Битката за титлата в Ла Лига този сезон е ожесточена. Такава бе и през 1996-а. В днешно време Атлетико Мадрид се слави като един от грандовете в Европа, но в средата на 90-те не беше точно така. Тогава, с основното участие на Любослав Пенев и Диего Симеоне, но като футболист, "дюшекчиите" правят немислимото, завършвайки сезона със златен дубъл. Нещо, което и досега е без аналог в клубната история.
Онзи тим прави нещо, което никой предишен състав не е успявал, нито който и да е състав на Атлети днес успява да повтори. През невероятния сезон 1995/96 столичани слагат край на сушата си от 19 години без титла. За съжаление, това слага началото на ново чакане - от нови 18 години, преди Диего Симеоне да се завърне и да направи Атлетико отново шампион.
Но тогава Чоло наследи доста по-добър отбор от този, който Радомир Антич завари през лятото 1995-а. Наставникът от Югославия трябваше да се справя не само с "разпасаната команда", която едва е отървала кожата предния сезон, завършвайки с точка над зоната на изпадащите, но и под екстремния режим на колоритния и безцеремонен президент Хесус Хил.
Антич бе 16-ият треньор на Атлети през онова десетилетие, което едва бе преполовено. Предишния сезон Хил уволнява цели трима специалисти. Въпреки това не изоставя тима и подкрепя сериозно финансово клуба.
Онова лято на "Висенте Калдерон" пристигат вратарят Хосе Молина и младият централен защитник Санти Дения от Албасете. Антич привлича сънародника си Милинко Пантич който веднага се превръща във важна част от тима в средата на терена. Доведен е и нов централен нападател в лицето на нашия Любо Пенев, благодарение на който Атлетико да добави допълнителна мощ в предни позиции.
Сезонът не започна перфектно за Атлети, след като Валери Карпин вкара ранен гол на Реал Сосиедад в мача от първия кръг, но след това "дюшекчиите" успяха да обърнат за победа с 4:1 за радост на феновете на "Висенте Калдерон".
Любо Пенев и Чоло Симеоне - двамата, които до края на сезона ще се превърнат в основните герои за немислимия подвиг, започнаха да се проявяват като такива още от началото. Българският нападател наниза два гола за успеха срещу Сосиедад, а аржентинецът добави един. Пантич също рано-рано започна да изплаща платената за него сума с хубав гол директно от пряк свободен удар.
В следващите три двубоя Пенев добави още четири попадения към сметката си, а след четири поредни победи Атлети излезе начело в класирането. Трите чисти мрежи в тези срещи бе допълнително доказателство за добрата работа на Антич и ранно предупреждение за останалите тимове в лигата.
След първите девет кръга Атлетико имаше осем победи и бе допуснал само два гола - рязка промяна от представянето предния сезон, в който тимът бе замесен в битката за оцеляване.
Междувременно Барселона, без Христо Стоичков, който точно в този сезон е пратен под наем в Парма, също бе стартирал добре и бе само на две точки зад "дюшекчиите". Каталунците се целеха в пета титла на Ла Лига в последните шест години под ръководството на Йохан Кройф.
В средата на ноември Атлетико преживя и първата си загуба, но тя бе болезнена. Дойде в градското дерби с Реал, а авторът на единственото попадение в мача бе момче от академията на "дюшекчиите", която след като Хесус Хил затваря, отива в тази на Реал. Името му е Раул.
Предния сезон бъдещата легенда на "кралете" прониза вратата на Атлети, за да отбележи първия си гол с екипа на Реал. През сезон 1995/96 18-годишният тогава Раул също не пропусна да накаже бившия си тим, донасяйки успеха за "белия балет" с 1:0 на "Бернабеу".
Загубата доведе до съмнения дали Атлетико може да издържи в темпото, което зададе в началото, цял сезон. Но още до края на 1995-а тимът на Антич доказа, че всички ще трябва да се съобразяват с него, записвайки последователни победи над Барса - с 3:1, когато Любо Пенев на два пъти поразява вратата на съперника, и с 1:0 над зараждащия се бляскав отбор на Валенсия с яркия талант с името Гайска Мендиета.
