В смутните времена на протести и политическа криза, особено активни стават хората с радикални идеи. Заболяванията на лудите се обострят, а екстремистите виждат шанс в настръхналите тълпи. Така в национален ефир прозвучават невероятни искания за социални и политически промени. Те са представяни с такава истерия, че често успяват да заглушат здравия разум сред протестиращите.
Медиите и по-нормалните хора ги отминават с лека ръка, а това е опасно подценяване – особено в момент, когато мнозина са отчаяни от липсата на перспектива. Когато децата ти гладуват, не е хич лесно да си модерно мислещ член на гражданското общество. Обяснимо е защо би овластил този, който ти дава бързо и евтино спасение. Особено, ако носи горящия кръст на справедливостта.
По-долу ще прочетете една измислена история за една държава, където най-лудите борци срещу системата са победили... и са създали своя система. Както се досещате, всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
* * *
Ванюшка тоя път наистина искаше да набие жена си. Добре, де, нямаше да я шамари безжалостно, но много му се щеше да й навре в лицето това разкапано грозде. „Ама миличък, Цецка ми каза, че в магазина са докарали вносно, от Сандански. Моля ти се, иди да купиш..." - пискливият й монолог още ехтеше в главата му.
„Едно нещо сама не може да направи тая жена. Поне с мене да беше висяла", мърмореше си Ванюшка. Четири часа чакане да се предредят всички полковници, чистачки от Държавния съвет и лелки-активни борци срещу евроатлантизма. Накрая магазинерката му събра каквото беше останало в касите - меко, намачкано и позагнило.
На всичкото отгоре, Ванюшка закъсняваше за час. Беше учител по Теория на прогресивната литература в Средно политехническо училище „В.В.Путин". Едва от миналия септември директорът му беше гласувал доверие да е класен ръководител. И сега закъснение! Ще го разнасят цяла седмица по коридорите как заради материална придобивка е зарязал обществения си дълг. Няма как, Ванюшка, понамачканият му шлифер, захабената чантичка с контролни и гроздето се носеха по тротоара на бул. "Нова българска комуна" и щяха да са неразделни поне до прибирането вкъщи довечера. Когато лицето на жена му и съдържанието на плика щяха да се срещнат. Със засилка.
Добре, че избра да ходи две спирки пеша - на кръстовището на Държавния университет имаше огромно задръстване. Един милиционер с цяло гърло крещеше на двама чичковци до леко огънат камион на пернишко ТПК и смачкана частна кола. Единият господин беше с тъп поглед, потник, каскет и мустаци като на Панайот Хитов. Другият беше плешив, но с брада и грамадни очила. Носеше сако и леко потреперваше, защото по едно време човекът с каскета и милиционера (и двамата с по една глава по-високи от него) май намериха общ език и започнаха да го гледат лошо.
Ванюшка без малко да падне в една отворена шахта, докато зяпаше какво се случва. Какво да се прави - всички капаци от преди Революцията трябва да се подменят с такива с новия герб и новата карта. То това не става за един един ден. Преди две седмици махнаха капаците, сега чакат Кремиковския металургичен завод да произведе новите.
На Ванюшка му провървя. Точно беше стигнал на спирката и дойде автобусът. По червено-черния „Икарус" не беше останала една права повърхност, но отпред с бяла боя някой усърдно беше изписвал лозунги: отляво леко по диагонал: „София - град-история на автобусния транспорт" и симетрично: „Всеки извозен пътник - стъпка към изпълнението на плана". С трясък вратата се затвори точно зад гърба на Ванюшка.
Имаше една свободна седалка най-отпред и той се възползва. Бррррррррррръм-Жгрънц-Брррррръм - това е подаване на газ, съединител и минаване на горна предавка. Обикновено е съпроводено от два черни облака зад возилото. Когато рейсът спря на един светофар, Ванюшка успя даже да чуе една новина по радиото:
По случай 25-годишнината от Революцията, генерал-губернаторът Леонид Вишински и председателят на Държавния съвет Цветомир Цветомиров откриха нов цех в ботевградския завод „12 май".
„Предавам ви тази мощност със заръката да радвате страната с плодовете на своя усърден труд", заяви генерал-губернатор Вишински на официалната церемония в пограничния град. „Този цех е умален модел на всичко, което сме създали като държава", допълни другарят Цветомиров, след като преряза лентата под бурните аплодисменти на трудещите се.
