Близо две трети от швейцарците отхвърлиха с референдум въвеждането на таван на заплатите в местните фирми. Младите швейцарски социалисти настояха да има съотношение, не по-голямо от 1:12 между най-ниската и най-високата заплата в дадена фирма.
Там пряката демокрация действа с пълна сила. Щом са го отхвърлили - точка. Няма вратички в закона, през който някоя партия, управляващи или други подобни сили да го прошмулят отново - или да обявят резултатите от него за невалидни.
В Швейцария референдумите са неразделна част от цивилизацията и демократичната култура на гражданите. Така бяха забранени нови минарета на джамиите, отхвърлена идеята за адвокат на животните, както и повишаването на винетките за магистралите близо 2.5 пъти.
Швейцария вярва в зрелостта на своите граждани, уважава тяхното мнение - и се съобразява с него.
Представете си, ако в държавата, за която някои се бяха размечтали да стане "Швейцария на Балканите", бъде поставен на референдум същия въпрос - да има или да няма таван на заплатите.
Средностатистическият нашенец, който силно люби и мрази - особено второто и особено богатите, щеше да гласува тутакси за тавана. При това не в съотношение 1:12, а 1 към 3, така както го е виждал др. Владимир Илич Улянов-Ленин.
В наше село все още не сме излазили от късния соц, когато за всички имаше относително по-малко и относително поравно (който успее да открадне и нещо отгоре, не се брои), а потребностите ги определяше Партията. (Затова и мнозина от висшата партийна номенклатура бяха зачислени на щат и към предприятия, откъдето получаваха по още една заплата - не защото висшата номенклатура има по два стомаха, а защото е необходима на народа като слънцето и въздуха на всяко живо същество...)
С удоволствие бихте ударили заплатите на шефовете, признайте си. Ей така, за едното "мръсно", защото не я заслужава; защото я изкарва "на гърба на такива като мен и теб"; "защото е човек на еди-кой-си; "щото е гадняр"; "абе, за к'ъв се мисли тоа" и т.н.
Швейцарците обаче премахнаха "златните парашути" за големите началници, а догодина ще си гласуват сакралните 3333 евро минимална заплата (българската ще е около 174 евро!).
Но покрай техния референдум се подсещаме отново колко слабоготовни сме за това да управляваме държавата с народни допитвания четири пъти годишно.
Пряка демокрация? След още 45 години може и да сме й на нивото. Тогава ще има поколение със съвсем нови чипове. Сега сме още твърде зелени.
От това би имало смисъл само, ако населението е достатъчно образовано, а в българия то не е. Мойто лично виждане е, че никъде не е, и демокрацията е в ущърб на развитието на цивилизациите, но тва е отделен въпрос.
Не, не сме зелени за пряка демокрация, а много "червени". А и на тъпо зададен въпрос не може да дадеш умен отговор.
Но първо, Антоне, трябва да дойде образованието.... "The best argument against democracy is a five-minute conversation with the average voter." Winston Churchill