Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Не е страшно да ходиш на зъболекар - по-страшно е да не отидеш

В Деня на оралното здраве - 20 март - да се сбогуваме с дентофобията Снимка: iStock
В Деня на оралното здраве - 20 март - да се сбогуваме с дентофобията

Ако вие самите не изпитвате притеснение от посещението при зъболекар, със сигурност познавате хора, които потръпват само при идеята да се озоват на стола в стоматологичен кабинет.

Това само по себе си е нелогично - защо да се страхуваш от специалиста, чиято работа и цел е да се погрижи за едно от най-ценните ти притежания - твоите зъби?

Логиката обаче не вирее там, където командва страхът. А страхът от зъболекаря, наричан на места и дентафобия, е широко разпространен - зее като огромен кариес в опитите ни като общество от XXI в. да се грижим по-адекватно за оралното си здраве.

Последствията от това са за всички нас - пациентите. Страхът води до отлагане на посещението при зъболекар за вечното "утре", което така и не идва, а през това време проблемите със зъбите ни се задълбочават - понякога буквално. Както тези, за които знаем, така и онези, за които не подозираме (но един ден ще разберем по по-неприятен начин).

Проблемите със зъбите не са решават от самосебе си. Болкоуспокояващите, към които понякога се прибягва, не са дори временно решение - те не лекуват, а просто ни карат да забравим за кратко дискомфорта. Но с избора да посегнем към тях, вместо към телефона и да си запазим час при зъболекаря, се поставяме в още по-неприятна ситуация.

Повечето заболявания, засягащи оралното здраве, могат да бъдат предотвратени и лекувани в ранните им етапи. И обратното - ако не се вземат навременни мерки, в един момент искаме или не ще стигнем до по-сложно лечение, премахване на зъби или по-скъпоструваща манипулация.

Ако се грижим за зъбите си навреме, си спестяваме болка, пари, време и главоболия. Защо тогава не го правим?!

Едва ли има по подходящ ден да поговорим за това от Световния ден на оралното здраве, чиято цел е повече хора по света да получат ценна информация и да са по-отговорни по отношение на зъбите си. Инициативата на Световната дентална организация (FDI) се провежда ежегодно на 20 март и това не е случайно. Датата е избрана защото здравите възрастни трябва да имат 32 зъба и нула кариеси. Така се стига до 3/20 - или 20 март.

Но постигането на нулев брой кариеси - както и предпазването от всички други проблеми, които застрашават устната кухина, не е лесно, когато човек умишлено страни от специалиста, който може да му помогне да постигне това. Но къде се корени страхът от зъболекарите?

Причините са няколко. Като за начало, често причина за тревожността са болката и дискомфортът, изпитани при предни посещения при зъболекар - включително и в детството. Те влияят на това доколко готов е човек да отиде на нов преглед, защото предварително той създава в главата си негативната представа, че "ще боли".

Възможно е свързването на посещението в стоматологичен кабинет с неприятни усещания дори да не е резултат от личен опит, а от чужди впечатления - от разговори с хора, които вече имат страх от зъболекари; приятели с болезнени (по думите им) преживявания, че дори и от негативното представяне на зъболекарите в медиите.

Стар и изтъркан вече е хорър сюжетът за злия зъболекар с машинка в ръце и за беззащитния пациент на стола му. Но това е кино, а то е далеч от реалността.

Снимка: iStock

Страхът от зъболекар обаче може да се появи още в детска възраст и да е провокиран от изцяло външни фактори. Един такъв фактор са неправилните родителски практики - децата да бъдат плашени с посещение при зъболекаря. Това създава на специалистите образа на злодеи, от които детето трябва да се страхува, за да спазва определени правила на родителите - да не яде твърде много сладко например.

Ето защо е важен личният пример, даван от майката и бащата. Разговорите у дома или от по-възрастни близки, роднини и приятели, в които зъболекарите и посещенията при тях са представяни в негативна светлина, оставят отпечатък.

И обратното - ако родителите се грижат за зъбите си, помагат на детето да придобие тези навици, представят посещението при зъболекар като нещо важно и носещо награда например, това би намалило шанса това дете да се превърне във възрастен, който казва "Страх ме е".

Важно обаче е за всички нас да преборим тези страхове. А това става с общите усилия на пациенти и зъболекари.

На първо време един добре поддържан кабинет в приятни цветове, както и наличието на тиха музика, може да помогне на човек да се отпусне. Разговорът на зъболекаря с пациента преди прегледа също е от полза, дори да е по някаква странична или ежедневна тема. Комуникацията между хората изгражда доверие. За целта трябва да има както подход от страна на зъболекаря, така и готовност от страна на пациента за такава комуникация, която в крайна сметка ще му се отрази добре.

Другото, което е много важно да се знае, е, че "ще боли" вече е далеч от истината. Съвременната техника и методи, които зъболекарите използват, по всякакъв начин спестяват болката на пациентите. Използват се различни видове анестетици, които да спестят болката на човека на стола. Използването на анестетичен гел и изключително тънки игли доказва своята ефективност, а мнозинството пациенти дори не усещат поставянето на упойката.

Налице е използването и на методи като интралигаментарната анестезия например. Поставянето ѝ става в джобчето между зъба и венеца. Така много бързо се обезболява само конкретният зъб, без неприятното изтръпващо усещане да плъзва из цялата уста (и да се прехапвате на излизане). Всичко това спестява дискомфорта на пациента, както и неприятните усещания при процедурата.

Зъболекарите имат своите начини да помогнат на пациента да се чувства комфортно и добре при преглед или лечение на някакъв проблем. Но на първо време е необходимо да си запазим час, да стигнем до кабинета и смело да отворим вратата.

Защото страховете, създадени в детството или в по-късен етап, са само в главата ни и си струва да се постараем да ги преборим. Така ще си спестим възможните по-истински и реални проблеми, които отлагането на посещение при зъболекаря може да причини.

А когато преборим страховете веднъж, трябва след това да сме редовни в профилактичните прегледи на зъбите си, за да не избледнеят добрите впечатления и страховете да се завърнат. Профилактиката, заедно с добрата грижа вкъщи, е пътят към красивата и здрава усмивка.

----

Този текст е част от проекта на Webcafe.bg "подари(:си:)усмивка", чиято цел е да предостави по достъпен начин информация за оралното здраве, като по този начин подтикне повече хора да се грижат по-добре за зъбите си и да спрат да отлагат посещението при стоматолог. А в крайна сметка и повече от нас да посрещат предизвикателствата на живота със сияйна усмивка.



Най-четените