В социалните мрежи димят куп запалени цигари - и още толкова бройки им се опълчват, сякаш ще хванат през статусите си рак на белия дроб.
Това бодро опълчение, заформило се в последните дни, произвежда толкова недоволство срещу забраната за тютюнопушене, сякаш са им кеширали от "Булгартабак", "Кингс табако" и всички законни и незаконни вносители на цигари.
Поне десетина приятели са сменили снимките си с нови, на които държат цигара, и сякаш се връщам двайсетина години назад, когато в подгответо палехме първите цигарки на гърба на училището и демонстративно пафкахме в пози на Джеймс Дийн в оня стар черно-бял филм "Бунтовник без кауза".
Леят се вопли дори за хазната с вой колко акцизи внасят пушачите в бюджета, особено най-закоравелите. Сякаш са си отворили лична партида със средства - в случай че им се наложи ЯМР или скенер на бял дроб.
Всеки опит да внеса маслинова клонка в тоя спор засега се проваля. След няколко игри на бинго в неделя един от приятелите ми се е вкиснал тотално, че не може да пуши. И аз, пушач като него, се опитвам да му вкарам една доза разум: Братле, ама така е в цяла Европа, а той ми се тросва: "Егати, дори и така да е, ама не са бедни като нас. Тук и цигарата от устата ми вземат, това ми беше едничкото удоволствие..."
Тая хиперболизация ми се струва адски тъпа предвид факта, че не е клошар - да беше, разбирам едничкото му удоволствие да е да пафне някой голям фас и да дръпне от недопито кенче бира, забравено на някоя спирка или на скамейка в парка. А не е.
Ако "свободата" да димим в заведение е най-голямата ни привилегия, то ние верно сме най-големите нещастници на света. Гледам как и в Испания, и в Белгия, и в Германия на бирфеста дори хората се справят, не роптаят, не псуват, излизат си където трябва, пушат си, говорят си, смеят се, завързват познанства.
Как един път някой българин не каже, че чашата е наполовина пълна? Чудя и как ли щяха да гласуват някъде у нас, да речем, ако ги поставят пред избор като в бедната испанска община Гихо де Галистео, провинция Екстремадура.
Там местните власти направили референдум и попитали хората дали едни пари да отидат за традиционната фиеста с бикове за патронния празник или за временна заетост за безработни. И местните решили - да бъде фиеста. Затова и човек не се чуди защо Папа Хем е написал "The Sun Also Rises", превеждан у нас като "Фиеста" или "И изгрява слънце"...
Ами обичат темпераментните испанци адреналина на общото забавление. Доста време си блъсках главата, за да се сетя за подобно колективно изживяване у нас - тип фиеста, карнавал или някакво веселие, и не успях да намеря, освен орфическите мистерии, но те не се броят, понеже тогава не е имало държавата България. (Не смятам днешните опити да ги възродят, понеже те са по-скоро туристическа атракция...)
А всъщност вече започнах да откривам предимствата да се пуши навън - пред бара например. Запознах се със страхотна мацка, с която ми предстои да излизам за втори път. Стана много лесно и тривиално - "Имате ли огънче?", каза тя и така двамата попушхме, посмяхме се и се запознахме под софийското звездно небе в 1.45 през нощта.
Вътре в пиано бара беше толкова шумно, тя - в компанията на една невзрачна и една друга приятелка, от тия, които гледат страшно всеки мъж и си носят феминизма, както някои други техни посестрими - силикона. Никакъв шанс. А как добре се получи...
Посъветвах един приятел да си носи и един пакет дъвки с вкус на плод, за разнообразие - жените обичат такива. Може да предлага дъвки, ако се изтърка номерът с огънчето. Освен това може да попадне и на красива непушачка, излязла за компания на приятели навън. Човек трябва да е подготвен.
Виждам, че на някои други им е хрумнало да канят вече на пикник в някой парк на сандвичи, бира и цигарки. Къде-къде по-добре от навика да седнем в някоя кръчма. И така, поизлегнат на тревата, със зареян поглед някъде нагоре, не ставаш ли по-добър човек?
Затова по-позитивно, хора. Пушачите трябва да се крепим.