В основата на добрия старт е тактиката на Антич да залага на почти идентична стартова 11-орка във всеки мач. Вратарят Хосе Молина не пропуска и минута от шампионския сезон на Атлетико в лигата, а всеки от титулярите има поне по 34 старта в Примера. Подобно нещо е немислимо днес.
Огромна преднина от 10 точки пред Барселона и смазваща такава от 16 пред Реал Мадрид, въпреки загубата в дербито, на полусезона накара всички в Испания да повярват, че Атлетико може и да завърши сезона с титлата. В онзи сезон лигата се състоеше от 22 отбора, тъй като Севиля и Селта първоначално бяха изхвърлени заради проблеми с финансите, но след това бяха възстановени.
Междувременно Антич водеше уверено "дюшекчиите" и в турнира за Купата. На полуфиналите Атлетико и Валенсия направиха два страхотни мача. В първия столичани обърнаха от 0:2 до 5:3 в луд двубой на "Местая" и въпреки че загубиха реванша с 1:2, се класираха за мача за трофея.
Lubo Penev, Atlético de Madrid, 1995. pic.twitter.com/EVHHrkbioQ
— Nostalgia Futbolera ® (@nostalgiafutbo1) March 22, 2020
На финала Атлетико щеше да срещне Барселона, но преди него имаше да се изиграят цели седем кръга от първенството.
Феновете на "дюшекчиите" предусещаха, че се готви нещо голямо - Атлети бе напът отново да спечели нещо и да се докаже като голям клуб под ръководството на ексцентричния бизнесмен Хесус Хил.
В този период дойде и най-слабият двубой през сезона за Атлети - загуба от борещия се за оцеляване Валядолид. Столичани взеха седем точки от следващите си три мача преди дербито с Реал.
Диего Симеоне и Фернандо Йеро бяха изгонени при победата на "кралете" с 2:1 на "Висенте Калдерон". Градският съперник направи всичко възможно, за да попречи на шампионския рейд на Атлетико, чиято преднина на върха бе намалена на само три точки след равенство с Овиедо.
Всичко това точно преди финала за Купата срещу Барселона.
Атлетико бе спечелил само два от последните си осем двубоя, но имаше възможност не просто да спечели трофей, но и да нанесе сериозен удар по амбициите на каталунците и да вземе психологическо предимство в оставащите кръгове от битката за титлата.
След неособено интересни 90 минути финалът влезе в продължения, където Пантич наказа каталунците. Барселона не успя да отговори нито до края на мача, нито до края на сезона в битката с Атлетико, което впоследствие коства и поста на Кройф.
Атлети отпразнува купата с мощен купон в съблекалнята. Шампанското се лееше, футболистите скачаха облечени в джакузито, докато Хил дърпаше от пурата си. Междувременно Радомир Антич се опитваше да запази положение, въпреки че със сигурност бе неизмерно щастлив от първия си спечелен трофей в треньорската кариера. И то с тима на Атлетико, след като четири години по-рано бе уволнен от градския съперник Реал.
На практика, титлата бе спечелена 10 дни след триумфа за Купата. Третата победа над Барселона за сезона, този път с 3:1 на "Камп Ноу" тотално попари шансовете за първото място на каталунците, които дори останаха трети в крайното класиране.
Атлети спечели три от петте си мача до края на кампанията, губейки само срещу Валенсия у дома. Това обаче не им попречи да посегнат към титлата, изпреварвайки "прилепите" с четири точки.
След победата над Албасете в последния кръг над сто хиляди в червено-бели фланелки излизат да празнуват титлата на Атлетико.
Триумф, който и до днес много не могат да обяснят. Тимът на Антич, който и до днес остава единственият треньор, бил начело на Атлетико, Реал и Барса, загуби и двете градски дербита, но все пак завърши на 17 точки пред "кралете", които финишираха чак на шестото място.
Дубълът на "дюшекчиите" идва като от нищото. Впоследствие клубът се срина и само четири години по-късно изпадна в Сегунда.
След смяна в ръководството Атлетико отново започна да надига глава, а след завръщането си като треньор Симеоне тотално преобрази клуба, донесе му още две шампионски титли, една домашна купа и го класира на два финала за Шампионската лига.
Тази година Атлети изглежда готов да поднесе още една подобна изненада.
