Днес Слави Трифонов навършва 45 години. Един от малкото хора у нас, пред чието име не е нужно да поставяш професионален статус, а само по себе си е символ. По принцип на западния модел за шоу, в годините на прехода на (тенденциозната) политическа сатира, а напоследък - на чалгата в цялото й българско натруфено многообразие.
Едва ли днес има модерен медиен потребител, който включва на "Шоуто на Слави Трифонов" с ентусиазма или гъдела, с който го е правил при старта му преди 11 години (27.11.2000 г.). От самоиронизиращ се деветдесетарски бунтар, с каквато осанка влезе в праймтайма, водещият се е превърнал в социометричен модел за отегчен милионер, представляващ сериозен интерес или само за хората с единствен инструмент за забавление - телевизора, или само за търсещите моми, които се разхождат със списък с богати ергени в дамската чанта.
Шоуто на Слави Трифонов се изхаби. Но в редките случаи, когато можем да го видим без пренебрежително черните му очила, си даваме сметка, че този човек май доста се е сбръчкал от бачкане. Преди да се предаде тотално на чалга мотивите, Слави вкара и доста западни (не само като истинските звезди, които през годините гостуваха в шоуто му - той е продуцент и на първите издания у нас на форматите "Сървайвър" и "Мюзик айдъл").
И колкото и противоречиви емоции да предизвиква у нас, колкото и да ни е омръзнал гласът му, клишираните му закачки, назидателния тон, както и "наглостта" на сценаристите му, срещу които няколко души писнаха, че им плагиатстват ценните лафове, няма как да не признаем, че за повече от десетилетие не се появи толкова дълго съществуващ тв формат, който да бие по популярност, рейтинг и пазарен дял шоуто му.
Напротив - появиха се и продължават да се появяват безславно негови още по-лоши имитации. С водещи, на които - в най-добрия смисъл - им липсва учиндолски хъс и амбиция и разчитат само на безцеремонност.
Слави е едновременно непоносим, но и продължава да е категория за култово телевизионерство. Омръзналото се мултиплицира. Стига.
