът за заплати беше намален с 30-35%.
Ако се върнем няколко години назад, ще видим, че Наполи израсна чрез постепенно планиране и без резки ходове.
Клубът прибра много пари от трансферите на Гонсало Игуаин, Единсон Кавани и Есекиел Лавеци, но не ги похарчи за скъпи заместници, а ги инвестира разумно.
Дори след някои болезнени разочарования, година след година "партенопеите" продължаваха да градят, за да стигнат до сезон като настоящия.
Завръщането на Милан със смесицата от опит и младост
Историята на Милан в последните години не е толкова различна от тази на Наполи, но просто се разгърна в по-кратък период.
Днешният Милан е резултат от проект, изграден върху руините, които оставиха Берлускони и китайският бизнесмен Йонгхонг Ли.
Последният купи клуба от Берлускони през април 2017 г., но го предаде само 448 дни по-късно на американския хедж фонд Elliott зарази невъзможност да погасява вноските си по заема към американците.
Red Bird Capital (също американци) поеха клуба от Elliott миналото лято и продължиха да се придържат към установената стратегия.
Основната действаща фигура в клуба е завърналата се легенда Паоло Малдини, който дава идентичност и легитимност на управлението.
Селекционната политика се базира на привличането на обещаващи таланти като Рафаел Леао, Майк Менян, Пиер Калулу и Малик Тиав, а манталитетът на голям отбор се предава от опитни бойци като Оливие Жиру и Златан Ибрахимович.
Преди два сезона "росонерите" се завърнаха в Шампионската лига след 7-годишна пауза, а после спечелиха първото си Скудето от 11 г. насам.
Милан продължава да се разгръща и извън терена, атрактивен е за спонсорите и показва нюх към бизнес страната на спорта.
Доказаните играчи на Интер, коравата защита и тактическият план
Сред италианските клубове в Шампионската лига, Интер е този с най-зрял състав и най-голям бюджет за заплати.
Тревоги около финансовия баланс могат да доведат до принудителни продажби на играчи през лятото, а отсега е известно, че основният бранител Милан Шкриняр напуска в посока ПСЖ, докато Ромелу Лукаку най-вероятно ще се завърне в Челси.
"Нерадзурите" ще трябва да взимат тежки решения около състава през лятото, а в Серия "А" формата им е ужасна, но те се наслаждават на похода си в Шампионската лига.
Здравата защита им помогна да преодолеят група с Байерн Мюнхен и Барселона, както и да отстранят Порто на осминафиналите.
Снощи пък тимът на Симоне Индзаги изигра изключително зрял тактически мач срещу Бенфика и спечели с 2:0 като гост.
И за Интер може да се каже, че методично изгради своя състав, пълен с доказани фигури. А разликата между "нерадзурите", Милан и Наполи обяснява треньорското светило Ариго Саки.
"Интер е тактически отбор, който чака грешките на противника, за да го нарани, докато Наполи и Милан са стратегически отбори, които налагат своя стил на игра", смята Саки.
"Стремежът да играеш футбол винаги се отплаща. Затова Милан и Наполи имат повече шансове да стигнат до края в турнира", допълва легендата.
Но какво е истинското състояние на италианския футбол и възможно ли е представянето в Шампионската лига да е измамно?
Няма лесни отговори на натрупалите се въпроси.
Рома спечели първото издание на Лигата на конференциите през миналата година, но предстоят ли още европейски трофеи за италианците в близко бъдеще?
Помага ли на Милан, Наполи и Интер ефектът от Световното първенство в Катар по средата на сезона, което премина без нито един италиански футболист?
"Адзурите" заслужено спечелиха Евро 2020, но не са играли на световно първенство през последното десетилетие. Националният отбор не започна добре и европейските квалификации със загуба от Англия.
Селекционерът Роберто Манчини признава, че търси чужденци, с които да допълни националния тим и не вижда истински ренесанс в италианския футбол.
"Такова нещо не се е случило, става въпрос за клубен футбол. Само 6-7 италианци реално са част от титулярните състави на Наполи, Милан и Интер", посочва Манчини. "Някои мачове при юношите до 19 г. в Италия се провеждат без нито един италианец на терена".
Вярно е, че футболът на Ботуша има проблем с школите си. Бъдещите Пирло, Тоти и Дел Пиеро не се забелязват сред младите. Но това не пречи на елитните клубове да се представят добре в Европа.
Към четвъртфиналистите в Шампионската лига можем да добавим Ювентус и Рома в Лига Европа, както и Фиорентина в Лигата на конференциите.
Може би основният въпрос е дали техните резултати ще си останат изключение или могат да се повторят през следващите години.
Финансовата пропаст между Серия "А" и суперклубовете в Европа остава огромна - но Интер, Наполи и Милан показват как разумното управление може да донесе успехи без собствениците да изсипват милиарди.
Проблемите в италианския футбол също все още са налице и няма да бъдат решени скоро.
Завръщането на голямата европейска сцена обаче поражда надежда - каквато доскоро въобще не съществуваше. И която доказва, че Наполи, Милан и Интер са на прав път със стратегията си за постепенно развитие.