Оффф всеки път си казвам да не пиша повече в тези теми, и пак го правя. Защото се караме като идиоти за глупости, защото всичките пушачи (както винаги с малки изключения, но дори и да се подразбира пак ще го напиша, защото иначе веднага някой наркоман ще ме обвини че съм слагал всички под един знаменател) тук се държат като наркомани в абстиненция, и колкото и близки възгледи да имаме в други теми (или дори тотално различни като с Мина, но еднакви за пушенето), тук всички се карат като кучета, и за пореден път доказват че с пушач НЕ МОЖЕ да се спори за цигари, и че колкото и нормален, свестен и рационален да е един пушач, стане ли дума за наркоманията му губи всякакво рационално мислене. И приятелите ми са същите, затова съм спрял да ги притискам и да им държа сметка за въпроса (въпреки че продължавам да им говоря против пушенето като цяло), но това да ни наричате жалки заради това че сме поставени от вас пред избора "разбито приятелство или одимяване" показва просто за пореден път пълната липса на съпричястност и тоталната зависимост от наркоманията ви. Ще направя всичко възможно да не се включвам в другите теми за пушене, без предметно е, просто всеки път се изумявам колко фанатизирани стават и най-свестните пушачи когато им заговориш за наркоманията, дори и да не я наричаш "наркомания".
Леле Мале, ти не беше ли на море ?
Простичко казано: Точка 1> през 60те и 70те се е пушило навсякъде и в целия западен свят навсякъде- има ясни индикатори за това, до преди 10-15 години се в Германия се е пушило във влаковете а един познат професор ми е разправял ,че с студентите са димели из коридорите на университета. Точка 2> През 60те и 70те години раждаемостта в Европа е над 2.11( 2.11 е минимума ,за да се запази една нация през поколенията, в момента никоя европейска държава няма такъв прираст, в повечето случай е около 1.6/1.8 което гарантира бавно но сигурно заличаване в следващите 40 до 60 години) Та държавите се отказват от добър приход от акцизи,за да могат да подпомогнат работната си сила от броя и годините на която зависи дали въпросните държави ще са добре икономически или не. Само идиоти могат да си мислят, че някой се интересува от личните им драми на пристрастени когато средният прираст на християни европейци в Европа е 1.8 а този на мюсюлмани емигранти в Европа е над 5-това означава ,че след 60 години половината работоспособни в Европа ще са мюсюлмани а вие ми говорите за фасове...... а този
Бях. 10 дена. Септември отново. А споровете са наистина повече от безмислени. В момента пуша повече отколкото миналата година ...примерно. Гоня 2 кутии на ден, но в къщи не пуша. В колата също. С тази забрана се надявам да ги намаля до минимум... и даже евентулно да ги спра, но в офиса неприятното е, че въпреки забраната, шефката ми продължава да пуши... ТА - разни хора - разни идеали... пушачи-непушачи също. Ако някой реши да прави на някого напук - не знам какво може да го спре...
Леле Мале, и при мен е точно същата картинка. Не ми е ясно как точно ще се спре пушенето в офисите след като народът започна да се заключва отвътре и да си пуши. Няма никакъв шанс никой да ги хване – направо си е символично за офисите специално. ПС: Две кутии за жена са много, поспри се!
Хаха, някой много добре ми чете постовете явно. Не съм казала, че ще остана без приятели. Не, имам си приятели и вариантът да остана без такива заради пушенето е абсурден. Затова и казвам, че реално нямам право на избор дали да ходя по заведения за пушачи или не. Ама то малко мозък се иска... Приятелите ми пушачи са готини хора, но с проблем - пристрастени са към цигарите. Това е техен недостатък, при това много голям, но перфектни хора няма. Не може да искам от някой приятел да е перфектен и не мога да си зарежа приятелите заради някакво несъответствие във възгледите. Това са глупости. Та заради тях се налагаше да правя компромиси със здравето си. Сега вече не се налага - те нямат избора дали да пушат пред мен или не в заведение. Идеално. Разбирам, че някои пушачи страстно си защитават отвратителния навик - ами нормално, все пак те са хора с ПРОБЛЕМ, ПРИСТРАСТЕНИ са. Не винаги е лесно да обясниш на един зависим човек, че пречи на останалите. Той просто има проблем с психиката и това е. Ето, сега една приятелка, която си защитаваше правото да пуши като комин, спира цигарите. И аз и се радвам и я подкрепям. Затова сме приятелки. Някой каза да се забранят газираните напитки, чипсовете и т.н. Ами правилно. Да се забранят. Съгласна съм.
Леле-мале, цигарите се отказват с отлагане. В никакъв случай не си ги отказваш категорично, а просто отлагаш пушенето с 5 минути. После с 20. После с един час. После, ако оцелееш един ден, опитваш по същия начин да оцелееш и втори. Не допускаш мисълта "никога повече няма да пуша", щото тая мисъл ще те довърши и тутакси ще изпушиш цялата кутия за успокоение. И така, отлагаш лека полека пушенето, след седмица-две става по-лесно да го отлагаш.