Уникалната в местен мащаб технология на химическия цех ще позволява на завод „12 май" да произвежда тройно повече пестициди, без вредните вещества да попадат върху територията на Гражданска република България...
Стана зелено, шофьорът пак даде газ и радиото се загуби в шумотевицата. „Икарус"-ът мина по кръговото покрай Паметника на загиналите в Третата балканска война (този с гравирания Член седми от Конституцията, „България гранични само и единствено с изконни български земи") и влезе в улица „Харта на справедливостта". На втората спирка Ванюшка слезе. Имаше цели две минути, преди да е почнал часът на класния.
Фасадата на СПТУ „В.В.Путин" беше понапукана. Не че беше стара, просто всичко, правено във военно време, се разкапва бързо. Последно я боядисваха преди 3 години и то само страната откъм улицата. Отстрани и отзад се виждаха оголени тухли и тук-там имаше кашони, вместо стъкла по прозорците. Тъкмо бяха чистили коридорите и вътре се носеше миризма на хлор.
До всяка от стаите на първия етаж имаше исторически за училището снимки - денят на откриването с двама важни партийни чичовци на трибуната (туристическият министър Минев и шефът на държавната банка Василев - и двамата просто живееха в квартала, мир на праха им), фронтоваци споделят опит с учениците, девойки и младежи на бригада... Стълбището не беше изсъхнало още и Ванюшка се хлъзна - без малко да се пребие. Тихо препсува.
Десетокласниците го чакаха строени в стаята. Те прекарваха цял ден в училище - сутрин имаха занимания по руски и производствена дейност, а следобед им бяха редовните часове. Дежурната ученичка обяви кои са били най-старателни в ученето на втория официален език и колко са отсъстващите. Девойката, луничава и с опашки, не пропусна да каже и че „Марина, внучката на екологични рекетьори" втори пореден ден била болна, което будело съмнения.
-Седни си, Таня - освободи я той и застана пред класа.
-Днес, ученици, няма да говорим за това кой къде е опитвал да препише. Няма и да ви питам защо резултатите ви по физическо са едва средни за страната. Много ми се иска, но няма да ви се карам за това, че излагате училището с ниската си норма на заработка. Днес ще ви разкажа защо всичко това има смисъл...
Ванюшка извади от сакото си лист, сгънат на 4. Предния ден директорът беше привикал всички класни, за да им раздаде обръщения от Държавния съвет. Налагаше се и такива идеологически инструктажи да се правят. Ванюшка разгъна листа, сложи очилата и зачете:
Ученици, ние сме свидетели на исторически събития! След години, прекарани в борба с враговете сред нас и в чужбина, Гражданска република България е съвсем близо до превръщането си в рай за трудовия гражданин, до превръщането си в платно, върху което да рисува творецът на ежедневното.
От нашата славна Революция насам, мнозина се опитаха да ни спрат. Наши трудови братя и сестри бяха откъснати от Родината, други с измама бяха привлечени в редиците на враговете.
Въпреки това, ние спечелихме най-важната война - тази със себе си. След Революцията Гражданска република България се изчисти от всички чужди етноси и религии, както и от вражеските агенти, които се опитваха да спират прогресивното развитие с лъжовни политически, икономически, екологични и граждански теории. Съдбата им бе справедлива и присъдите на Втория народен съд са шамар по антибългарщината в света.
Сега народът властва по свободните български земи. С подкрепата на руските ни братя, ние днес градим Гражданска република България.
От вашите ръце зависи колко бързо тя ще крепне. Не трябва да допускате колебание. Не трябва да толерирате самозваните философи и техните дилетантски търсения на смисъла там, където той вече така ясно е дефиниран от Държавния съвет. Бдете! Честта на майка България зависи от вашето преизпълнение на третия петилетен план!
Ванюшка се опитваше да чете с патос - чистачките по коридорите слухтяха. Въпреки това, след средата наистина усети как му се повдига. Затова и замълча за миг, след като стигна края на обръщението. Учениците механично заръкопляскаха, чу се как и в другите стаи пляскат - на учителите си и на Държавния съвет.
На Ванюшка му идеше да изкрещи, но остана безмълвен. Само още два месеца и щяха да му издадат изходната виза. И тогава... никакви опашки за грозде повече!