@112fata morgana - Знам, че са много 2 кутии... ама то на морето, вятърът изпушва половината цигара @ 114post deluvian - Благодаря за съвета! Вече съм ги отказвала неколкократно за по 2-3 месеца с Табекс. Системата е същата като твоята Айде един виц по случая: Цигара и краставица лежат в една килия. - Бяхме 20, останах само аз - казала цигарата. Обвиниха ни в организирана престъпност и предумишлено убийство. - А аз съм тук за склоняване към перверзии и за измама в особенно големи размери, била съм 98 процента вода.
Корейче, това е от коменар 50 : "Без приятели ли да остана? " Моето беше по-скоро на шега...но явно нямам достатъчно акъл да разбера задълбочените ти коментари (все пак това е форум, а не дисертация по философия...но явно нещо пак съм се объркала-може би защото съм руса)
А представяте ли си колко им е трудно на някои непушачи... Не могат да излъжат, че слизат за пакет цигари и да не се върнат 20 години...
Доста енергия е хвърлена в този спор На мене по - логично ми се вижда забраната да бъде на обратно. Да бъде разрешено в заведения и да има затворени места за пушачи с добра вентилация, а забраната да бъде за открити пространства. Винаги може да има заведения за пушачи и заведения за не пушачи, винаги може да има стая за пушачи, но е трудно с пушенето навън. Всъщност на мен като непушач най - неприятно ми е да попадна на цигарен дим на улицата, в парка, на спирката. Мога да направя избор дали да вляза или не някъде, където очаквам да се пуши, но не мога да измисля как да избягвам пушачите на улицата. На мен лично ми е странно да идеш в парка и да запалиш цигара, да чакаш пред лекарски кабинет с малкото си дете и да пушиш ударно, да седиш в задимена кафе-сладкарница и да оставиш децата си да тичат на воля из цигарената мъгла, да минавам през тунел от тротоарни пушачи по търговски улици, да запалиш на спирка пълна с хора без да се съобразиш с тях и да се дръпнеш настрани, да хвърлиш фаса си насред улицата, през прозореца на автомобила си или през терасата, но както се казва разни хора, разни идеали. Не мога да съдя пушачите за това, че пушат (не считам, че е редно), но винаги мислено ги осъждам, когато пушат без да се съобразяват с околните. Мисля, че е нужно по скоро възпитание, отколкото забрани. А ако се прилагат забрани те да са дълбоко обмислени, а не просто отбиване на номера и конфронтиране на хората. Всъщност, ако се замисляме повече за отражението на нашите действия върху другите съм сигурна, че мнооооого неща в живота ни ще са на съвсем друго ниво. Хубав ден на всички!
Пушачите освен, че трябва да се подкрепят трябва и да "си ги подкрепят", че тоз мъжествен навик май води до не-мъжествен край Дано контролните органи успеят да наложат тази забрана да се спазва, това може да помогне на българите да се превърнат съвсем в нация от ракови зомбита..
Мина, както твърде често правиш, пак си се афектирала адски силно, в резултат на коет пак крещиш безспирно глупости. Пушенето в заведенията не е противоконституционно. Очевидно не е. Преди да влезе в сила законът на 1 юни, можеше да се пуши. Значи тогава не е било противоконституционно. Законът от 1 юни не е промяна в конституцията. Следователно сега също не е противоконституционно. Незаконно е. Прави разликата.
Егати... Няма ме няколко дена поради разни причини, сега отварям уебкайвето и к`во? ПОРЕДНАТА СТАТИЯ ЗА ПУШЕНЕТО... Пак ли бе... Пак същите хора говорят същите неща... Освен мен, тоя път, поне за момента. Ако някого го грее моята позиция, да разгледа предишната статия. `щото не виждам смисъл да се повтарям. Поне засега.
Да се изкажа и аз по въпроса, за последно. Забраните радикализират. Създават предпоставки за противостоене особено в нетолерантните общества към различните, като нашето. Не ми харесва забраната , втози си вид , към пушачите и нищо няма да донесе, освен някои невротици да се успокоят конституционно. Но от друга страна, този който вреди по какъвто и да е начин на околните( в случая здравословно) трябва да се съобразява с действията си. Приемам го, съгласен съм. Равновесието можеше да се постигне - Първо : с просветни и морални напътствия към пушачите, но не би. Второ, не виждам причина да не има закрити заведения в които се пуши, както в Австрия. Тогава непушачите си преценяват дали да влезнат вътре или не. Това са всичките сценарии. А колко се изписа. С две думи преди забраната равновесието беше нарушено в полза на пушачите, сега е на обратната страна. Това се нарича радикализиране, безпринципност и неразбиране на проблема.